ИЗХОДЪТ

КАК ДА СИ ПРЕДСТАВИМ Съсъществуванието, Сега и в Бъ-деще, на Човека и Ощетената Природна Среда? От която вече всичко би могло да се очаква? Околна среда, драстично променена днес, с неизвестен резонанс утре? Дълготрайно ув-реждания исконен хабитат на бреговото Черно Море; защото за дълбочинните неизвестности на Черно Море дори не би могло да се гадае; би могъл да промени трайно не само характера на биотата по тези брегове. Той би могъл да измени, но това все още едва ли се изследва, генетичната подстройка на населени- ето по тези свещенни за Човека брегове. Голям брой научни изследвания доказват, че консумацията на химически заразени продукти и питейна вода, водят да престъпни сечения на личността в опасен порядък. Предположение, отнасяно неотдавна единстве-но към раковите заболявания.

Всъщност, съществува ли някакъв разумен изход?

На държавно равнище ли, трябва да се търси той?

Нима изходът е, в преждевременна масова киборгизация, така устойчиво наложила се в медицинската практика, подхващайки още от люлка пеленачета? Успешен виртуален мираж днес, той предстои да обхване в реална клопка поколенията. Освен, ако вече не е станало. Доколко Киборгизирания Човек ще бъде адап-тируем към променящите се условия на Вселената? Доколко би бил хомеостатичен? Доколко зависим от своя киборгизатор? Съд-ба, с която Безгрижното Човечество ще не ще, ще трябва да се примири. Ако иска да оцелее. В не така далечно бъдеще. За да продължи може би именно в Космоса. Издигайки бариери пред Познаваемостта, Природата поставя бариери и, пред Поно-симостта.

 

БЕЗКРАЙНАТА ЧОВЕШКА ЛАКОМИЯ за благини с чисто време-нен характер, доведе до съвсем разюздана употреба не само на Индивида, но и на Самата Истинска Всевечна Природа. В отговор, Природата постанови Биотопичен Вакуум именно там, където някога е раздавала плодородие със шепи. (Не е странно никак, че във всепризнати резервати неизвестно защо, някой

видове изведнъж измират.) За да продължи изненадващо другаде. Но къде, това рядко би могло да се установи предварително. Дали опустошавайки повърхноста на планетата Земя човек не предиз-виква Боговете? За да открехнат отново и отново същността на Майката Природа, под повърхността на поруганата Земя. От вре-ме навреме, се явяват подобни задавки. Отнесени, към Свръхре-алното. Което, твърде малко е различно от всичко настояще. Освен, с огледалния си образ. Така, без да се допитва до Осквер-нителя, Майката Природа предявява неподозирана биологична памет и мощ. Внезапно представяйки странни видове от неизвест-но как опазена Плетобиосфера. Без да се съобразява с Дребно-волието на Човека. Без да ползва неговите завинаги Примитивни и Докрай Лицемерни Методи за Опазване на Природната Околна Среда.

 

СТРУВА МИ СЕ, именно така стои въпроса с тежко нарушената Природна Околна Среда по Западното Крайбрежие на Черно Море, на територията на Българското Причерноморие, на цяла България. Чиито размери, дребни в сравнение с онези на Плане-тата наричана Земя, са не по-малко съдбовни. За да бъдат опаз-вани, охранявани и изследвани.

 

ИЗХОДЪТ, изходът ли, той е във всички нас.

Какъв би могъл да бъде той?

Това, всеки трябва да прецени сам за себе си.

Във всеки един случай, той ще бъде плод на Смелост, Неумора и, Лишения...

1997.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО