СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА

НЕЩАТА при нефтените гиганти, се менят с учудваща бързина. Амалгамирането между компаниите, е едва ли не ежедневие. Размяната на местата в таблицата на Бизнес Уик, ежемесечна практика. Опазването на Околната Среда - шлагер. И, въпреки всичко, именно Опазването на Природната Околна Среда за-труднява получаване на свръхпечалби. Един докрай деликатен проблем, който често прави знаменити компании да търпят непосилни загуби. Поради най-обикновена небрежност. Незави-симо от предприетите мерки. Защото, само две компании ангажирани в авантюрата наричана български нефтопроучвания по шелфа, пред-ставиха специални доклади-оценки за Намесата на Човека в Процесите на Морската Околна Среда. За време на проучванията и, евентуално при експлоатация. Доклади, които така или иначе не бяха представени в техния достатъчно задълбочен аспект. Навярно защото се считаше, че и без тях би могло да се мине. Особено в България. Щом работата с търговете вече бе при-ключила.

 

АКО СЕ ХВЪРЛИ ПОГЛЕД върху лицензираните площи, спече-лени на търг от чужди компании далеч зад граница, а това винаги означава без мижавия обществен контрол на местните медии, ще стане ясно, че на сушата тези лицензионни площи са не повече от десет блока. Докато, в морето и шелфа те са вече единадесет. (1993)

След като първият дълбок роторен сондаж по шелфа, наричан понякога Северна Едно най-неочаквано блокира, при това точно в момент когато се очакваше да фонтанира газ и нефт, та накара собственика на парцела да долети от Щатите на место, Океански Освободител - Панама, бе преместен незабавно на позиция пред нос Гала във Варненския Залив. За да бъде по-късно заменен с експлоатационната Атлас - Констанца. За дейността на която, се писа далеч по-малко.

Третата позиция за този род проучвания се оказа пред град Бяла, на границата между областите Варна и Бургас. Тази позиция както и онази пред нос Шабла, навремето бе проучвана от

съветската крик-сонда Сиваш. Твърди се, че както на Северна Едно, така и тук, русите са имали положителни резултати. Всеки би се запитал, търговията с бъдещето на шелфа не продължи ли твърде дълго? Не е ли време да се тръгне напред? Какво търси българското нефтопроучване Зад Граница, когато у нас има тол-кова много работа за свършване? Идват ли от Зад Граница ня- какви парични постъпления, за да се оправдае дългогодишното наше присъствие там? И, не е ли отново налице преливане от пусто в празно, докато отмине още един период фатално исто-рическо време?

 

МЕЖДУВРЕМЕННО, една шумна медийна кампания даде да се разбере, че ето на, още малко и, нефтът ще рукне като река към танкове и цистерни. Тази висша политическа мишена - нефтът, едва ли оправдава присъствие на чужди нефтени компании, пред бреговете на България. Компании, които все още не са доказали ползу народу. Разкриването, а подир това закриване на дваде-сетина работни места за общи сондажни работници, съвсем не означава много. И, дали работата на компаниите по шелфа при-ключи единствено с проучвателни сондажи? Плъзналите из цялата страна свлачищни процеси, едва ли са резултат само от немар-ливо поддържани инфраструктури.

 

В КРАЯ НА АПРИЛ 1993, точно в разгара на работите по Българското Причерноморие, компанията ДИАМОНД М - ОДЕ- КО, внезапно престана да съществува. Това винаги означава ак-тиви без пасиви, в интерес на Неизвестното. Компанията пре- крати своята корпоративна дейност съвместно с ОДЕКО, една компания със затихващи функции в нефтения бизнес. За да бъде преименувана на ДАЙМЪНД ЪФШОР. Всичко това незабавно постави под въпрос понататъшното сътрудничество по силата на договор с България и, всякаквите новопръкнали частни компании..

 

ОТ ВСИЧКИ петролодобивни компании, готови да оперират край бреговете на Република България, най-устойчиво представена, бе ТЕКСАКО ИНК. Подир ЕКСОН и МОБИЛ, тя е трета петролодобивна сила в САЩ и, държи упорито место в третата десятка на хилядата най-крупни концерна. От практиката на компанията се знае, че тя е компания, която издирва и експлоатира нефт там, където рискът е най-малък. Това го потвърждава и,

нейната практика у нас. Където, тя все пак си разреши да разгърне дребна мрежа от магазини, за горива и смазочни материали. Обикновено ТЕКСАКО сондира там, където всичко от пръв поглед е ясно. Тя е слабо известна като първопроходец и наемател, но е много голям прекупвач на доказани нефтени полета. И, нека да не се заблуждаваме никак. Големият ищах на западни предприе-мачи са закупят нашенски земи, едва ли е свързан с единствено фермерски нагони. Той представя най-вече тежки нефтени интере-си. При наличие на доказани нефтени залежи още в началото на петдесетте години, но и по-рано, България тръгна да проучва и експлоатира полетата на Либия и Сирия. Където, всяко наше проучване задължително бе преосвидетелствувано вторично от Шлумбержер.

 

ТЕКСАКО ИНК. притежава официално петдесет процента от акциите на КАЛТЕКС, а това я прави особено мощна в Пасифика и Азия. Където нейните владения биват национализирани в началото на деветдесетях. Една от многото причини за разгръщане на операция Пустинна Буря. През 1989 ТЕКСАКО ИНК. основава джойнт-венчър със Саудитска Арабия, известен като Стар Ентърпрайз. Той съществува успешно и, понастоящем.

 

ПРОЕКТИРАНА ПРЕЗ 1971, спусната на вода през 1974, номер втори от серия от двадесетина подобни съоръжения, ОУШН ЛИБЕРЕЙТЪР - Панама, е построена за разлика от челната плат-форма номер едно не в Англия, където това вече е безумно скъпо, а при АКЕР ГРУП в Норвегия. Номер едно от този тип, наричана Океански Принц, бива спусната на вода още през 1965. Време, когато се е считало, че подобни платформи отразяват единствено мегаломанията на тексаските скотовъдци захванали се с петролен бизнес, защото има кой да им гледа телетата. Но, Океански Принц внезапно и твърде скоро открива първия нефт пред Абърдийн. Това означава поврат в концептуалното мислене по отношение сондирането на море.

 

В МОМЕНТА НА ТРАНСМУТАЦИЯ НА ДИАМОНД М - ОДЕКО в ДАЙМЪНД ЪФШОР, компанията притежава 20 подобни платформи повечето от тях на котва пред Абърдийн. Където е европейският офис на фирмата. Похвалваща се преди всяка Коледа със специ-ални социални придобивки, за своите служители и работници. Много от тези платформи вече са дотам амортизирани, че не

остава нищо друго, освен да бъдат нарязани на старо желязо. Рециклирането на подобен свръхгигант, по предварителни пресмятания струва значително повече, отколкото ако се нареже на парчета. Което междувпрочем, струва горе-долу колкото по-стройка на нова платформа. Внезапно въведения драстичен данъ-чен режим по отношение на разработките в открито море от Пра-вителството на Великобритания, прави компанията да изостави Абърдийн, защото в Северно Море каквото е взето - взето е. Там ще останат едва три подобни платформи. Останалите ще бъдат прехвърлени на разположение в САЩ. Пред кубинските брегове отдавна мирише на нефт. По-вероятно е, някой от тези морално остарели съоръжения, след като бъдат разкомплектовани, да бъдат потопени в конвенционално разрешени точки на Световния Океан. С разрешение на Комитета по Морското Дъно при ООН.

 

АКО НЕЩО СЕРИОЗНО БЕЗПОКОИ хората с екологическа настройка в България, най-често това е броят на мечките-стръвни-ци в Балкана. Това е маршрутът на прелетните птици през Сребър-на, където от тях не трябва да падне перушинка. Далеч от тяхното полезрение остават тежките проблеми на замърсяванията с нефт. При добив на сушата, или в морето. За това едва ли са ви-новни пресносолите членове на всякаквите видове Екоглас- ност. За това е виновна прословутата ЦЕНЗУРА НА СЪВЕСТТА. Наложена от едно тоталитарно време, което чрез нея умело при-криваше големите национални финансови и политически золуми. Така надълбоко залегнала във всички нас, че дори страхът за лично оцеляване остава на заден план. Виновни са медиите, които се осланят на твърденията на отдавна амортизирани псевдоучени, с докторати получени чрез партийно поръчение. Които втълпяват на неизкушения електорат, че всяко публично ръкостискане на равнище кръчма, означава девствени намерения за братска взаимопомощ".

 

ЗА СЕГА, работите по нефта са отново в застой.

Което, във всеки случай би могло да се окаже предимство. Но, готовност за борба с нефтени замърсявания е крещящо необ-ходима. Страшна грешка бе закриването на тези дейности в тех-ния рутинен смисъл при Министерство на Околната Среда още към 1983 година. Вместо да бъде обучен екип от експерти.

 

Нефтодобивните компании отдавна доказаха, че правейки милионерите мултимилионери, не забравят да осигурят сносен живот и безопасни трудови условия на своите работници и слу-жители. Поне за времето, докато работят за тях. Без да пренебрег-ват Проблемите на Околната Среда. Но, в този рисков бранш на бизнес никога не може да се предвиди предстояща катаст- рофа.

Нашенските нефтодобивни държавни администрации, не можаха да докажат себе си, дори при условията на тоталитарен контрол и управление. Подир тях винаги остават малки еколо-гически пустини. (Старите сондажи край Шабла!)

Защо споменавам всичко това? Защото при евентуална неф-тена авария, Република България не би могла сама да обезпечи нейното ликвидиране. Старите ентусиасти на нефта от 1952 година вече ги няма между живите. Нови, едва ли има.

И да има - къде за Бога са те?

1993.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО