В ИНТЕРЕС НА КОНСОРЦИУМИТЕ

МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ПРИ ООН ПО МОРСКО ПРАВО - 1982, се оказа явно не по вкуса на представителите на едрия бизнес - както винаги военен. Те разглеждаха Океанското Дъно като поле за свободна промишлена изява. Предназначено, да дава суровини за ядрената и космична промишлености. Според данни на Кузнецов и Москвин /67./, съдържанието на метали в дънните конкрекции, към които се стремяха и продължават да се стремят безусловно всички страни по света, съвсем не са за пренебрегване. Консорциумите бяха постъпили умно. Четири високоразвити стратегически страни, не се присъединиха към нея.

 

Съдържание на метали в дънните конкрекции на океана, т.н. манганови нодули, изразени в максимални проценти.

 

Океан Манган Желязо Никел Кобалт Мед

Атлантически 37.69 41.79 1.41 1.01 0.884

Тихи 34.60 32.73 2.37 2.58 1.970

Индийски 29.16 26.46 2.01 1.04 1.380

 

Транснационалните Консорциуми, бяха изпратили свои пред-ставители чрез т.н. граждански и неправителствени орга-низации. Които да наблюдават, подберат и докладват. Когато изо-лацията на САЩ, Турция, Израел и Венецуела стана всеизвестна, консорциумите насочиха своя натиск пряко в Конгреса на САЩ. Където, бе необходимо да се прокара по спешност специално законодателство. Като пряко следствие на Прокламацията на Президента на САЩ по въпроса.

Проектозакона сравнително бързо премина стъпалата в Кон-греса. Той бе предложен пред Сената на САЩ под кодовия но-мер № S-750 от сенатора Тед Стивънс. За да бъде въведен в пала-тата на представителите под № HR-2061, от републиканеца Джон Брьо. Законът за дънните конкреции действително развива и опаз-ва интересите на САЩ, според думите на Роналд Рейгън, но едновременно с това създава заплаха САЩ да се превърнат в изолиран от реалното международно морско право остров на

своеобразни маневри. При установяване на доминанти за разра-ботване ресурсите на Морската Природна Среда. Напредна- лите промишлени страни на запад незабавно изразиха официални протести по повод подобно едностранчиво решение върху един така съществен жизнен проблем. Обяснението на подобна стъпка, е твърде просто. Отчисленията от разработките по океанското дъно предназначени за фондовете на Конвенцията, ще укрепят преди всичко ООН като организация на международния глобален ред. А това, едва ли е изгодно именно на САЩ.

Защото:

- ООН си пъха носа навсякъде, където има въоръжени конфликти,

- ООН е организация с пословично големи разходи,

- ООН е наситена не само с всякакви комунистически агенти, но и, със все повече представители на развиващите се страни, (1980-82),

- ООН все повече се социализира,

- ООН не бива да служи като инструмент за обогатяване на своите членове, и др.

Някои от посочените съображения бяха верни. ООН действи-телно бе, и остава, международна организация с огромни разхо-ди. През 1985 година, в едно интервю пред Радио ООН, един висо-копоставен чиновник /69./ обяви, че през тази година Ксавиер Перец Де Куеляр е върнал обратно от личните си фондове на Гене-рален Секретар в касата на ООН няколко милиона долара... лични икономии. Вярно бе и това, че годишния дефицит на ООН в края на същата фискална година надхвърли 400 000 000 долара. Главно поради факта, че страни като САЩ се чувстваха... за-труднени да заплатят пълните вноски за своето участие. Президен-тът на САЩ започна все по-често да се явява по телевизионните екрани. Главната негова тема бе Конвенцията, но явно, желаеше да бъде наясно с американския народ. Той не закъсня да изтъкне, че ... съществуват... няколко главни проблема в условията за дълбоководното минно разработване по Конвенцията... Които били специално въведени, за да накърнят жизнените инте-реси на САЩ, при разработване на океанското дъно. Той пропус-на да отбележи, че САЩ вече правят това. Бе пределно ясно за всеки що годе информиран американец, че при наличие на такъв значителен брой специфични държавни интереси - над 130, не е възможно мнозинството да се съобразява с интересите на мал-цинството. Дори, това да е желателно.

ПРОКЛАМАЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА и последвалия законодателен акт, установяват традиционните свободи на Откритото Море при уговорката, че в Изключителната Икономическа Зона - ИИЗ, широка също 200 морски мили, САЩ упражняват суверенни права върху живите и мъртвите ресурси, докато според Международна-та Конвенция при ООН по Морско Право и нейните клаузи, ИИЗ не се намира под суверенитета на бреговата страна. Върху нея не може да се разпростира никакво териториално върховенство. Независимо, че контролира и управлява чрез механизма на Кон-венцията, респективно ООН, тези ресурси. Прилежащите води на САЩ се възприемат за такива, както на териториалното море. Което традиционно има ширина една морска лига. Според един твърде стар законодателен акт от 1794, препотвърден в 1862, 1875, 1924 в различни правителствени документи. През 1950, в една вер-бална нота до правителството на Салвадор, САЩ напомни за свои-те интереси, защото Салвадор бе внесъл най-неочаквано в чл. 7 от Конституцията на страната поправка разширяваща териториал-ните води на 200 морски мили. През 1963 година, в един меморан-дум на гражданско-правния съветник на американския Държавен Департамент до Правителството на Мексико свързано с не-законното задържане на два американски кораба Валей Голд и Валей Ейс навлезли в 9 милната зона на териториалното море на Мексико обявена през 1935 година, упорито се поддържа подобна ширина. Не бива читателят да се заблуждава, че страни ползващи тясна ивица териториално море губят или правят някакви от-стъпки пред останалия свят. Нищо подобно. Такава тясна ивица териториално море много по-лесно се контролира, много по-лесно се насища с мониторингови средства и, е съвсем удобна при остра колониална политика, провеждана най-вече от островни държави. Налице е друг един съществен факт. Ширината на тери-ториалните води на болшинството страни по света е 12 морски мили, съгласно Международната Конвенция за Териториалното море и Прилежащата Зона от 1958 година, подписана и съхра-нявана в Женева, /31./. При равностойна ширина на прилежащите води, в които бреговата страна има право да осъществява епи-зодично митнически, фискални и други подобни функции. В Про-кламацията на Президента Роналд Рейгън, ширината на приле-жащите води е... само... 26 морски мили. Следователно на първо време се поставят под строг контрол 29 мили териториално море, срещу значително по-малка ширина за конвенционално задъл-жените - 12+12 морски мили.

В президентската декларация, особено сериозно се подчер- тава принципът на взаимност:

... ако правата и свободите на САЩ в същите прост-ранства биват зачетени от съответната брегова страна според международното морско право... /36./,

Което, от своя страна води до задължителни двустранни прего-вори на САЩ, и със САЩ, непрекъснато и по най-различни дребни и незначителни поводи. Но което, в сферата на дипломацията може да доведе до сериозни междудържавни усложнения. Подобни преговори винаги биват избягвани. Проблемите остават фактичес-ки, извън международното морско право. Вече достатъчно добре обобщено и дефинирано точно в Международната Кон- венция при ООН по Морско Право - 1982. Която остава единствен правновалиден международен инструмент. Рейгън изиска, прок-ламира и наложи на практика безконтролно консумиране свобо-дите на откритото море" спрямо чужди страни и народи. По-ставяйки под най-строг контрол своите. Това означава на пръв по-глед бърза и кратка верижна реакция на изчерпване ресурсите на океана, при минимални грижи за неговата екология и матери-ална цялост.

На практика Съединените Американски Щати прокламират и установяват:

- повишено внимание от страна на САЩ, към разпределе-нието на годишния добив на риба от страна на чуждестран-ни риболовци край бреговете на САЩ и в тяхната ИИЗ, което означава стриктен контрол върху добива на риба разширен от отстояние 20 на отстояние 40 морски мили от най-близкия бряг, или, създаване на система за риболов чрез лиценз за всич-ки видове риба,

-съществени промени в естеството на временното законодателство за дълбоководни минни разработки, прока-рано още през 1976, като предварителна законодателна мярка изиграла вече своето значение,

- установяване на съвършено нови и много по-сложни прави-ла за провеждане на научни експедиции във водите на ИИЗ от страна на чуждестранни експедиции при задължително изискване за взаимност,

- незабавно преразглеждане на всички и всякакви федерал-ни изследователски и правни програми на САЩ свързани с про-блемите на Световния Океан, което бе спешно извършено в 18 месечен срок.

Безспорно интересите на САЩ са изключително добре съхра-нени. В съвременния противоречив свят, свят на информация и прогрес, политиката на дебелата тояга може да бъде ефек-тивна само за кратък интервал от време. Събитията често изпре-варват времето. Добрите взаимни връзки между хора, страни и народи, очевидно са еднакво необходими както чистата Околна Среда за всяко живо същество. Те са онази живителна мрежа, по която текат потоци на благоденствие и просперитет, насочени към подобряване и изравняване на жизнения стандарт в един удивително напреднал и едновременно с това, безкрайно изос-танал свят.

 

ТАЗИ СТЪПКА направи, всички участници в УНКЛОС-III да се втурнат да преработват своето вътрешно законодателство. Но, вече бе късно. Ръкавицата бе хвърлена. Те бяха подписали. Голя-мата дипломация не се предаде и, убеди ръководителите на прави-телства и държави, да подпишат и да се присъединят. В края на годината, стана и това. САЩ отсъстваха при подписването. Упори-ти щатски ръководители на граждански движения обаче, бяха там. Дали само като публика?

 

ПОСТАВЯЙКИ под едностранна юрисдикция бреговете на САЩ, Порто Рико, държавите от Северните Маркизки Острови, американското правителство на практика постигна пълен юриди-чески контрол над площ повече от 2 000 000 квадратни морски мили, по същество собственост на цялото човечество. Едва ли древният Хуго ван Грот, наричан още Гроциус, би могъл да допус-не, че само с единствен подпис и няколкоминутна реч по радиото и телевизията, ръководителят на една млада, независима и велика държава, би могъл да постави под свой контрол значителна част от Свободното Море на Планетата Наричана Земя. Но, вре- мената се менят. Топовете на бригантините отдавна не стрелят до три морски мили.

Но, да. Историята, това е поток от абсурди и изненади.

 

1984.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО