ЕКОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ГОДИНИ бяха необходими на Орга-низацията на Обединените Нации след нейното създаване през 1945, за да приеме на 28Октомври1982 година, специална Световна Харта за Природата. За да бъде признато пред народите:

... Човек е част от Природата и Животът Му зависи от непрекъснатото функциониране на природните системи, което подсигурява снабдяването му с енергия и храни...

Хартата бе представена в нейния основен вариант на Гене-ралната Асамблея при ООН още през 1980 година. Тя бе преоце-нена от експерти на Програмата на ООН по Околна Среда - ЮНЕП, както и от специалисти на Международния Съюз за Кон-сервиране на Природтата - ИЮСЕН. Подир необходимото модифициране на нейните текстове, Хартата бе възприета от 111 страни при ООН. САЩ гласуваха против, опасявайки се от международноправна клопка. Осемнадесет нации, между които Алжир, Венецуела и Мексико, се въздържаха.

По това време, ЮНЕП, във основа на решенията на Конферен-цията при ООН за Околна Среда на Човека от 1972 в Сток- холм, вече бе задвижила една фундаментална подпрограма наре-чена Програма за Регионалните Морета - RSP, към която СССР и страните от СИВ питаеха резерви по политико-иконо-мически съображения. Програмата изкара десетина години под шапката на ООН в Женева, а подир това се прехвърли в Найроби, където вече действаше частен център за информация-докумен-тация по проблема. Така, ЮНЕП и RSP щяха да бъдат базирани на едно и също място. Без да умее да икономисва, ООН и неговите сателитни служби винаги се правят, че умеят да пестят.

Участието в една или друга международна програма, би могло да бъде успех или неуспех за нациите. В зависимост от ресурсното обезпечаване, което биха могли да предоставят. В зависимост от контрола, който биха могли да осъществят. Често пъти, зад дейност-та на учени и изследователи стоят интереси и намерения, с които изследователят няма никакво касателство. Може би именно пора-ди подобни резерви, регионалните изследвания в областта на Черно

Море, все още и завинаги ще вървят мудно.

Далеч преди 1989, правителствата на СССР, СР Румъния, НР България, разгърнаха свои собствени, макар докрай тоталитарни, програми за консервация и реновация на прилежащите край-брежия. Осъзнавайки ясно голямата и сложна отговорност, която носят не само пред човечеството, но и пред своите народи. От своя страна, Правителството на Република Турция, действаше за своя сметка, от време на време подпомагано от някой международен фонд.

 

В СРЕДАТА НА СЕДЕМДЕСЕТЯХ ГОДИНИ, в България бе създаден Комитет за Опазване на Природната Среда при Министер-ски съвет - София, който иззе и разшири природозащитните дейности извършвани до това време от Министерството на Горите и Природната Среда. Като надведомствена контролно-управленска единица, Комитетът разви твърде широка дейност. Независимо от примитивното природозащитно законодателство, той успя да наложи строг контрол, който по места зависеше от редовите специалисти. Под негова протекция (1977), се оказаха над 300 защитени обекти по цялата страна, над 50 426 дека-ра нарушени поради добив на инертни материали площи. Бяха каталогизирани законни и незаконни кариери, за които се постанови да бъдат разработени планове за рекултивация. Общо рекултивираните кариери към 1980 година заемаха площ от 9 649 декара. Бяха закрити над 565 кариери опропастили релефи от над 12477.80 декара. Но, най-главното бе, създаване на т.н. РИОПС, днес РИОС, като самостоятелни поделения за надве-домствен контрол. Нещо, което не се харесваше на дребните местни началства. Които лесно успяваха да се саморазправят с престарали се инспектори. Не само, защото не притежаваха ни-какви познания в областта на Опазване на Природната Околна Среда. Болест, която някога разяждаше целият апарат на КОПС.

Редовите инспектори и лаборатории бяха изключително еле-ментарно екипирани (1977-87). С разпореждане на МС № 307 от 31 Юли 1972 година, бе създадена специална Дирекция за Поддържане Чистотата на Черно Море, с главна квартира във Варна и клон в Бургас. Дирекцията бързо набра скорост и, започна да следва немарливо, неадекватно, невежо съставени планове. Докато специалните секции за контрол над Морската Околна Среда във Варна и Бургас при КОПС, бяха обезпечени с плавателни средства и, вертолетен и самолетен контрол.

По онова време концептивно Опазването на Природата бе изразено чрез Програма, приета на Десети Конгрес на БКП, къде-то бе казано изрично:

... Постоянни грижи се полагат за Опазването на Природ-ната Среда от вредните механически, биологически, хими-чески и други влияния...

Президентът Тодор Живков, в своето встъпително слово на пър-вото заседание на Държавния Съвет на 14.06.1971 година, бе отбелязал:

... Природната среда от гледна точка на историческия материализъм, не е определящ фактор за развитието на обществото, но без нея са невъзможни съществуването и развитието на човека...

По негово предложение, Държавния Съвет прие създаването на Национален Съвет за Опазване и Възпроизводство на При-родната Среда в Народна Република България, докато с реше-ние от 29.06.1977, бяха приети Основни Насоки за Опазване и Възпроизводство на Природната Среда в НР България. В тях бяха набелязани целите за развитие на комплексна фундамен- тална дейност предназначена от Настоящето за Бъдното. Коя- то, не бихме могли да игнорираме по никакви политически причи-ни. Дотолкова тази Програма е авангардна и актуална дори пона-стоящем:

- Природазащита във всички нейни форми и възможности,

- Природовъзстановяване, там където това е необходимо и възможно,

- Природопреобразуване, когато това е наложително,

- Природовъзпитание, като неразделна част от учебния процес и съзидателната дейност на студентите и учениците.

Което, за съжаление, се провеждаше чрез отдавна провалили се менежерски методи на безсмислено укрупненото и централи-зирано стопанство. Контролът, бе поверен именно на онези, които разграждаха и рушаха Околната Среда. Модел, който продъл-жава да нанася вреди на страната.

 

В ТЪРСЕНЕ НА МУЛТИПЛИКАЦИОНЕН ЕФЕКТ; който бе взет незабавно на подбив от цяла пасмина сноби решили да се надсми-ват над всяко ново; се правеше всичко възможно да бъдат открити Естествени Мултипликатори. Работата по разработване, оп-тимизиране, решаване и развитие на Научнообоснована Сис-

тема от Динамични Нормативи за опазване и реновация на Природната Околна Среда, бе поверена в ръцете на практици, които поради върховете на дърветата все пак не успяха да видят гората. Тормозени от патологичен страх от... Другарят Тодор Живков, а по-скоро от добре сработената система от доносници на дребно. Въпреки всичко се стигна до Единна Система за Динамични Нормативи на Природната Среда за страната, които очевидно остават база и основа, за дълъг период от време.

Основните Насоки за Опазване и Възпроизводство на Природната Среда в НР България, не бяха изградени върху ва-куум, а върху нормативи от СССР и СИВ, но и такива от Запад. Предшествани от два съществени документа утвърдени с Решение на Държавния Съвет от 29.12.1976, а именно:

- Основни Положения за Опазване, Възстановяване и Подоб-ряване на Природната Среда в Териториалния Комплекс Черно Море - Българско Крайбрежие, и,

- Основни Положения за Опазване, Възстановяване и Подоб-ряване на Природната Среда в Териториалния Комплекс Дунав.

Тяхното оповестяване отрази не толкова загрижеността на едно вече самозабравило се, макар не докрай, правителство на страната, колкото изискванията на ред международни ин-струменти, по които НР България от кумова срама или поради неизбежност, бе станала член. В дипломацията винаги са работили твърде надалеч гледащи хора.

С подписване от страна на България, на глобалната Междуна-родна Конвенция при ООН по Морско Право - УНКЛОС III, през 1982 в Монтегю-Бей, Джамайка, значението на тези документи изпреварили своето време почти с двадесет години, придоби още по-съдбовно за нацията значение. Елементите на политическа изо-лация на страната отпадаха системно и, напълно предстоеше да отпаднат именно чрез подкрепа на международното законода-телство. Никой не може да отрече, че подир 1982-ра, разведрява-нето само се носеше из въздуха. Не само по проблемите на Опазване на Природната Среда. По проблемите на Нацията, на Планетата наричана Земя. Независимо от армиите демагози с младежки лица - но старешки сърца, които винаги и на всичко искат да поставят кръст. Какво е за тях Природната Околна Среда? Нищо друго, освен един аргумент в повече, за да припечелят без да заработят.

 

КАКВО СЕ НАБЕЛЯЗВАШЕ, в тези днес полузабравени документи?

В тях се набелязваше следното:

- изграждане на Брегови Пречиствателни Станции и съоръ-жения,

- екипиране на корабите под български флаг с подходящи пречиствателни съоръжения,

- снабдяване с пречиствателни съоръжения, на безусловно всички комплекси по поречията на реките вливащи се в Черно Море към краят на 1985,

- набелязване, разработване и внедряване на нови меро- приятия за подобряване на рекреационните условия до края на 1990 година,

- създаване на резервати и буферни екологически зони,

- опазване на ресурсите по Черноморския Шелф,

- оптимизиране на промишления риболов,

- разширяване на международното сътрудничество и, много други...

 

ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕРОПРИЯТИЯ, бе невъзможно да бъдат про-ведени без активно сътрудничество между безусловно всички министерства и ведомства, и особено на Министерство на Транс-порта, което притежаваше и притежава специално делегирани права по отношение на Закона за Опазване на Морските Ре-сурси; доколкото такъв съществува; Кодекса на Търговското Мо-реплаване и ред международни конвенции и протоколи. С вли-зане в сила на Закона за Морските Пространства на НР Бъл-гария, от 17.07.1987, значението на Министерството на Тран-спорта още повече се утвърди в ролята на природозащитник. Тази своя природозащитна дейност, то провеждаше и провежда, чрез местните органи на Държавна Инспекция Корабоплаване. Където често пъти ръководствата забравят, че хоризонта съвсем не е траверс Галата.

 

В ПО-КЪСНИ РЕШЕНИЯ, на различни партийни форуми, на които местните властващи не пропускаха да си отправят открити напад-ки, а именно на ХII и ХIII конгреси на БКП, залегнаха непосред-ствени задачи за усъвършенстване Управлението на Морската Околна Среда, за борба с аварийни и залпови замърсявания, за рационално използване на земните недра и техните ресурси, за въвеждане на нови безотпадъчни технологии и, други. Макар да

бе повече от ясно, че парщ държавата има все по-малко и, все по-малко. Така, всички тези не толкова политически, колкото рационалистически писания, останаха във фондовете и архивите, като част от ЕКОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ. Но, в тяхната целесъобразност и постижимост, днес остават убедени единствено малцина. А именно онези, които се опитваха на прак-тика да прокарват често пъти съвсем смахнати нареждания на некомпетентни службаши. Лесно подменили консулско кресло с природозащитно.

 

ЕКОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ, бе и остана всенародно богатство и стремеж към развитие. То привлича все повече и повече редови граждани, недържавни организации, спе-циалисти от близо и далеч. Заинтересовани, в установяване на природно равновесие в системата "ЧОВЕК - ПРИРОДНА ОКОЛНА СРЕДА - ЧОВЕК. Заинтересовани в предоставяне на поколе-нията на равни екологически и граждански права, равни въз-можности и задължения, еднаква екологически здравна перспек-тива.

За което, се изисква не само суха пара, но и разум.

 

И, АЗ ВИЖДАМ, как изкорубения от влага показалец на преста-релия крайбрежен причерноморец, посветил себе си в овладя-ване на Черно Море и неговите все още живи дадености, се пре-връща в Гюйс не само на всеки един кораб, но в Гюйс на Цяла Причерноморска България.

Гюйс, достоен да се превърне в знаме на Устойчива Еколо-гически Обновена БЪЛГАРИЯ.

1997.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО