КОГАТО ГОРИТЕ ИЗЧЕЗВАТ

ПРОМЕНИТЕ В ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА, все по-често биват свързвани с наличието на горски масиви в една или друга точка на Планетата. Отдалечени на хиляди километра един от друг, гор-ските масиви навярно са в онази релативна връзка, която Природа-та все още не желае да ни довери. Изсичането на значителни пространства от Амазония, за да премине Панамериканското Шосе през нея, ощети сериозно Европейския Континент. Слабо-контролируемите химически мощности в южната част на Балкан-ския Полуостров, тежко увреждат горските масиви в сърцето на Скандинавия. Никой не би отрекъл, че върху състоянието на При-родната Околна Среда оказват влияние и космогонни сили, свър-зани или не, с наличието на озонови дупки в най-критичните места над Майката Земя. Независимите правителствени организации навярно направиха достатъчно, за да може Човечеството да се обърне с лице към Проблемите. Но техните възможности се поиз-черпаха. Нова вълна на т.н. ВИЗ-ЮЗ организации, организирани общо взето от възпитаниците на фундаментални природозащитни граждански организации, зоват за прекратяване на играта; наричана от тях ГЛОБАЛЕН ВЪРТЕЛ; с поставяне под протекцията на държавата на все по-големи ареали защитени площи. Подмина-вайки факта, че колкото МЪДРО ДА ИЗПОЛЗВАШ дадени ресурси, природни или не, те в крайна сметка свършват. И, тъй като в нацио-нален план всичко е до болка ясно, ще се опитаме в международен план да видим, какво всъщност става с НЕПРИЯТНО НАМАЛЯВАЩИТЕ ГОРСКИ МАСИВИ НА ПЛАНЕТАТА НАРИЧАНА ЗЕМЯ. И, защо тези масиви намаляват, вместо да се разширяват. Дали природозащит-ните кампании не са програмиран аспект от дейността на трансна-ционалите? И, защо те винаги опонират постфактум? Как така извед-нъж свиват знамена? Нещо неясно има в цялата тази шумотевица, за рационално, планомерно и ЧИСТО ПРИРОДОПОЛЗВАНЕ. При това, последвано от РЕНОВАЦИЯ, за която животът на едно по-коление е кратък, за да се установи, стабилизира и сполучи.

 

В ТОВА ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНИТЕ АГЕНЦИИ НА ООН, са докрай наясно. Дотолкова, че въпреки огромните задължения на

ООН към Международните Финансови Институции, те продъл-жават да действат, при това твърде шумно и на пръв поглед съвсем прозрачно, изразходвайки парите от ежедневния порцион на цели нации. На нациите по Цялото Земно Кълбо.

 

ДЕЙВИД ХЕРЧАРИК, помощник-генерален директор на Между-народната Организация при ООН за Изхранване на Населени-ето - ФАО в Рим, неотдавна отново бе изправен пред телевизион-ните камери и радиомикрофоните в Ню-Йорк (1997). За да поясни, като как ФАО, организация с такова стабилно минало, настояще, а навярно и бъдеще, не се намеси по никакъв начин по време на ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ в Индонезия през 1997. Този човек запази пълно спокойствие, независимо, че бе притиснат съвсем основателно от журналисти. Той, не бе потърпевш.

Световните Гори изчезват, Господин Херчарик, заявиха журналистите, като резултат от лоша търговска и национална поли-тика, като резултат от докрай търгашеско отношение към тях. Осо-бено трагично е намаляването на горските масиви в Третия Свят, а този свят не е единствено под тропиците. Днес, той се простира и, върху Балканите. Където законодателството, все още се пришива с бели конци за умишлено подценяване на личности, събития, факти и точни научни изследвания. В частност в България, земя за земеделие, колкото щеш. Само да иска някой да я работи. По-лесно е обаче, да се търгува с криминално изсечена дървеси-на. В ерата на посттоталитарната безотговорност, която хиляди пъти надхвърли тоталитарната, на сеч бяха подложени не само общинските тополи, орехи и акации, но и, черешовите насаждения из огромните плодни градини, на бившите Дезесета. Нали вече не съществуват.

 

ОЧЕВИДНО, налице са научнообосновани, а доколко (?), ефек-тивни мерки в разпореждане на ФАО, които водят до опазване на горския фонд по различните географски ширини, в условията на частен бизнес. Но, дали някой би се наел да ги приложи под контрола на държавата? И как, и доколко. Това никой не би могъл да каже. Но, някой би могъл наивно да припомни, че ФАО някога си бе позволила да подпомогне китолова по забутаните островчета на Тихия Океан, където населението изнемогваше от глад и скука, предоставяйки евтини заеми, безплатно ползване на корабчета, харпуни и, горива. За да започне поголовно избиване на китове. Народът внезапно разбогатя. И, хвана пътя към петте континента.

Горе-долу подобна е работата с внедряване методиките на ФАО и, при отвоюване на земеделски площи от огромните горски масиви на Третия Свят. За който разчетите за равновесие и целесъобразност се правят далеч на Запад. Защото, не винаги цели, средства и методи успяват да бъдат съгласувани и равно-мерно разпрострени над онова, което се нарича Подмонито-рингова Зона.

 

ГОРИТЕ играят изключителна роля в живота на Човечеството. Те обуславят неговия жизнен път, в най-широк смисъл. Дават подслон на около две трети от безусловно всички живи същества на Земята. Поддържат екологическия баланс в почвата, водите и въздуха, както и, жизнения стандарт на неограничен кръг профе-сионалисти. Без гори Земята би била безжизнена пустиня и, това го доказва не само екологията, но и археологията. Горите са из-точник за изхранване на добитък и, източник на най-екологичното гориво под Слънцето. Те дават възможност за препитание и, раз-бира се, печалба. През последните десетилетия обаче, горите все по-устойчиво изчезват. Това не може да не тревожи. Особено подир огромния пожар в горите на Индонезия, благодарение на който загинаха хора и един пасажерски самолет катастрофира, това разтревожи и Световния Мастодонт - ООН. Който, не напразно постави пред своята главна квартира онази скулптура на слон, може би за да огледа себе си. Тръбейки за НОВ ГЛОБАЛЕН РЕД от какъв ли не характер, ООН на практика тъпче на едно място. Преповтаряйки стари грешки на глобални политици-самоубийци. За да даде път на икономическия анархизъм.

 

ПОСТИГАНЕТО НА БАЛАНС, между поголовното изсичане на горите и тяхното съзнателно оптимално опазване, все още остава единствено концепция на книга. Едва ли ще дойде време, когато Човечеството ще престане да изсича горските масиви. Подир Втората Световна Война, човечеството непрестанно излиза от една криза, за да попадне в друга. Кои са БЪДЕЩИТЕ СТОПАНИ на ВСЕОБЩОТО ГОРСКО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА? Това дори д-р Дейвид Херчарик не може да каже. Едва ли ФАО. Едва ли ЮНЕП. Можеби някакъв нов НАДДЪРЖАВЕН ОРГАН. Но, не станаха ли тези органи пределно многообразни? Не започнаха ли твърде често да имитират дейности, дублирайки правомощията на местни правителства и администрации? Намесвайки се там, където това едва ли е необходимо. Забравяйки да се намесят там, когато това

е жестоко необходимо. ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА, а това бе една твърде тежка година за цялото Човечество, горите на Индонезия бяха попиляни от безподобен пожар. Горяха огромни горски масиви в непосредствена близост до вече реализирани сечища. Които, народът превръщаше в орна земя и пасища, чрез най-простата и евтина технология, позната от време когато свят светува. Чрез огън. Считаше се, че по този начин, ще се открият нови възможности за култивирано земеделие, което така или иначе е под контрол и се съгласува с органите на ФАО. Но, когато пожарите се разраснаха, ФАО не пожела да се намеси. ФАО изпрати само наблюдатели. Спасителните операции останаха в разпореждане на правителството на Индонезия, а това винаги означава в ръцете на Господ-Бог. Така, някога се бе оттеглила ИМО-Лондон, в годините на големи нефтени пожари по време на Операция Пустинна Буря (1991).

 

НО, какво направи ФАО-Рим, в случая с Индонезия?

Горе-долу следното:

- ФАО влезе в контакт с Министерство на Горите,

- ФАО поиска писмена информация за онова, което гори в горите на Индонезия,

- ФАО предложи помощ от съветници на Правителство-то на Индонезия,

- ФАО предложи подпомагане не в конкретен случай, а за предотвратяване на бъдещи пожари с подобен характер.

Това означаваше, че ФАО НЕ ПРИТЕЖАВА НИКАКВА ГОТОВ-НОСТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БЕДСТВАЩИ ЕКОЛОГИЧЕСКИ РЕГИОНИ. По някакъв друг начин, освен да ги вземе на отчет. Но, именно подобна номенклатурщина направи една голяма група от страни в Източна Европа да забрави накъде е тръгнала и, да се запъти към безкрайно дълбоко дъно, което рано или късно ще достигне.

 

СТРАННИ СА ТВЪРДЕНИЯТА на експертите на ФАО, че в гло-бален план ГОРСКАТА ОБШИВКА НА ЗЕМЯТА СЕ СТАБИЛИЗИРА И ОТНОВО СЕ РАЗРАСТВА. Погледнат ли се бегло резултатите от различни глобални анкети, ще се установи, че това е далеч от ежедневната истина. Която, е докрай трагична.

 

МОЖЕБИ именно поради това, подир СВЕТОВНАТА СРЕЩА В РИО ДЕ ЖАНЕЙРО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА -

1992, което не бе нищо повече освен един ЕКОЛОГИЧЕСКИ ПАНАИР НА СУЕТАТА, ООН предприе определени стъпки КЪМ ПОДГОТВЯНЕ ПОДПИСВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕН- ЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ И ГОРСКИТЕ МАСИВИ. На- вярно, някога и това ще да стане. Но, дали навреме или безсрамно късно? Замразен под давление на САЩ и международните конгломерати, този международен инструмент учтиво очаква свое-то време. Независимо, че се поддържа от Европейския Съюз и, от Канада. Да не говорим за Република България. Тя поддържа всяка една конвенция. После, се чуди как да я обезпечава.

Един подобен международен документ, би довел повечето страни до състояние на разумно ориентиране и разпределение на бенефиции и липси, а по-точно до:

УСТОЙЧИВО ГОРСКО СТОПАНСТВО

или

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ МАСИВИ.

Но, обществените интереси на икономическите и финансови кръгове?

Те продължават да лобират ООН по отношение на ползи, които ще бъдат налице едва подир столетия. Вместо да работят "За хора-та", структури като ФАО и ЮНЕП (Програмата при ООН по Околна Среда), започват да работят С ХОРАТА. А, това винаги означава с ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ТЕЖКИЯ ФИНАНСОВ КА-ПИТАЛ. Поставени в конкурентно отношение спрямо общата тема на ПОНОСИМО ЕКОЛОГИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ, двете организации продължават да се правят, че задълбочено работят. Подобно на елементи в Тоталитарна Управленска Система. Защото ООН не е нищо повече. ЕДИН ЕДВА ЛИ НЕ ВСЕОБХВАТЕН СВЕТОВЕН ТОТАЛИТАРЕН АПАРАТ, ПОДГОТВЯЩ И ВКАРВАЩ ЧОВЕЧЕСТВОТО В ЕДИН НОВ РЕД, твърде удобен за транснационалните конгломерати, но напълно неясен и едва ли достатъчно витален за обикновения човек.

 

НО, КАКВО СА ГОРИТЕ, за един подобен апарат? Те са елемент на Послужване.

Горите, ще продължават бавно и планомерно, да измират.

За да ги замести СУШАТА.

Дано ООН, навреме да подготви КОМИТЕТ И КОНВЕНЦИЯ ЗА СУШАТА...

1997.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО