ЕКОЛОГИЧЕСКАТА ИМПЕРАТИВА

НИКАКВО ОТКРИТИЕ НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДЕ, че начиная от началото на седемдесетях години, стомашно-чревните инфекциозни заболявания, но и не само те, в региона на град Варна силно дръпнаха нагоре. При това, те бяха съпроводени със треска и, обриви. Никой не помисляше, че град Варна преминава на особе-на питейна диета. Градът отдавна пиеше замърсена вода. От вся-каквите мелиорации, които се опитваха да доведат вода от близо и далеч до зажъднелия, а всъщност нетехнологично водоустройван град. Факт, който бе потвърден от медиите едва в краят на осем-десетте години. В периода 1993 -1996, селяните от Бозвелийско, а заедно с тях и гражданите на град Варна, вече пиеха отровена с нефтени въглеводороди питейна вода.

Без дори да подозират...

Разбира се, хората искат да живеят лесно, здраво и екологич-но. Да се радват на децата си и, нещата на света. Желания, които все по-често остават в сферата на недостижимото. Една прими- тивна и неконструктивна система от възгледи, за съвместими про-мишлени дейности екологизирани частично, допълнително и недостатъчно, се е наложила сякаш завинаги. Може би, това е единствена екологическа императива подходяща за случаят с региона на Българското Причерноморие. Но, едва ли...

 

ЕКОЛОГИЧЕСКИТЕ КАТАСТРОФИ, резултат от неблагоразу-мието на човека, а по тази ширини на света то е потресающо, станаха привични за региона на Българското Причерноморие. Очевидно, нещастно структурираната хегемония на областни администрации; установени като крайни единици без по-низши подразделения освен общини, работили продължителен период от време в система на окръзи без околии; индиректно влияе и върху дефинирането на Локални Екологически Императиви.

Кой знае, дали по-пестеливо структурирани администрации, не биха го постигнали, значително по-успешно.

Кой знае, дали традиционната за нашите земи структура на села, градове, околии и области, не е значително повече гъвкава и подходяща. В крайна сметка именно така би се гарантирала

петстепенна управленска структура, считана от системотехниците за организационно съвършена. Друг е въпроса, с какво ще бъде запълнена тя.

Повече от очевидно е, че всякаквите безсмислени администра-тивни преустройства, на които е подложена една страна и един народ вече повече от петдесет години време, в политически аспект може би биха могли да бъдат докрай удачни. Докато по отношение проблемите на Опазване на Природната Среда носят единстве- но крупни недоразумения и, в крайна сметка локални катаклизми.

Странно е, че всичко това допуска един народ с добре разви-та и, никак доморасла наука и техника. С будно от векове социо. И, докрай непреклонен дух.

 

ЗА ЕКОЛОГИЧЕСКИТЕ КРИЗИ ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА, би могло да се съди единствено по жалките остатъци от строително великолепие. Скоростта на тяхното развитие, трябва да е била нищожна в срав-нение с онази на нашето съвремие. Където регионалното лесно преминава в глобално. И обратно. Изчезването на цели редове местна биота, понастоящем се наблюдава за броени минути, часове, дни, месеци и години. При една сравнително точна реги-страция на събитията от науката и медиите. Но, каква полза ако нещо остане някъде из запрашените ъгли на ИНТЕРНЕТ, без да ос-тави следа от себе си в материалния свят? Вкусът на живота съв-сем не е виртуален. Той винаги е реален. Горчив или сладък, но истински.

 

ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ХАРАКТЕР на отношенията Човек - Природа - Човек, тяхното опосредствяване посредством безумно могъщи технологии, вече не застрашават единствено отделни биологични видове. Те застрашават преди всичко и най-вече Самият Човек. До неотдавна, като на шега. Понастоящем възсем осезателно. В бъдеще - унищожително.

Ако не бъдат предприети сериозни мерки...

 

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, регионът на Българското Причерноморие, защото единствено спрямо този район можем да пледираме, съ-ществува в условията на ДОКАЗАНО ПЪЛЗЯЩА ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА. За която, местните и централни управленски единици продължават да нехаят.

Река Дунав ежеминутно привнася хиляди тонове заразени води и тини, всъщност продукт на цяла Европа.

Румелийското Течение носи от север и Азовско Море продук-тите на ред тежкоиндустриализирани поречия.

Свлачищата, абразията и ерозията вече са ежедневие не само на къра, не само под открито небе, но и в самите населени места.

Девненската Агромелиорация и тази на Нефтохим при Бур-гас, тровят водите и въздуха на региона най-безпощадно там, къде-то чистотата на хранителните и морски продукти би трябвало да бъде показателна.

Промишленото Замърсяване на Въздуха се пренася зад гра-ниците на страната, като поразява далечни страни - Дания и Скан-динавия.

Градските Сметища са случайно ситуирани, не са резултат на специално проектиране и, замърсяват подпочвените води непо-знаваемо и, все по-устойчиво.

Занемареноста на големите градове в хигиенно отношение е пословична.

Занемареността на плажовете е отвратителна.

Неовладяни Изтичания от стари петролни кладенци продъл-жават да подхранват подпочвените води, блатата и морето.

Предстоят тежки и продължителни Разработки по Шелфа за добив на нефт и газ, а готовността на страната за борба с теж-ки нефтени замърсявания независимо от традиционния трафик на супертанкери край нашите брегове е незначителна.

Градските Водопроводни Мрежи са морално и физически остарели.

Градските Канализации не са ревизирани от десетилетия и, не отговарят на капацитета на внезапно разрастналите се градове.

Питейната Вода е богата не само на въглеводороди, но и на феноли.

Туберкулозата отново е бич за населението.

Топлинните подземни източници се разхищават.

Подемните минерални води изтичат в морето неконтро-лируемо от как са разкрити (1950).

Незаконното строителство вещае самоунищожение и, нови свлачища.

Престъпността, както никога е извън контрол и придобива все повече характер на официална хрема.

Това, разбира се, е резултат от Заболяването :

Дайте да дадем другари, та посланик зад граница да стана...

Тази доказана крайбрежна, а следователно национална катастрофа, не може да бъде преодоляна с палиативни мерки. Които дори не са половинчато решение на проблема. Към които административната върхушка на България придоби любовна нагласа по време на Петдесетгодишния Превъзпитателен Ек-сперимент Върху Нацията. Това налага гражданското самосъз- нание да се насочи с възрожденски хъс към проблемите на екологията и тяхното практическо, на место решаване и разре-шаване. Единствена императива за оцеляване на Нацията. Отдав-на възприета от много страни, някой от които не дотам богати. Всичко това, без перманентно екологическо образование и практика, без вещо поднесена актуална информация, не би могло да бъде осъществено. Кому помага прикриването на инцидентите със замърсената вода в град Варна? Би могло да се предполага.

 

АКО БЪДАТ СЛЕДВАНИ ПОСТУЛАТИТЕ на знаменития В. И. Вернадский, чието име западът поставя наравно с Хекел и Дарвин, ще се окаже, че очевидно светът се придвижва към онова гранично състояние на нещата, когато живото вещество в про- цеса на своята самоорганизация, би достигнало по естествен път онова състояние, при което Биосферата да стане Сфера на Разума. Очевидно условие за развитие на Природата и Околната Среда, но едва ли на цивилизацията.

 

ПРЕЗ ДВАДЕСЕТТЕ ГОДИНИ на века, по време на пребивава-нето на В. И. Вернадский във Франция, френския биолог Руа предлага названието Ноосфера, което да отрази развитието и процесите на формиране на разума, като самостоятелна биологич-на единица. Така, съвсем неочаквано Руа и Вернадский се оказ-ват, на едни и същи пророчески позиции. Случайно ли е това? Макар до болка ревниви в опазване на своите изследвания, уче-ните не могат да не мислят еднакво. Що се отнася до равностойни явления, в еквивалентен материален и духовен свят.

 

ОЧЕВИДНО става дума за две срещуположни посоки на взаи-модействие между Човека и Околната Среда:

ЧОВЕК - ОКОЛНА СРЕДА

и

ОКОЛНА СРЕДА - ЧОВЕК.

Което понастоящем е основа за прословутите оценки ОВОС, към които строителите питаят неприязън, докато администраторите

се чудят, как да задоволят едновременно потребностите на При-родната Среда и, на Човека. Как да оценят прогностично резул-татите от бъдещата дейност на Човека. Основна Екологическа Императива, за взаимна поносимост и съвместимост. Излязъл от сферата на догадки, предположения и хипотези. Представен на изследователя и практика. Чрез съвременни точни и изчерпателни методики.

Стига да има кой да ги следва.

 

ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ЕЖЕДНЕВНА ПРАКТИКА, екологичните катастрофи по Българското Причерноморие рядко биват детайл- но изследвани, анализирани и документирани. Дори се избягва тях-ното коментиране. А, с тяхната прогностика все още никой не се е захванал както трябва. Дали единствено поради липса на целеви фондове? Множеството всякакви държавни административни единици, може би дават някакво заключение и, резултати от съвестно извършени научни изследвания. Но, техните прескрипции остават на книга. Всред общата надпревара на задгранично постановен икономически хаос. Ето защо, както никога до днес е необходима обективна екологически насочена национална ме-дия. Защото всякакви опити за прикриване на екологически бед-ствия и техните последствия, водят до задълбочаване на Екологи-ческия Дебаланс. Което винаги означава катастрофа.

Първоначално частна.

Подир това локална.

Най-подир регионална.

Какво ли би могло да последва?...

Да се прогнозира е сравнително лесно. Трудно е да се доказва. Винаги съществуват повече от дузина скъпо платени опоненти, готови да докажат, че бялото е черно.

Никога обратното...

 

ЕКОЛОГИЧЕСКАТА ИМПЕРАТИВА, предстояща Национално Осъзната Необходимост, не би могла да бъде обезпечена с пословичната непълна информация за събития и действия преди, сега и, в недалечно бъдеще. Както и, не би могла да бъде разре-шена посредством частични изследвания на явления без специ-ална централизирана стратегическа координация.

Не само за страната.

Не само за региона.

Но и, за света.

Днес, Екологическата Императива в нейния позитивен сми- съл, е само едно пожелание.

Днес, Екологическата Императива е само едно отрицание на нашето докрай замърсено ежедневие.

Днес, Екологическата Императива все още е само една добре програмирана неяснота...

1980.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО