НОВИТЕ ШЛАГЕРИ - МОТИВИ ОТ СТАРИ ОПЕРИ

ОЩЕ през 1992, Информационното Бюро на Програмата на ООН за Околна Среда - ЮНЕП, публикува петгодишен преглед на 500 глобалисти в областта на Опазване на Природната Околна Среда. В него не бе допуснат нито един съвременен български еколог. Това умишлено пренебрегване на усилията на значителен брой наши съвременници не е първо и, няма да бъде последно. То единствено показва безчовечната изолация на факти, личности и достижения, което взело корени от безпощадните догми на тоталитаризма, продължава да витае над всички нас. И, да гипсира всички и всякакви усилия.

 

ДРЕВНА ИСТИНА е, че под слънцето няма нищо ново. Както и това, че новите шлагери винаги са мотиви от полузабравени опери. Не звучат ли именно така, твърденията на един особен разред морски специалисти, за които състоянието на екологията на Черно Море по Българското Причерноморие е до болка ясно, но продължават да поддържат старата теза, че всичко е наред. И, че от ден в ден става все по-добре?

 

ПРЕЗ 1994, Европейската Общност по реда на спонсори-ране на крупни учени, изпрати поредния казионен чиновник зад граница. За да се завърне и да убеждава българската обществе-ност, че изкуствени рифове ще реанимират морското дъно. Което, разбира се е възможно. Ако има все още нещо за реани-миране по това дъно. Освен черупки от рапани. Макар вече да е опакована значителна част от Българското Причерноморие в бетонни стени, рекултивация на неговата биота едва ли е налице. Напротив. Уловът на риба от ден в ден катастрофически намалява. Неотдавна, подобно решение се предлагаше, с помощта на... стари автомобилни гуми и, ръждиви каросерии. Защото така било край Маями. Забравяйки, че дължината на Българското Причер-номорие е по-малко от разстоянието Варна-София.

 

НАВЯРНО, медийните внушения са твърде съществени за техните автори. За четящото население - едва ли. То поотвикна да

чете насериозно. И особено, закъсняли осанни за Черноморска- та Мида. За постиженията в нейното култивиране бе писано достатъчно гръмко и, прекалено много. А, бе постигнато така до-садно малко, че редовият народец може само да си припомня, полугладните години на Втората Световна Война. Когато риба- та, а заедно с нея и мидата, бяха молебен и храна. Без да пред-ставляват здравна опасност. Само че сега, молебенът често идва постфактум. Никой все още не води на отчет Специфичните Стомашно-Чревни Заболявания с произход от консумация на продукти от Морската Околна Среда. Макар да не са никаква рядкост.

Все пак, Народът се изхитря от време на време да хапва. Като няма какво друго, рискува и, хапва Народът. Черноморска Мида, с неизвестни хигиенно-вкусови качества. Тогава му се на-помня, че дори мидата има Бъдеще в развитието на Съвременна България. Само че, Бъдещето по тези географски ширини, знаем кога идва. На Куково Лято.

Тези внушения са подобни на онези, които с добре заплатен фалшив ентусиазъм съвсем неотдавна твърдяха, че ето на, ще да бликнат фонтани нефт из шелфа пред Българското Причерно-морие. И тогава, само гледай на каква Швейцария ще заприли-чаме. Подобни внушения, последствие от командировки на научни работници; (а Там все по-често питат: За какво сте дошли ?); за сметка на Европейската Общност са повече от съмнителни. Поради фактът, че ЕО няма характер на взаимоспомагателна ка-са. Макар, да притежава значително по-големи възможности. Но, когато една наука е служила твърде дълго на тоталитаризма, тя не може да имитира нищо друго освен свой собствен вътрешен тота-литаризъм. Където, пропагандата ползва науката. Никога обратно. Така, в крайна сметка вече е доказано черно на бяло:

- развитието, растежа и репродуцирането на Черномор-ската Мида, е в пряка зависимост от наличието на Голяма Океанографическа Наука,

- култивирането на Черноморската Мида дава основания за развитие на Тежка Мидена Индустрия,

- репродуцирането на Черноморската Мида винаги би могло да бъде успешно, стига в Аквариума в град Варна, да има поне един-два чифта годни за съешване,

- химическият състав на месцето на Черноморската Мида е без значение щом вече е на пазара,

- Черноморска Мида има, защото има Изследователи . . .

Проблеми от смайващо регионално и, почти световно значе-ние. Изтискани окончателно. Подквасвани периодически. Даващи основания, за още по-продуктивни научно-приложни изследвания. И безрезултатни пътешествия за сметка на електората. Както на-времето проблема с нашествието на Рапана. Осъден на изтреб-ване от Министерския Съвет. А пък днес, реален промишлен ресурс за износ.

 

ПОДОБНИ полупрофесионални подхвърляния за изкуствени рифове по Причерноморието и дори в езерата, имат целево предназначение. Да убедят обществеността, че нещо се пред-приема, че отново всичко е наред. И, че науката дава принос. Независимо от очебийното падение на човешки ценности и, ресурси. На нрави. На стопански възможности. За да бъде оправдана глобалната намеса в процесите на Морската Окол-на Среда на България. Поради текущи и, предстоящи разработки по шелфа. Никой не бие току така дълбоки роторни сондажи, за да си замине без да се завърне. В тази нова осанна за Черно-морската Мида, Черно Море бива сравнявано по екология с Японско Море, а примерите навярно са посочени от програ-мирани американски читанки по океанология. За да бъдат изкуст-вено примирени две взаимоизключващи се опасности: Курортна Промишленост и Нефтени Разработки.

 

НЕ ТАКА ОТДАВНА, един обемист доклад наричан условно Док-ладът Тексако; защото Тексако бе платила на самата себе си за да го има; премина на обсъждане пред общинските съвети и инте-ресуващите се граждани в причерноморските общини на Бълга-рия. Докладът, едва ли ще бъде обновен при вторично ползване.

Докладът, бе поръчан от Тексако Инк. на лондонската консул-тантска къща Електроват. Която, за пръв път се явява на българ-ския пазар на екологически продукти. По стар маниер колосите на провинциалната маринистична наука, ентусиазирано рипна-ха. И, незабавно защитиха не само наличието на такъв доклад, но и неговата същност. Която трудно би могло да се окачестви, като задоволителна и изчерпателна. Без такъв доклад, разбира се, не може. Министерството на Околната среда трябваше да покаже, че все пак съществува и, то бе тук, заедно с цял автобус специалисти. Тексако, да се самозастрахова в случай на евен-туална авария с нефт. А такива Тексако често допуска. Крайбре-жието, както винаги остана незащитено. Неговата защита не се

разработва дори от местните застрахователи. Може би, защото все още бреговете на България не са изпитвали ужаса на глобал-но нефтено замърсяване.

 

НИКОЙ не си зададе въпроса, какво всъщност е Тексако Инк. Въпрос, на който рядко биха могли да отговорят изчерпателно дори самите собственици на акции.

Създадена през 1897 в Тексас, компанията набира скорост едва подир Втората Световна Война. Когато, успява да реализира сериозни поръчки за армията и флота. Тексако Инк. успешно разработва нефтени залежи от Патагония до Аляска и, от Мексиканския до Персийския заливи. През 1983 компанията се заплита в ажурни финансови интриги с Гетти Ойл. Тя бива осъдена да изплати на Пенцойл, която е дъщерна на Гети, незна-чителната сума от 10.53 милиарда долара. През 1987 Тексако е на ръба на банкрута. От който никак не е ясно, как се е спасила подир изплащане на подобна сума. Говори се, че зад подобни наказател-ни операции винаги стои Пентагона. Който без да е фирма, добре си послужва с фирми пред банкрут. По това критично време, във филиалите на компанията работят само 37067 човека. Към 1988, Тексако отново е пред вратите на Закона. На 29.08.1988, тя се съгласява да изплати на Департамента по Енергетика на САЩ, сума в размер на 1.25 милиарда долара. Департаментът е ата- кувал, а съдът е присъдил, глоба за нарушение правилата за ценнообразуване цените на дребно на петролните продукти, които фирмата доставя. Очевидно се цели не само дестабилизиране, но и ликвидиране на фирмата чрез допълнително данъчно облагане. Това изплашва Тексако. Тя разпродава своите филиали в Канада и Западна Германия, заедно с мрежи от 2000 действащи бензиностанции в 11 щата. Тексако отново стъпва на краката си. Тя печели достатъчно от разработките край бреговете на Англия в Северно Море, но и другаде, като поглежда и към Антарктида. Че и, към бреговете на Черно Море. През 1979 Тексако допуска много тежък разлив в района на Мексиканския Залив, където е коопериран с държавния петролодобив на Мексико. На 03.06.1979 от морската платформа Икстокс Уан избива дотолкова мощен фонтан, че неговото овладяване продължава до 24.03.1980. В морската околна среда попадат над 140 000 000 галона суров мексикански нефт. На 26.04.1986, Тексако допуска в складовата си база в Панама крупна авария, като изхвърля в Околната Среда 10 110 000 галона суров нефт.

ПОЗИЦИОНИРАНЕТО на Океански Освободител - Панама, именно всред последните екологически чисти естествени мидени полета пред Бяла, в края на 1993 и началото на 1994, не бе предот-вратено от местната научна и политическа общественост. Конст-рукциите на подобни сондажни апаратури дават възможност за съвършенно и точно наклонено сондиране. Свързано, с незначи-телно по-високи производствени разходи. Твърди се, че именно там е фонтанирал Български Шелфов Нефт. Налице е имало реал-но замърсяване на Морската Околна Среда. Очевидно, защото не е било направено необходимото изобщо то да не съществува. Старата немска концепция от времето на Втората Световна Война, че българският нефт е по поречието на река Камчия, навярно е било потвърдено. Дали ще се потвърди и опазването на морето и всичко биотично в него при едно широко разсон-дирване на региона, не е съвършенно ясно. Успокоителните пес-нопения от Докладът Тексако и Докладът Бритиш Гейз не могат да убедят никого, че Противозамърсителна Нефтена Отбрана на България не трябва да бъде изградена час по-скоро. На место и веднага.

1995.

 

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО