ОНАЗИ ОКЕАНСКА ДУПКА

ПРЕЗ МАЙ 1993, вестниците биха тъпана на още една чудесна инициатива, която вече бе набрала дълг от 1.2 милиона долара. България се оказа задължена към Интерокеанметал. Отново и, както изглежда завинаги. България участва в това мероприятие още от началото на 1988, за да: безплатно ползва получената от организацията геолого-геофизична информация.

Разбира се, подобна информация е неоценима. Но, кой ползва у нас информация за океанското дълбоко дъно, та да я прилага в глобалната ресурсна политика на страната? Разбира се, все още никой.

Едва през 1996, пресата отново се раздвижи:

БЪЛГАРИЯ СИ КУПИ ДУПКА В МОРЕТО.

Явно, някой отново търсеше повод, да бъде дадена възможност на обществеността у нас да се намеси. Но, при пет процента Благосъстоятелни и 95 процента откровено Нищи, никой не го е еня за някаква си дупка в океанското дъно. При това, слабо перспективна за разработване. При това, администрирана по карта. Но, по администриране на Несъществуващото, винаги съществуват безброй специалисти.

 

САМО няколко години подир ратифициране на Международ-ната Конвенция при ООН по Морско Право - 1982, България прави консорциум със страните на СИВ, като влиза с 5.3 милиона долара и 32 милиона злоти в играта. Доларите се намират на заем, злотите - от полския туристически поток.Бива закупен кооперативен парцел в Тихия Океан, което все още не означава нищо. Глобална цел на "Интерокеанметал" е, да конкурира тежките международни концерни, които не допуснаха САЩ да подпише Международната Конвенция по Морско Право - 1982. В добива на т.н. манганови нодули. Малки сферични конкреции с неизяснен произход, които основно съдържат освен манган и никел, още какво ли не. С други думи, хайде на муфта от Всеобщо-то Наследство на Планетата.

 

ПОНАСТОЯЩЕМ, добивът на океански конкреции е единствено експериментален. Компании доказали себе си в петролния биз- нес, си позволяват да се кооперират поради интереси. И, да опит-ват. Често, това се осъществява чрез плаващи острови или систе-ма от плаващи съоръжения, надалеч в океана, които спускат ме-ханични тралове и помпи по океанското дъно. Успехите, не са обнадеждаващи. Успехи има, но само Науката.

В многостранното споразумение, подписано на 27.04.1987, в което участват СССР, ГДР, Куба, Виетнам, Полша, Чехословакия и България, Унгария и Румъния не участват. Като се знае авангардната позиция на правителството на Румъния досежно казаната Конвенция и, че именно то стана причина за присъе-диняване на останалите страни от СИВ към Конвенцията, подобно отношение е повече от загадъчно.

Преди години, но навярно и сега, проучвания в издирване на подобни залежи се провеждаха с помощта на мощния изследова-телски флот на СССР. Без необходимост, България по устрема на политици попада в класата на състоятелните държави, способни да инвестират в авангардна наука. С тази разлика, че България никога не би могла да утилитизира своите фундаментални научни постижения. Попадайки обаче в категорията бедни, тя все пак би получила гратис парче от тортата, която Комитетът по Морско Дъно при Международната Конвенция при ООН по Морско Право, от време на време раздава. Като се има предвид, че повече от 25 години председател на този комитет бе добре известния професор Александър Янков, би могло да се предпо- лага. Макар, не с положителност. Но, НР България бе една офици-ално просперираща страна. Не беше ли, именно така?

 

ОТ ИЗСЛЕДВАНИТЕ над един милион квадратни километра океанско дъно потенциално богато с конкреции, органите на ООН одобряват само 500 000 квадратни километра. Това е акватория между Мексико и Хавайските Острови. В района на падината Кларион-Клипертон. Предполага се, че по дъното на тази може би благодатна на желязо подводна долина, се намират повече от100 000 000 тона манган, над 10 000 000 никел, над 8 000 000 тона мед, над 2 000 000 тона кобалт, а навярно и, злато и сребро, заедно с други полублагородни примеси. На обща стой-ност над 200 000 000 000 долара. И всичко това, само насрещу 5.3 милиона долара и 32 милиона злоти, към краят на 1987. А подир това, на още 1.2 милиона долара през 1993.

А, подир това...

Срещу информация, която едва ли някой би могъл технически да използва.

 

СОБСТВЕНОСТТА върху този участък в Световния Океан, е само относителна. Международната Конвенция при ООН по Морско Право приета в Монтегю-Бей, Джамайка през 1982, е един изключително хитро скроен документ. Той обвързва, без да нарушава основните постулати на Международното Морско Обичайно Право. На практика ООН, в лицето на нейния Генерален Секретар, единствено сертифицира свободата на право на проучване и разработки за извличане на печалби. И, т.к. САЩ, Венецуела, Израел и Турция, не са ратифицирали тази конвенция, дори не са се присъединили изобщо поради ред специални съображения, винаги могат да започнат проучвания и експло-атация именно на същото това место в Световния Океан. Без някой да може да направи дори формална забележка. Кой би подкрепил България, при ситуация тип Фолкленд.

 

ВЪЗМОЖНО Е, договорното начало на Интерокеанметал, просто да е един остарял тоталитарен ребус. СССР и ГДР вече не съществуват, докато останалите партньори по СИВ, отдавна гледат тесните си икономически и политически интереси. Обаче Интерокеанметал въпреки всичко продължава да съществува, позициониран в Шчечин, Полша. В него навярно служат и, нашен-ци. За да предоставят "безценна" информация за Океанското Дъно на онези, на които такава едва ли е необходима. Която, твърде отдавна ще да е единствено библиографска ценност.

Затънала и разпръснала се навсякъде по света, Българската Национална Геологическа Наука отдавна не разработва проб-лемите на Българските Земи. Където, едва ли е така пусто. Иначе, какво търсят многонационалните консорциуми тук?

 

1996. 

СЛЕДВА                     НАЧАЛО