ОТГОВОРЪТ

ДО НЕОТДАВНА безгрижен, но безгранично любещ Своето стопанин, под влияние на разделението на труда и развитие на съвременните технологии; в резултат от възприемане на експери-ментален мироглед за света, в който измеренията за отговорност са докрай принизени; Човекът внезапно се превърна във високо-образован и докрай Безпощаден Безогледно Администриращ Агресор. Общо взето ангажиран в денонощна битка със все пове-че елементи от Природната Околна Среда. Открил и изобретил безброй методи за диференциална преработка и утилизация на природните суровини, а всъщност докрай неповторими блага. Пренебрегнал ред и порядък, зарязал отпадъци и остатъци, Чове-кът не престава да се забавлява, като затрупва пространството което по случайност обитава със всичко онова, което счита че съвсем не му е необходимо.

Бездиханната еднопосочна връзка ЧОВЕК - МАШИНА - ПРИРО-ДА - ЧОВЕК, така неуловимо лесно заместила органичната ЧОВЕК - ПРИРОДА - ЧОВЕК, задължително прерасна в система на съсъ-ществувание:

ЧОВЕК - МАШИНА - ПРИРОДА - МАШИНА - ЧОВЕК.

И Онзи, Който Умее Да Гледа, Да Чувства и Да Мисли, установи:

- Само в САЩ климатиците на леките коли дават над 13% от световното озоново изчерпване,

- Търговските маслени и латексови бои съдържат над 300 токсични съставки,

- Третият свят годишно приема над 135 000 тона отпадно облекло само от САЩ,

- За производство на един брой качествена автомобилна гума при най-съвременна технология, са необходими 80 литра земно масло, което всъщност се губи безвъзвратно,

- В ежедневния живот се използват над 50 вида пластмаси, които не се поддават на преработка, а освен това не се разла- гат в Околната Среда в продължение на стотици години,

- При рециклиране на един тон хартия се пестят 31 822 литра вода,

- Рециклирането на стара хартия в нова, пести 33% от енергия-та за производство на хартия от прясна дървесина,

- Всеки човек в съвременния свят използва ежегодно хартия, колкото от две многогодишни борови елхи,

- Преработването на отпадно стъкло в прясно, намалява замърсяването на въздуха с над 20% поради енергийни икономии...

 

ОГЛЕЖДАЙКИ СЕ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ, а това винаги означава из-следвайки задълбочено чрез средствата и методите на науката и практиката, Човекът на Света с изненада установи:

- Ресурсите на Планетата наричана Земя, критично се изчерпват,

- Вредните отпадъци върху Планетата Земя, в нейните недра, океани и морета, критично нарастват,

- Здравословното състояние на населението рязко запа-да, без значение към коя класа, раса или имотна прослойка принадлежи,

- Налице са значителен брой модерни заболявания, които никога не са съществували, върху Планетата наричана Земя. Болести, за които лек не винаги съществува.

- Изкуствено причинените екологически бедствия върху Планетата Земя, са ежедневие умело прикривано от Власт и Закон,

- Природозащитното законодателство в национален план почти винаги е схематично. То е извън духовният живот на хората, не е подчинено и не произхожда от техните верски принципи; освен при Исляма; а там където то е стройно, ряд-ко се прилага и лесно се заобикаля,

- Наличието на безброй международни и регионални конвен-ции, рядко биват ратифицирани навреме от Световната Общност, поради което губят своят глобалнопротективен замисъл,

- Моретата бавно и мъчително умират, и особено изкуствено създадените морета, а заедно с тях и Световния Океан,

- Трансграничният пренос на замърсители изобщо не е ов-ладян. Той е непоносим, надкритичен и, винаги с трудноустано- вим произход,

- Киселинните Дъждове погубват горските масиви, реките и езерата, както и елементи от горската фауна и флора,

като освен това намаляват своята адаптивна способност,

- Безусловно всички реки на Планетата наричана Земя, са задължително замърсени,

- Престъпността отчайващо нараства и, обяснението не е единствено в социално - обществените отношения, но и, в онова, с което поколенията са изхранват: замърсени хранителни продукти, завърсена питейна вода и въздух,

- Екологическата престъпност се превръща в обществен навик и враг,

и т.н.; и т.н.; и т.н...

 

КОЛКОТО ТЪЖНО ДА ЗВУЧИ всичко това, а то е само част от Самата Безпощадна Истина, то се отнася с трагична сила и, към региона на Българското Причерноморие. За тази значителна чест от Западния бряг на Черно Море, която е неразделна част от Медитерана. Иначе казано, за региона на:

- Бреговата ивица от Резово до Дуранкулак,

- Дванадесетте мили на Териториалното Море,

- Дванадесетте мили на Прилежащото Море,

- Изключителната Икономическа Зона на Република Бълга-рия,

- Територията на бившите окръзи Добрич, Варна, Бургас и Шумен, а всъщност, за Цялата Територия на Страната нари-чана България.

Защото не бива да се счита, че въздействието на процесите на екологията по бреговата ивица на страната, не се отразяват в пълното нейно незначително глобално пространство. Системата от какви ли не микроязовири, построени някога с доброволния труд на населението на път и под път, без предварителен еколо-гически анализ, поддържат една достатъчно мокра екологиче-ска картина почти из цяла България, обградена от една велика река и две великолепни морета.

 

ПОДОБНА ТРАГИЧНА ОПОСРЕДСТВЕНОСТ; защото не всеки би могъл да си разреши да има достъп до безусловно всички елементи на системата, а освен това да ги поддържа в активна изправност; резултат от опити за презадоволяване с консумативи на една тънка прослойка от населението на Планетата; е ре-зултат не само от неправилно местно планиране, прогнозиране и програмиране, но и, най-вече резултат на отсъстваща Регио- нална (Национална) Стратегия и Политика за Бъдното. Нещо,

което винаги липсва на ограничените в териториално и ресурсно отношения страни, задължени исторически да се съобразяват с апетитите на големите.

Що се отнася до региона на Българското Причерноморие, до неотдавна бяха налице случайно подбрани програми и изпъл-нение на тези програми с мъгляв еколого-икономически успех.Бяха налице и все още са, примитивни отпадъчни технологии. Поверени в ръцете на набедени, зле обучени специалисти. Чиито възмож-ности винаги се изчерпват, щом стане дума за системен подход и анализ. Поради ограничено креативно мислене. Поради срам- но анулирани контролни функции. Поради чувство за безвремие.

В мнозинството случаи, съдбата на машините за производство на промишлени продукти, инсталирани срещу безсрочен кредит от икономическа система с откровено измислени възможности, бяха значително по-съществени от съдбата на обслужващият ги персонал. От бъдещето на нищо неподозиращото население на региона, изключително добре заглавичквано от мощна система за масова дезинформация. По този именно модел, значителни ма-си хора, бяха подложени на силна, нерегулируема и неуправ-ляема инвазия от страна на множество денонощно неперфектно функциониращи специализирани комплекси от съоръжения. За чието техническо състояние рядко се държеше сметка. Огромни маси от народ останаха и, остават поразени по отношение на:

- питейната и консумативна вода,

- почвите и горите,

- въздуха,

- морето, реките и езерата,

- хранителната верига и храни, и други...

Като се прибави мизерното заплащане на труда, ниският неадекватен жизнен стандарт, неустойчивите социално-етични норми, така различни от онези в останалия свят, става ясно до къ-де вече ни е довела Неконтролируемата и поради това Нерегули-руема Намеса на Човека в Процесите на Природната Околна Среда.

 

ЧЕСТО ПЪТИ, преди и сега, неспокойни индивиди изискваха отговор от отговорни инстанции по проблеми, които определено ги тревожат. Те получаваха и получават казионния отговор на ка-зионния тоталитаризъм. Който ще не ще, под въздействие на между-народната общност, в която винаги са се намирали инструменти за управление и контрол, все пак даваше отговор: някакво

наукоподобно бръщолевене, с уклончиви обещания за Бъдеще и Развитие.

Подир това, до месец идваше заповедта за уволнение. Това бе отговорът. Преди години и, за съжаление, понастоящем.

В наши дни, подобни запитвания все по-рядко получават отговор.

Заповед за уволнение не идва. Защото жалващият се, все по-често бива безработен.

Ала често пъти, Човекът иска да знае.

Къде отиват фондовете отпускани от международните финансо-ви тела за опазване и подобряване на екологическите дадености в Република България.

Но отговор няма.

Няма и, да има...

1992.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО