Приложение № 2

ЧЕРНО МОРЕ БЕЗ ГРИМ - 1995 г.

(Състояние съгласно Конвенция Добриш*)

 

01. Гранични страни: Грузия, Руска Федерация, Украйна, Румъния,

България, Турция.

02. Характер: Полузатворено, аноксийно море

03. Водосборен басейн: Обхваща 21 страни

04. Население в басейна Черно Море: 171 000 000

05. Население във водосборния басейн Дунав: 81 000 000

06. Туристически поток за пълното крайбрежие: 40 000 000 сезон

07. Конвенционално опазване: До 1992 без многостранен документ

1992 - подписана гражданска конвенция върху основата на т.н. Бар- целонска Конвенция за Средиземно Море, наречена Конвенция за Опазване на Черно Море, подписана от България, Грузия, Румъния, Руска Федерация, Турция и Украйна.

08. Повърхност (кв. км.) 461 000

09. Максимална дълбочина: 1240 м (нос Инеболу, Турция).

10. Реки втичащи се в Черно Море: Дунав, Днепър, Днестър,

Южен Буг, и още 100 малки реки.

11. Естествени връзки: Чрез Дарданелите със Средиземно Море.

Чрез Босфора с Мраморно море.

Чрез Керч с Азовско Море.

12. Други реки: Дон и Кубан чрез Азовско Море.

13. Соленост:

17.5 до 19.0 на хиляда за повърхностните води

22 на хиляда за дълбочинните води

14. Аноксисъм: 90 процента на дълбочина под 150 метра

15. Повърхностна температура:

от 0 до 25 градуса Целзий, в зависимост от сезоните;

от 9 градуса Целзиеви на 1000 м. дълбочина целогодишно

16. Крайбрежна ерозия най-силно изразена в Румъния: 12 м/год.

17. Биологични особености:

180 вида риба,

3 вида делфини,

други...

18. Входящо натоварване за година:

Азот 65% през реките

40% от Дунав

или общо 340 килотона общ неорганичен азот

Фосфор 16% от Мраморно Море,

8% от атмосферата,

30% земеделие и индустрия,

46% домашни отпадни води.

Тежки метали от Дунав (1989)

280 тона кадмий

60 тона живак

900 тона мед

4500 тона олово

6000 тона цинк

1000 тона хром

Нефт 50 000 тона годишно от Дунав

19. Депа за твърди отпадъци по Западното Крайбрежие 16 позиции

20. Високи фонови замърсявания:

Кадмий до 1.6 мг/л край Румънския Бряг

2.5 мг/л живак и 83 мг/л мед край Българския Бряг

21. Пестициди - фонови замърсявания:

10 до 30 нанограма/л органохлориди в Азовско Море

32 до 486 нанограма/л ДДТ в Дунав-Делта

20 до 550 нанограма/л Линдан в Дунав-Делта

22. Средно ниво на ДДТ в отловена риба:

1 до 4-6 мг/грам - сухо тегло

23. Гореща точка за Фенол пред Одеса - 14 нг/л

24. Нефт:

Порт Севастопол над 5 мг/л целогодишно;

Одеса и Новоросийск имат приемни съоръжения за баласт на танкерни води;

Варна, Бургас и Севастопол, нямат приемни съоръжения за баластни танкерни води.

25. Радионуклеиди:

Цезий 137-190 до 350 Бекерела/м.куб. в Крим - Ареал

Цезий 137-41 до 165 Бк/м.куб. в Черно Море (1990)

26. Евтрофикация:

Все по-устойчива за внезапни цъфтежи;

от 10 до 35 метра в бреговите зони;

масивни загуби за плитководните макрофити (вече няма едри водорасли);

формиране на липса на придънен кислород на все по-плитки дълбочини

промени в хранителната верига;

ограничаване - намаляване добива на риба и др.

27. Нехарактерни видове:

Рапана Томасиана

Мия Аренария

Мнениопсис Лейдии

Хранят се с фитопланктон и, яйца на риба и медузи

28. Риболов:

Търговския риболов в устията на Днепър и Днестър е рязко намалял

повече от 26 търговски рибни вида са изчезнали подир 1970 година.

29. ОБОБЩЕНИЕ:

Черно Море и Азовско Море, като неразделна част от него, са обект на значителен брой екологически промени, все още извън управлението на човека, но под негов мониторинг;

периодът на екологическа нестабилност се задълбочава вече повече от 30 години насам;

евтрофикацията на крайбрежните води се дължи на тежкия приток на хранителни вещества от брега и реките,

продължава обезкислородяването на повърхностните води на Черно Море;

замърсяването с нефт е сравнително високо;

замърсяването със стопански отпадъци по плажовете застрашава сери-озно човешкото здраве;

примитивни и излишни иригационни проекти в североизточната част на Черно Море и Азовско Море, както и липсата на модерни канали-зационни системи, ускоряват и разширяват естествените ерозионни процеси в бреговите области на морето;

свръхриболова и обезкислородяването водят до намаляване промиш-ления добив на риба.

 

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО