Приложение № 3

ЕВРОПА БЕЗ ГРИМ - 1995 г.

(Състояние съгласно Конвенция Добриш*)

 

1. Човешката дейност поставя под напрежение Околната Среда.

Околната Среда реагира като създава Проблеми.

Проблемите на Околната Среда въздействат върху състоянието на Човешките Дейности.

Решаването на Проблемите на Околната Среда изисква Национална и Регионална, освен това Паневропейска Политика на Околната Среда.

Тази политика изисква Компетентни действия.

2. През последните 100 години населението на света се е утроило.

Световната Икономика е нараснала 20 пъти.

Консумацията на твърди горива се е увеличила 30 пъти.

Индустриалната експанзия се е разширила 50 пъти.

3. След 18-то столетие 6 милиона квадратни километра гори са

унищожени.

Тази площ се равнява на цялата площ на Европа.

4. В световен мащаб постъпващите в Природната Околна Среда Сяра и Азот, са значително повече в резултат на човешката дейност, отколкото на природни процеси.

5. Площта на обработваемите земеделски площи в Европа се движи от 10% при северните страни, до повече от 70% за средноевропей- ските.

6. Горските масиви покриват от 6% (Ирландия) до 66% (Финландия) от площта на страните.

7. Всеки десет години 2% от обработваемата земя се губи под урбанизация.

8. Европа е 2 до 3 пъти по-гъсто населена от САЩ и Африка, но

едва наполовина от Азия.

9. Краткотрайни вредни замърсявания на въздуха, които се различават от нормативите на СЗО, се случват поне веднъж годишно за всяка европейска страна.

10. Краткотрайни озонови дупки увреждат годишно над 100 000 000 европейци.

11. Критично със "свръхкиселинност" се натоварва повече от 60% от Европа.

12. Стратосферното озонно увреждане и натрупването на газове в стратосферата създаващи парников ефект, са застрашителен ефект.

13. Около 15% от Европейските възстановими водни ресурси изчезват всяка година.

14. От общото наличие на водни ресурси, използването е следното:

- индустрия 53%,

- земеделие 26%,

- домакинство 19%.

16. 65% от населението на Европа се водоснабдява от подземни източници. Много от тях са изтощени, а други с увредени качества.

17. Нивото на нитрати и пестициди в подземните води далеч надхвърля Европейските Нормативи.

18. Евтрофикацията на реките и езерата е широко разпространено.

19. Киселинността е застрашителен проблем в много от Скандинавските страни.

20. За безусловно всички морета изключая арктическите, евтрофика- цията е ежедневен проблем.

21. В крайбрежните зони на Черно Море и Азовско Море, съдържа- нието на нитрати е повече от 2-3 пъти над норматива.

22. НЕЕФЕКТИВНИЯ КОНТРОЛ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ДЕЙ- НОСТИ СЪЗДАВА ЕКОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ за Черно Море, Северно Море и Каспийско Море.

23. Разпространението на неприсъщи видове създава опасни екологи- чески проблеми на Черно Море.

24. В Средиземноморието ендемичните видове, включително местния тюлен, са под заплаха от изчезване.

25. Подир 1977 година, нивото на Каспийско Море се е повишило с 1.5 метра.

26. Почвената ерозия в Европа е обхванала 115 000 000 хектара, чрез загуба на кълняемост и водно замърсяване.

27. Критични натоварвания от киселинност натоварват 75 000 000 хектара от Европейските Горски Земи.

28. Широкото и безразборно използване на изкуствените торове води до евтрофикация и замърсяване на питейната вода.

29. Поради земеделска интензификация на обработваемите земи, и поради тяхното изоставяне, поради градска експанзия и развитие на инфраструктура и транспорт, Европейския пейзаж коренно се промени или просто изчезна.

30. Около 6% от Европейските площи са под защита на закона, но основно законодателството е слабо или неефективно.

31. Горите някога покривали 80-90% от площта на Европа, сега покриват едва 33%.

32. Тресавищата, мочурищата и блатата изчезват в много от европей- ските страни, а те са глобален регулатор на Околната Среда. За Испания процентът е 60%.

33. От една трета до 50% от безусловно всички риби, рептилии, млеко- питаещи и амфибии в Европа са под заплаха от изчезване.

34. Общата площ на Защитените Зони в Европа подир 1972 е утроена, но много от тях са малки и фрагментарни, и липсват средства за тяхното ефективно опазване.

35. Две трети от Европейците живеят в градовете, които заемат вече 1% от общата площ на Европа.

36. В големите градове качеството на въздуха винаги е под въпрос.

37. Град с 1 000 000 жители в Европа дневно консумира:

- 11 500 тона твърдо гориво,

- 320 000 тона вода,

- 2 000 тона храни.

38. Град с 1 000 000 жители в Европа ежедневно произвежда:

- 25 000 тона въглероден двуокис,

- 1 600 тона твърди отпадъци,

- 300 000 тона отпадна вода.

39. Градското снабдяване не е добре проектирано, разположено и управлявано.

40. Ежедневното замърсяване на въздуха причинява астма и заболя- вания на дихателните пътища.

41. Годишно над 2 000 000 гастроинтестинални заболявания в Европа са резултат на замърсената питейна вода.

42. В Централна и Източна Европа раждаемостта и смъртността на новородените е поразително висока отколкото в останалата част на континента.

43. Около 12.8 процента от населението на света населява Европа. Този процент ежедневно намалява.

44. Показателят за Стандарт на Живота варира 1:4 в полза за Западна Европа спрямо източника.

45. Повечето Централни и Източноевропейски страни се изхранват чрез импорт на стоки. Западноевропейските страни внасят единствено животински продукти.

47. Европа притежава 8% от световните водни възстановими ресурси, но 25% от тях се пропиляват.

49. Европа е пропиляла повече от своите минерални ресурси и, сега разчита на внос предимно от Африка.

50. Европа произвежда над 20 до 30% от всички световни емисии на въглероден двуокис, серен двуокис, азотни окиси и други подобни.

51. Европа произвежда 350 кг на глава от населението градски отпадъци.

52. Все по-висок процент от индустриалните отпадъци са небезопасни.

53. Високата производителност на промишлеността надхвърля възможностите за обработка на нейните отпадъци.

54. Европейските сметища обхващат 1700 кв.км.

55. Европейските ощетени индустриални площи са 2 000 кв. км.

56. Във високоиндустриализираните Европейски Страни, над 50% от населението е подложено на надвърхова шумова инвазия.

57. Над 113 000 000 европейци (над 17% от населението) са подложени на вредни звукови емисии които водят до тежки заболявания.

58. Европейското население е подложено на свръхекспозиране на ултравиолетови лъчи. В Северната Хемисфера 5% от населението е свръхдозирано.

59. Наличието на Радон причинява на над 10 000 души смърт от рак годишно в Европа.

60. Над 100 000 вида химикали са узаконени в Европейския Съюз, а номенклатурата им нараства ежегодно с 200-300 наименования/вида.

61. Между 1991 до 1994, около 300 официални ратификации за полево приложение на генетично модифицирани организми, са докладвани в Европейския съюз.

62. Индустриалните катастрофи са свързани най-вече с петролопрера- ботвателната индустрия.

63. Танкерните катастрофи дават само 10-15% от нефта постъпващ в моретата, в резултат на човешка активност.

64. Прецизно проучване на катастрофата в Чернобил все още няма.

65. Наблюдават се някои неочаквани ефекти от катастрофата Чернобил.

66. Природните катастрофи разширяват своите поражения, поради факта, че човешките популации се разрастват неконтролируемо предимно в недостатъчно добре обследвани региони.

67. Енергийната консумация подир 1970 година (кризисна) е намалена 2 пъти в Европа.

68. Европа използва енергията за:

- 41% в индустрията,

- 22% в транспорта,

- 37% в търговския сектор и за домашни нужди.

69. Енергийната ефективност в Западна Европа е незначително подобрена.

70. Използването на енергия е свързано с вредните емисии във въздуха и водата.

71. Между 1980 до 1989, енергийната консумация в химическата индустрия е намалена с 30%.

72. Химическата, хартиената, циментовата и металургична индустрии водят до най-опасно замърсяване на околната среда.

73. През 1990 от 20 европейски страни са излъчени вредни емисии:

20% серен двуокис, 14% азотни окиси.

74. Отбелязан е тренд за намаляване на редукцията на всички емисии от индустриален произход.

75. Между 1970 до 1990, броят на частните автомобили в Западна Европа е удвоен.

76. Пътния транспорт дава 25% от емисиите въгл. двуокис свързани с енергийното потребление и, 80% от всички подобни емисии.

77. Общите емисии на замърсители ще нараснат през следващите години.

78. Емисиите от транспортни средства ще бъдат намалени през следващите години.

79. Преразпределението (разкъсването) на земни площи поради транспортни инфраструктури ще се разширява и, все повече ще уврежда обработваемата земя.

80. През последните 20 години повече от 1 000 000 хора са загинали при пътни инциденти, само в Европейския съюз.

81. Обработваемите площи заемат 42% от общата площ на Европа.

Размерът на фермите в Западна Европа се увеличава.

Значението на земеделието в икономиката намалява.

82. Съществуват устойчиви трендове в подобряване ефективността на земеделието.

83. Земеделието е жертва на деградацията на Околната Среда.

84. Земеделието също води до деградация на Околната Среда.

85. Горите нарастват по размер на Запад и намаляват на Изток.

Горите заемат 33% от общата площ на Европа.

В западна Европа през последните 30 години горите са нараснали с 10%.

86. Въвеждането на нехарактерни видове са променили композиционната цялост на горите в Европа.

87. Подир 1965 производството на дървесина в Европа е нараснало с 18%, а консумацията с 28%.

88. Рибните ресурси се свръхексплоатират в Североизточния Атлантик и Средиземноморието.

89. Плаващите и фиксирани риболовни мрежи въздействат върху морските крупни животни, като делфин, тюлен, дребните китове и морските птици.

90. Отпадните води от аквакултурите причиняват замърсяване на морето.

91. Въвеждането на екзотични промишлени видове риба ощетява жизненото пространство на местните видове.

92. Туризмът е една от най-важните социални и икономически дейности в Европейския Съюз.

93. Неговият Импакт се задълбочава от концентрацията на туристиче-

ската дейност в кратки туристически сезони на относително малки ареали.

94. Туризмът от ски в Алпите довежда 100 000 000 туристи за сезон.

95. Туризмът в Средиземноморието довежда 157 000 000 туристи за 1990.

96. Базираният в градовете туризъм взема все по-широки размери и популярност.

97. Домакинствата консумират над 70% от цялата индустриална продукция на Европа.

98. Намаляване размера на домакинствата и нарастването на техния брой води до нараснало търсене на ресурси.

99. Западноевропейските домакинства притежават поне по една кола, което води до увреждане на Околната Среда.

100. Обемът отпадъци от домакински характер продължава да нараства.

Петдесет процента от техния обем не може да се обработва.

Само 10% от тези отпадъци се събират за рециклиране.

101. Около 19% от водата в Европа отива за домакински цели и, този процент нараства.

102. Към 2030 година се очаква удвояване концентрациите на въглероден двуокис във въздуха над Европа, което ще доведе до повишаване на температурата от 1.5 до 4.5 градуса.

103. В Южна Европа температурата ще нарасне през зимата с 2 градуса, а през лятото с 3 градуса.

104. Очакват се все повече наводнения.

105. Международната стратегия е безпомощна да увеличи нарастването на температурата респективно наводненията.

106. Нарастването на температурата може да се контролира единствено в граници до 0.1 градуса целзиеви за десет години време.

107. Концентрациите на озон над Централна Европа ще намалеят с 6-7 процента през следващите 10 години време.

108. Европа дава на Света около Една Трета от глобалните годишни емисии спомагащи за изтъняване на Озоновия Слой.

109. Към 2030 над 2 000 000 жители на Европа, ще бъдат поразени от кожен рак, поради нарастване на ултравиолетовото облъчване.

110. Дори Лондонския Протокол и Виенската Конвенция да бъдат изцяло приложени, необходими са поне 70 години време, за да спре намаляването на озоновия слой.

111. Европейските системи съдържат над 2500 вида ареали, и 215 000 животински видове.

112. Почти всички Европейски Страни имат характерни ендемични видове, които не могат да бъдат открити никъде другаде.

113. Екологическата роля на множеството от тези видове е неизвестна, което означава, че трябва да се предприемат отчайващи стъпки за тяхното опазване.

114. Оповестяването на статистически данни за безусловно всички инциденти, е от съществена важност за намаляване на инцидентите и подобряване на тяхното обезпечаване, и управление.

115. Необходимо е своевременно тези рискове да бъдат оценявани.

116. Специфичните проблеми на ядрената сигурност в Централна и Източна Европа са проблем на националната стратегия на 24 страни в Европа.

117. Широкото окиселяване на пресните води в Южна Скандинавия води до измиране на рибата.

113. Иглолистните гори в Чехия, Словакия, Полша и Германия, са тежко поразени от киселинни дъждове.

114. На повече от половината площ на Европа, управлението на киселинните дъждове не е възможно.

115. Препоръките на СЗО за качеството на въздуха често биват нарушавани в Цяла Европа.

116. Фотохимическите оксиданти, включително озона, могат да предизвикат предварително стареене на дробовете, очите, носа и гърлото, гръбначен дискомфорт, кашлица и главоболие.

117. Замърсяването на водите е много голяма пречка за задоволяване на питейните нужди на населението. Както и пресушаването на блатата.

118. От 25-50% от водата в тръбопроводите за питейни нужди се губи по своя път до консуматора във Франция, Англия, Испания.

119. Цената на питейната и консумативна вода нараства поради необходимостта от специално управление.

120. През 1990 в 34 Европейски Страни 24% от дърветата са поразени от обезлистяване, а 10% са обезцветени.

121. В Чехия около 54% от дърветата са увредени непоправимо.

122. Годишно в Европа се случват над 60 000 горски пожара.

123. Годишно горските пожари в Европа поразяват 700 000 хектара.

124. Бреговата линия на Европа е около 148 000 км.

125. По Бреговата Линия на Европа и на 50 км от нея живеят над

200 000 000 души.

126. Всички европейски морета са замърсени в техните брегови зони.

127. Все още не съществува обобщена схема за управление на Бреговите Зони на Европа общо.

128. Европа произвежда над 250 000 000 тона градски отпадъци годишно.

129. Европа произвежда над 850 000 000 тона индустриални отпадъци годишно.

130. Между страните на Европейската Общност годишно се пренасят/ прехвърлят над 2 000 000 тона опасни отпадни вещества, чрез

10 000 транспортни операции.

131. Повече от 55 000 замърсени точки са били регистрирани в европейските страни.

132. Общата замърсена площ в Европа е над 95 000 кв.км.

133. Градския трафик в Европа става все повече неразрешим. Нормите на СЗО винаги са нарушени.

134. Градския транспорт се явява консуматор на 30% от общо консумираната енергия в Европа.

135. Леките коли са повече от 80% от общия градски транспорт.

136. Хартата на Европейските Градове и Села за Устойчиво Развитие, е подписана от 80 местни власти в Аалборг, Дания, на Май 1994.

137. Химическият риск идва от повече от 10 000 000 химически компаудни смеси, от които 100 000 се произвеждат търговски.

138. От Юни 1993 до Юни 1994 една програма на Европейския Съюз оцени 1700 вида химикали произвеждани или внасяни в количество повече от 1000 тона годишно.

 

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО