ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ

- Това е моето Предизвикателство

към Моне!...

Кристо

 

УДИВИТЕЛНИЯТ НАПРЕДЪК на науките за човека и в частност на онези за Природната Околна Среда, предизвика специфич-ното внимание на творците авангардисти, които не можеха да останат безучастни. Безпланови и спонтанни, хората на изкуството проправят пътеки за Новото, далеч преди науката да започне да изследва. В първият случай, това винаги е преждевременно. Във вторият, твърде често е, пост фактум. Един от тези немногобройни творци, е всеизвестният Христо Явашев - Кристо. Изключително нашумял в Щатите и, по света. Превърнал Околната Среда в пространство и материя, в където вписва своите замисли.

 

РОДЕН през 1935 година в Габрово, Христо Явашев - Кристо започва своята дейност като творец-опаковчик още през 1958 в Париж. Където се е добрал през Прага и Виена, като бежанец. Неговите Опаковани Предмети от онова време имат все още ограничените размери на домашни вещи за послужване, в инте-риора на загледания в бъдещето буржоа. Отхвърляйки изкустве-ното колориране, Кристо използва естествения цвят на пластове найлонова материя с различен произход и качества. Твърдейки, че податки за подобно третиране се откриват в славянските (ви-зантийски) икони. Често пъти опаковани от древните иконотворци с 5-8 пласта драперии.

Няколко години по-късно, Кристо се устремява към кривите улички на Латинския Квартал, и откритите площи на кейовете край Сена. Той задръства една улица с празни Шелови Варели. За да докаже, че Желязна Завеса твърде лесно се издига, но изключител-но трудно се отстранява. Опакова пристанище Колони на Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно под-ходящ за творческа изява. Христо Явашев едва ли по онова време е имал пред вид Проблемите за Опазване на Околната Среда, но с технологията за обработка на сипещи се товари по бреговете на Сена, ще да е бил добре запознат. Към 1961 протича и неговата първа самостоятелна изложба в галерия Харо Лаухис в Кьолн.

Христо Явашев-Кристо става достатъчно известен . . .

НАЙ - ДОБРИЯТ рисувач от своя випуск, а това е випускът и на Светлин Русев, има значително по-мащабни проекти. Той започва да търси още по-тясно сътрудничество с хора на науката и техни-ката. Със специалисти по пластмаса и опаковки. Неговите колажи непрестанно нарастват по размери. Те се инкорпорират в При-родната Околна Среда по един драстичен и, докрай драма-тичен начин. Конкуренцията веднага му прикача прозвището Пакета. С каквото прозвище го спомена преди много години Ренато Гутузо на една пресконференция в София, когато името Христо Явашев бе все още политически надругавано и, едва ли не запретено (1976). Ренато Гутузо тогава изтъкна:

Съществуват определен брой съвременни творци,

които лично аз не разбирам, но високо ценя.

Един от тях е вашият сънародник Христо Пакета.

Какво мислите за него ?..."

Никой на можа да отговори. Присъстващите познаваха творчеството на Гутузо, но не знаеха нищо за Явашев.

Тази констатация, бе резултат от изключително активната дейност на Кристо в Италия. През 1968, той бе опаковал един фонтан и средновековна кула, в Сполето. През 1969, бе направил същото с монументите на Виктор Емануил и Леонардо да Винчи, в Милано. През 1974, бе извършил подобно светотатство с една Римска Стена по Виа Венето и, с Вила Боргезе в Рим. Обектите бяха придобили неподозирана обобщеност. Монархическата институция бе почетена. Авторитетът на Леонардо поставен под въпрос. Наскоро учените бяха доказали, и продължаваха да доказват, че един човешки живот едва ли е достатъчен не да се изобретят, но само да се нарисуват всички леонардови рисунки, включени в различните негови кодекси. Христо, или както вече го именуваха Кристо, не работеше с длето и чук, но с четка и молив изграждаше предварителни ескизи. После работеше с платно, ножица и въжета. Неговите опаковки внезапно се бяха превърнали в инструмент на протест срещу Киселинните Дъждове. Вече видели сметката на много паметници на културата в големите столици на света. Лицето на Париж, бе в ремонт - фасадите се разпадаха. Не беше ли това една артистична прогноза за недалечното бъдеще ?

 

АВАНГАРДИСТ НАД АВАНГАРДИСТИТЕ, Кристо Явашев не приема да е такъв. Ето какво пише неговата съпруга Джийн-Клод Кристо:

... Думата Авангард често приема грешна употреба. Тя очевидно означава, че сътворената творба от някого през 1983, е работа на това специфично време: 83... Тя се прилага към хора, които правят неща, каквито публиката все още не разбира... В Случаят Кристо, той е твърде много художник на своето време, защото това столетие е предимно столе- тие на политически, социални и икономически релации, а всичко това е представено в дейността на Кристо. Фак- тът, че би могъл да бъде причислен към Авангарда вероятно е свързан с това, че някой художници са наистина в своето време...

Безцелност в творческото търсене на Кристо на практика от-съства. Неговите проекти са изпипани, с безпогрешност на архи-тект, при въздействие на художник. Формализмът е единствено при-виден. Странични и допълнителни ефекти; като вибрации на мате-рията в резултат на атмосферни условия, звукови ефекти докрай случайни; са вторични, но не по-малко важни и съществени за впечатляващо въздействие при личностно обсервиране на общо взето глобални проекти с помощта на най-съвременни средства за придвижване и, наблюдение. Очевидно материите на израз дефинират не само същността на произведението, но и неговото време. Останалото, са вътрешни измерения. За всекиго различни, но породени от един и същ художествен обект. Това затваря същ-ностния кръг:

Творец - Обект - Природна Среда - Наблюдател - Творец.

И, релациите прерастват в инспирации . . .

 

ВСЪЩНОСТ, КАКЪВ Е МЕТОДЪТ КРИСТО ?

Може би това е глобален системен подход към глобални при-родни дадености, специално подготвени за колективно обсерви-ране от индивиди, в частен интервал от време. Средствата за по-стигане на целите, чрез реализиране на метода, ще се изявят именно, чрез съвременни управляемо деформируеми обекти и материи. В едно настояще време. Което винаги притежава повече от едно вътрешночовешко измерение. Днес, никой вече не строи пирамиди. Освен може би финансови и политически. Запратени във вечността пирамидите, както и сфинксът все някога ще рухнат. Проектите и конструкциите на Кристо не претендират за всевеч-ност. Те съществуват винаги определен от Закона период от време. Подир това остават единствено трайни литографски отпечатъци, фотоси и филми.

В ПЕРИОДА 1970-72, в района на Рифъл Гейп, Колорадо, САЩ, Кристо осъществява една от своите най-интересни работи. За- веса в Долината поразява със своите размери. Около 25 000 квадратни метра специална плетена найлонова материя в оранжев цвят, прегражда пътя на ветровете на 7 мили северно от град Рифъл, недалеч от шосе № 325. Ширината на завесата е 460 метра, а височината при центъра 64. Завесата коренно променя екологията в каньона и, съществува само 28 часа. Надига се вятър. Който я отнася. От това време вървят догадки и легенди, че Кристо си се занимава освен с изкуство и, с някакъв особен род наука. Което все още не е доказано или прокламирано.

Още през март 1970, Кристо нахвърля първите рисунки и текст за Завеса предназначена за долината край град Аспен, Коло-радо. През август същата година, придружен от фотограф и един местен правителствен чиновник, той обхожда над 3000 мили в за-падната част на щата на каньоните, за да изяви единадесет подхо-дящи долини за преграждане. Очевидно, е имал още по-мащабни намерения. Но оттеглянето от проекта, който изглежда безумно скъп, на художествените галерии в Ню-Йорк, Филаделфия, Форд Ворд и Вашингтон, рязко намаляват размера на финансо- ва подкрепа. Кристо е изправен пред дилемата сам да се справи, в значително по-скромни мащаби. Трудно бихме могли да си представим преграждане едновременно на единадесет долини в един и същ регион, по едно и също време, със съоръжения от размера на завесата на Кристо. Както и да се предвидят, резултатите от Намесата в Природната Околна Среда.

 

ЕДИН ДРУГ БЪЛГАРИН, инж. Митко Загоров от Университета в Бостън, съветва Кристо да извърши точен инженерен разчет на своето бъдещо съоръжение - творба. По онова време Загоров все още не пресича океана на борда на пасажера Куин Елиза-бет плавайки в неговия басейн, за да постави собствен рекорд за преплуване на Атлантика. Това, той ще направи малко подир осъществявянето на проекта Обградени Острови във Флори- да. Сега той е в Щатите, пристрастен е към изкуството Кристо и, се впуска да сътрудничи и помага. Кристо се вслушва. Той възлага на една инжинерингова къща Лев Цетелин, Ню-Йорк, да изпълни предварителни пресмятания. После, създават нещо ка-то лаборатория и, заедно с Митко Загоров продухват завесата. За да установят нейната устойчивост на пориви на вятъра. Но, по- ради публичното представяне на проекта тук и там, Департа-

ментът на Вътрешните работи, към който се числи Федерал- ното Управление за Земите, изявява сериозни държавни претен-ции срещу Проекта. Въпросът остава висящ до подсигуряване на правна защита и, фондове. През февруари 1971, Законодател- ното Събрание на щата в Денвър, Колорадо, официално под- крепя плановете за реализиране на огромна завеса в местността Рифъл Гейп. Властите за екологическа протекция също се намес-ват. Те са против. Поне първоначално. При една среща със студен-ти във Факултета по Екология при Университета в Колорадо-Боулдър, при което се постига договореност да бъдат допуснати студенти в помощ на реализацията, бива решено екологическата цялост на местността подир завършване на Проекта да бъде същата, каквато е преди неговото започване. Условие, превърнало се в Законът Кристо. Претенции предявява и Щат- ското Управление за Пътищата. Което предполага, че пътният трафик по време на експозицията ще се утежни. Това ограничава срокът за законна изява на 45 дни, но убедено в провала на меро-приятието, правителството дава разрешение за 75 дни. В крайна сметка, скептичните негови специалисти, които добре познават характера на ветровете тук, се оказват прави. Без да рухне, без тежки възбрани, проектът е реализиран, но съществува пределно кратко време.

През октомври 1971, започват първите експерименти с вече монтираното фантастично приспособление за придвижване на многотонната завеса. Традиционна театрална механика мащаби-рана многократно, задвижва завесата само до половина път. Вет-ровете отново хукват, а работите се отлагат за следващата година. Няколко специалисти по текстил, и отново инж. Митко Загоров, започват нови проучвания за модифициране на завесата и, нейното уякчаване със стомана, и специални елементи.

На 10 Август 1972, в 06:30 часа преди обед, анемометърът по-казва скорост на вятъра нула. За 90 минути тежката няколко тона завеса е раздиплена напълно. В 11:00 ч.м.вр., тя е окончателно закотвена. Подир 28 часа експониране, а това означава на след-ния ден подир обед, скоростта на вятъра внезапно нараства над 120 км/час. Завесата бива спешно прибрана и, демонтирана. Предполага се, че вятърът е предизвикан от наличието именно на тази завеса. Метеоролозите са дали различна прогноза.

Достатъчно подробно документирана, заснета на филм, тира-жирана във фотографии, Завеса в Долината и до днес буди възхищение при експониране на всичко онова, което е било.

Предубедени технократи, а някой от нас дори технолози, ние търсим извън художествените постижения Смисълът на Неочаква-но Преграденото Екологическо Пространство. Там, където за-вършва науката и започва изкуството, за да се намеси Природа-та. Но изкуството и, в частност Изкуството Кристо, не се обяс-нява. То се чувства.

 

СЛЕДВАЩИЯТ ГОЛЯМ ПРОЕКТ НА КРИСТО, защото той има десетки по-малки, бе наречен БЯГАЩА ОГРАДА. Реализиран в периода 1972-76, той докара на твореца ред приятни непри-ятности. Оградата премина северно от Сан Франциско в Кали-форния, през земи на 59 ранчери. За да следва профила на хъл-мовете в продължение на приблизително 50 километра. Докато достигне брегът на Тихия Океан при залива Бодега. Където да на-влезе в морето и, да докосне неговото дъно. Стриктно забранено от американското законодателство. Оградата прекосяваше опаз-вана брегова зона.

Какви биха могли да бъдат тайните научно-технически цели на проекта Бягаща Ограда? Имало ли е такива освен естетиче-ски ? Дали не са били изследвани свободно интегрирани добро-волни социални групи, с каквито Кристо осъществява своите проекти по подобие на печално известните нашенски трудови бригади, към които той питае отвращение? Дали изследване на термалните потоци в непосредствена близост над земната по-върхност, област за която и до днес се знае тъй малко. Може би психическата реактивност на значителни маси свободнопасящ добитък при внезапно възникване на непреодолими препятствия? Окръг Мерин, където се монтира оградата е окръг на професио-нални скотовъди. Дали не, геодезически рекогносцировки в една общо взето земетръсна област? Нищо подобно. Тези промени ед-ва ли интересуват Кристо. Той се интересува от естетическата страна на проекта. Който, с помощта на своята съпруга, извезва от край да край самостоятелно със свои лични средства. Промяна в масовата психика при глобални екологични постановки обаче, е очевидна. И, това не би могло да се отрече дори при човека.

В отговор на обемистия доклад на Комисията за Консервация на Бреговата Зона на Калифорния, Христо Явашев представя Насрещно Изследване от независими експерти в обем 246 страници, което по онова време струва 49 000 долара. В тази връзка, Кристо твърди:

... Нито едно произведение на изкуството някога, не е

притежавало доклад за Състоянието на Околната Среда - Аз съм много горд...

Някога Робер Леру говореше за екология във връзка с орди-нерното строителство, никога за обектите на модерното изкуство. Какво да кажем, за проблемите на Българското Причерноморие, където на наличието на доклад за намесата на човека, т.н. ОВОС, все още се гледа с насмешка?

Между 10/23 Септември 1976, Бягаща Ограда внезапно предизвиква оживени дискусии в печата, радиото и телевизията. Докато поразвеселените фермери, отстъпили право оградата да премине безпрепятствено през техни пасища, дават богат обяд на Кристо и неговите безчислени съратници; подобно събитие не става всеки ден, а повишава имиджа на окръга; Бил Къртъм, представител на властите в окръг Сонома, окачествява събитието като едва ли не гражданска война. В отговор Кристо, който за разлика от мнозина емигранти не променя своето име, казва:

... Моята творба е комплексна, двусмислена.Това, което научих тук, - американската система, общество, пътят на пълната машинна изработка, - успях перфектно да използвам в моите проекти. Да обхвана американската структура, да я накарам да работи, това е то, което научих в Америка...

Обявяван последователно за минималист, авангардист, театрал и бунтар, който раздвижва слоевете на общество-то от долу нагоре и обратно, за човек който независимо от своето полулегално съществувание всред относително чужда околна среда и система просперира, Кристо не се страхува от пуб-лични слушания и предварителни оповестявания и гледания на безусловно всички свои проекти. Из залите на различните съди-лища, където тесногръди организации се опитват да спрат неговите реализации, той заявява на всеослушание:

... Аз мисля, че пълната сила на изкуството идва от реал-ния живот, че творбата трябва да бъде много повече част от всекидневния живот, че те не могат до бъдат отделени. Защото моята Бягаща Ограда е вкоренена в ежедневния живот, ето защо в нея гнезди твърде голяма сила. Нейното пространство не е физическо. То е интелектуално. Някои хо-ра твърдят, че аз правя театрално изкуство. Но това не е театър, защото няма нито един елемент на измислица ни-къде. Всичко е реално. Всичко наистина се случва...

Творбите на Кристо са най-често стационарни конструкции. Процесът на създаване предхожда, а не обхваща процесът на

експозиция. Той бива регистриран без да бъде представян за елемент на художествено търсене. Независимо от прякото участие на твореца в реализиране на основната идея.

Концептуално по замисъл и подход, системно-планово по изпъл-нение, структуралистично по същество, Изкуството-Феномен Кристо притежава една твърде важна особеност. Реализирано в мащаби които смайват, то въздейства масово. Без да изисква стациониране на наблюдателя, а напротив. По-добре е, той да се движи. Ето защо, проектите винаги са разположени край маги-стрални пътища и мостове. Зрителят преминава през естетически прегради, преодолява ги без да ги разруши, обхожда ги посред-ством колесен и воден транспорт, посредством самолети и верто-лети. За да огледа отвсякъде съоръжението, той трябва да се дви-жи, трябва да бъде обезпечен с транспорт. Освен това, зрителят трябва да посети няколко пъти обекта. За да се наслаждава на неговото функциониране при различни метеорологически условия. За да участва, като елемент от Системата. При което, самият той става наблюдаван. Защото никога не остава сам. Но, не е ли дума за нещо съвсем особено и, съществено? За едно докрай ново релативистично изкуство?

Многократно обвиняван, че нарушава законите на страната, която по стечение на обстоятелствата му е оказала дългогодишно гостоприемство, Кристо твърди:

... Противозаконието е характерно за американската система, не видите ли ?... Аз, изцяло работя вътре в систе-мата бидейки нелегален, както всеки друг - ако не същест-вува нелегален елемент, проектът слабо би отразявал сис-темата... "

Странни са твърденията на твореца, че той не предлага някакъв символ, какъвто искат да видят в Бягаща Ограда щатските адми-нистратори, а те до един имат зорки очи. Така или иначе, ограда-та напомня хълмовете в планинска България, където плетените огради от вършина са ежедневие и стопанска практика.

 

ОБКРЪЖЕНИТЕ ОСТРОВИ, идват в реда на онова значимо, което ще остане всеобщо притежание без да бъде частна собст-веност някому. Проектът бе осъществен в периода 1980-83 в басей-на на плитководието на Майами, Флорида. Той бе не по-малко проблемна творба. Неговото официално откриване съвпада със празници от общ местен характер. За да се превърне в център на интелектуално изживяване. Единадесет острова с изкуствен

произход, бяха обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен. Насипани през двадесетте години на века, по време на прокопаване на канали към вътрешните водни пътища на континента, тези островчета служеха за неделен уикенд на мнозина. Обраснали с гъста тропическа растителност, беззащит-ни към инвазията на прословутия американски уикенд, тези ост-рови, се бяха превърнали повече в сметища, отколкото в рекреа-ционна осъзнатост. По време на тяхната подготовка, от тях бяха изхвърлени и отстранени над 45 тона всякакви отпадъци.

Първоначално проектът е планиран за Международния Фес-тивал на Изкуствата през юни 1982, в който Кристо отказва да участва, т.к. не иска да затъмнява никой. Мащабите на проекта се оказват поразителни. По него време, той вече работи върху цял пакет проекти, между които и Опакования Райхстаг, Берлин (1995). Директор на фестивала е Жан Ван Дер Марк, който е тол-кова убедителен, че през януари 1981 Кристо отново се свързва с инж. Митко Загоров, за да започнат отново заедно. Двамата си поставят за цел да открият найлонова материя, която устойчиво да плува, да не се деформира и, да не избелява от жаркото слънце на Флорида. Освен това, да дава възможност на биотата под нея да диша без да погива. Към датата на откриване на Фестива-ла, подобен продукт не е намерен. Кристо участва на Фестива-ла само с кратка пресконференция. На която обявява своя проект, да създаде Обградени Острови. Проект за Залива Бискейн. Големи Маями. Флорида."

Опозиционно настроени лица и организации, а такива навсякъ-де могат да се намерят, веднага вдигат вой. Този див българин", не иска ли да извърши малка червена революция в сърцето на курортния суперлукс? Тропическото дружество Аудъбън, на името на първия забележителен изследовател и рисувач на флората и фауната на Америка; Лигата на Жените-Гласоподавателки; Лигата Исаак Уолтън - една откровено националистическа и расистка формация; Плановият Комитет на остров Дейди; няколко самообявили се инвайронменталисти; незабавно се втурват в кръстоносен поход срещу една идея, която иска да дока-же, без в замяна да получи нищо друго освен артистично призна-ние.

В отговор Христо Явашев привлича професионални учени-еколози, които в подобни случаи смъкват тарифата наполовина. Д-р Анитра Торхоуг и морския инженер Джон Митчел са екс-перти, които добре познават местните екологически проблеми,

хора и условия. Те подготвят експериментални постановки, за мотивировка. Биват изследвани въздействията върху Морската Околна Среда на предполагаемата плаваща материя, отраже-нието на бъдещите конструкции върху местната биота. Оказва се, че макар плавателните качества на закупената материя да не са отлични, поражения върху екологичната обстановка не се реги-стрират. Обаче, Департаментът по Околна Среда в Талахаси, продължава да мръщи вежди. Намесват се и, ред специални служби. За тях не е толкова важно състоянието на морето, колкото онова, което би могло да се върши там. Крайно разрешение за начало на проекта или неговото отхвърляне ще дадат Армейския Инженерен Корпус, Службата за Дива Природа и Риба, На-ционалната Служба за Морски Риболов, Агенцията за Опаз-ване на Природната Среда. Всички те действат във федерален план и, не се интересуват от настроенията на всякакви червени бабички.

Регион на внезапни и неочаквани урагани, Флорида не е мно-го надеждно место за подобни ефирни съоръжения. През юли 1982 се очакват урагани с голяма сила, а Кристо иска именно по то-ва време да се осъществи. Един известен експерт по тюлени, някой си д-р Дениел Одийл, започва да твърди, че опазването на тези редки морски млекопитаещи ще бъде застрашено от бързоход-ните катери, които ще обслужват екипи и посетители по време на събитието. Било отдавна установено, че привлечени от спокойните води, тюлените пребивават именно в Бискейн Бей, като дори при много по-слаб трафик на плавателни средства, стават ежедневна жертва. Това прави, Кристо да отложи проекта за следващата година. Борбата с бюрократите винаги е твърде тежка.

Независимо от това, в една вила на брега на морето само на 100 километра от Маями, изследванията продължават. В обшир-ния плувен басейн на вилата бива реализиран макет в мащаб, който поглъща 0.3 процента от доставената от Япония материя. Установява се, че платът не е устойчив върху водата, потъва и бързо избелява, а при обсервиране от вертолет, изглежда по-скоро бе-лезникав отколкото керемидено червен. Плавучеста на материята е много ниска. Огромните живописни пана, трябва да бъдат в продължение на петнадесет дни значителен дял от Околната Среда на Маями.

Междувременно опозицията не спи. Тя е усилила своите напад-ки. Предизвикала е ред публични слушания. Пред различни отго-ворни инстанции. Крайното и най-важно от тях е, пред губер-

натора на щата. Чрез гласуване пред болшинството от членове на неговия кабинет, губернаторът дава разрешение за наемане на акваторията около островите за определен период от време, като приходите бъдат в полза на щата. Привършил е своите изслед- вания и д-р Одийл. Той е получил определено количество от плат-ното на Кристо изтъкано в Западна Германия. В Океанариума на Орландо, д-р Одийл е покрил повърхността на басейна за тюлени със загадъчната розова материя. И, не е открил никакви промени в поведението на славните морски млекопитающи.

Възприетата материя е ръчна оплетка. Подобна структура дава възможност за задържане на въздух между нишките. Което подобрява и стабилизира нейната плавучест. Едно проектантско бюро, което не се занимава никога с дреболии, подготвя пълна проекто-сметна документация в мащаб 1:100, въз основа на ескизите на Кристо. В нея са обозначени с много голяма точност позициите на закотвяне, номерата на секциите за обграждане, дълбочините около островите, подходите за смяна на екипажите охраняващи острова и извършващи наблюдения, както и начинът на достъп с лодка, чрез приложение на огромен цип. Закотвянето на платната е двустранно. То преминава по вегетационната линия на островите с помощта на 900 сухи котви, докато във водата биват спуснати 610 мокри. Платната се поддържат на вода с помощта на специални бонови заграждения, които в практиката се из-ползват от Бреговата Охрана за локализиране на нефтени разли-ви в морето. Техният брой е 305, при единична дължина от 3.5 мет-ра. За да не бъдат отнесени от внезапни пристъпи на вятъра, към тях се пришиват специални водни джебове, по същество плава-щи котвени устройства.

Целият проект глътва 3 500 000 долара. От тях 500 000 са израз-ходвани за адвокати. Кристо с горчивина си спомня паниката с Бягаща Ограда, когато полицията се втурна да търси пластични бомби поради сигнал. На специално заседание Федералният Съд за щат Флорида, под председателството на съдията Лоурънс Кинг, след като подробно се запознава с необходимата доку-ментация, Поставя Под Защита На Закона На Щат Флорида конструкциите на проекта Обградени Острови. Подобна пълна легализация на проект, Кристо получава за пръв път.

Бива подбран специален наблюдателен екип от 430 човека, чиято задача е да опазва съоръженията от посегателства и, да осъществява наблюдение за нарушения на Околната Среда. Могат да се правят единствено догадки, дали визуалният експери-

мент не преминава отново в социално-психологически. (Кристо използва предимно испаноговорящи студенти и безработни.) Изу-чаващ статуквото на малки случайно подбрани групи личности уединени върху затворени островни пространства. В състояние на практическо бездействие, под открито море, обградени от фос-форесциращ керемиденочервено Хоризонт.

За да не бъдат разрушени дънните слоеве на плитчините, раз-ставянето на дежурните екипажи бива извършвано, посредством кораб-майка и гумени гребни лодки. На остров №11, за отгово- рен капитан остава синът на автора на проекта, поетът Кирил Кри-сто.

Монтирането на керемиденочервените панели започва на 2.Май.1983 едновременно на единадесетте острова от 120 спе-циално обучени работници. Транспортирането се извършва по-средством несамоходни салове. Ширината на обграждащото платно е 70 метра.

На 3.Май.1983 в 3:00 часа подир обед, монтажните работи приключват успешно.

Официалното откриване се проточва до 7.Май.1983 година, за 2:00 ч. подир обед, както винаги заради официалните лица. За пръв път в историята на град Маями, кметът на града връчва едновременно два почетни ключа на града: на Кристо и на неговата съпруга Джийн-Клод.

 

ЕКСПОЗИЦИЯТА остава открита точно 14 дни. След нейното за-криване, Управлението за Ресурси на Околната Среда, защо-то има и такова, аташира екип от експерти които да обследват островите. Той не открива никакви екологически поражения. В писмо от 3.Юни.1983, Джан Клементе, директор на управлението, уведомява заинтересованите лица и организации, за наличието на Подобрена Околна Среда в сравнение с онова, което Кристо е заварил.

Зли езици още тогава твърдяха, че всичко не е току така. Остро-вите били заснети и изследвани от спътниковата система на NАСА. Мисля си, ако подобна възможност е била пропусната, толкова по-зле. В крайна сметка, пълното художествено документиране на подобни творби, едва ли би могло да се ограничи единствено в рамките на земната биосфера.

Колкото до споровете, тях винаги ги е имало. Колкото повече творци, толкова повече спорове. Колкото повече спорове - толкова повече Истина. Художественият замисъл? Какво по-ясно от това?

По онова време всички острови в Латинска Америка и Карибите бяха в червена обсада.

Освен това, аленият знак, това е знакът на Любовта.

Не ли ?...

1983-95.

 

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО