ИЗВЪНЗЕМНОТО

УПРАВЛЕНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МОРСКИТЕ КАНАЛИ И АКВАТОРИИ НА ПРИСТАНИЩА - Варна, разгъна дейност едва към началото на 1977. До това време, в продължение на близо година и половина, то набираше кадри и плавателни съдове. Обзавежда-ше офиси и, ги преустройваше. В началото на месец март 1977, бреговото оповестяване, а това тогава означаваше единствено ВМС, донесе в едва създадения оперативен център на управлени-ето вестта, че пред курорт Русалка бедства чуждестранна яхта. В монотонното ежедневие, това бе истинско събитие. Спасителят м/к Нептун - Варна, наричан от тогавашния екипаж Джан Котаран, отдаде вързала и отплува. Самотният мореплавател бе изстрелял няколко ракети със сигнален пистолет. Дали бе забеля-зан, или донесението следваше яхтата Проксима Центаврос още от румънски води, не бе ясно. Но, мореплавателят вече бе имал недоразумения с румънските власти, независимо от редов-ните документи с които разполагаше.

 

ПОДИР ЧАСОВЕ, Нептун се завърна. Не се виждаше никак-ва яхта. Никакви ветрила. Но, преди корабът да пристане, стана ясно, че наистина води на влек така наречената "яхта". За да не попадне във струята на винта, капитанът предвидливо бе спуснал една от спасителните лодки. Зад нея се влачеше онова, което бе именувано "яхта".

 

ЯХТАТА Проксима Центаврос - Виена, бе ръчна постройка тримаран, чиято надстройка имаше вид на истинска летяща чиния. Вътре в летящата чиния върху околовръстна полица, се мъдреше стар пластмасов кухненски часовник китайско про-изводство, древен секстант и, далекогледна тръба от месинго- вата епоха. Липсваха единствено шпаги.

Яхтсменът Владимир Коупек от Виена, размахваше в ръце тънко цветно списание, издание на изследователите на летящи чинии в Австрия, където бе фотографиран в процес на постройка на кораба. Но, подозрителността все още не бе излязла от мода. Дойде човек от КПП и, подбра яхтсмена от палубата на Нептун.

Трябваше да се установи, законно или незаконно яхтата пресича държавната граница. Приказките за летящи чинии и тела над Бъл-гарското Причерноморие по онова време, предизвикваха един-ствено презрителна усмивка, а свидетелите кандидатстваха за жълти книжки.

 

ПОДИР ВРЕМЕ, в разговор с моряци и капитани, които са имали възможност да срещнат неидентифицирани летящи обекти документирани и представени от вестници и телевизии се ус-танови, че над нос Гала и Кранево, не са редки подобни явления. Възможно е, в някой корабни дневници това да е отразено. Но, дали някой си дава труд да съхранява за поколенията огромното количество корабни дневници, които всеки кораб задължително предава на пристанищните власти за съхранение? Струва ми се, законът не изисква дълготрайно съхранение. Както не изисква много повече подробности, освен онези около маршрута и техни-ческото състояние на кораба. Колко жалко. Българският принос винаги е забележителен, когато съществува добросъвестност.

 

МИНУТА след като Владимир Коупек, млад мъж с брада, напус-на борда на Нептун в посока КПП, а по онова време КПП бе надалеч от пасажерски кей, той... вече стоеше на автобусната спирка, с билетче в ръка. А, автобусът го грабна и отнесе. И, това едва ли бе някакъв мираж. Като днес помня странният насмешлив поглед, който този Пришълец ни отправи.

Всъщност, кой беше той?

От къде идваше?

И, накъде отиде?...

1978.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО