ГОРЧИВИЯТ ВКУС НА ПУСТИННА БУРЯ

ВОЙНАТА В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ, (1991), черно на бяло доказа, че Суровият Нефт би могъл да бъде сериозно оръжие във всяка една локална война. По време на тези светкавични военни действия, за които истината все пак остана от човечеството скри-та, независимо от досадните предавания на CNN, бяха причинени над 100 изкуствени нефтени разлива в морето. Без да се броят онези върху сушата. В Морската Околна Среда постъпиха милио-ни барели суров иракски нефт. Скъпоценна стока, за която нации-те в бедствено състояние не престават да мечтаят.

 

В КРАЯ НА ОСЕМДЕСЕТЯХ ГОДИНИ, Съюзните Обединени Сили вече имаха достатъчно практически опит за борба с подобни бедствия. Макар в по-малки мащаби. Техните военни експерти бяха изучавали задълбочено катастрофите с моторните танкери Тори Каньон, Амоко Кадиз и Ексон Валдез. Английските ВМС, американската Брегова Охрана, специализираните екологични подразделения на Франция, вече бяха имали работа с всичко това. Една възможност в повече, за прогнозиране на щетите и вре-дите от евентуални нефтени разливи. Които, разбира се, надхвър-лиха всякакви очаквания.

 

В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТЯХ ГОДИНИ, в Персийския Залив годишно циркулираха около 28 000 тежкотоварни танкери. Действаха над 800 сондажни кладенци. В Залива се намираха под експлоатация 25 островни платформи. Това добре се знаеше там, където трябва. Ако прословутата ООН действително се тревожеше за състоянието на Природната Околна Среда, за което едва ли не ежедневно пледира, тя би направила всичко възможно за да спести тази изключително мръсна война за човечеството.

Това обаче не стана...

 

В КРАЯ НА 1991, правителството на Саудитска Арабия офици-ално обяви, че два големи нефтени разлива се движат от бреговете на Кувейт. Скоро те станаха три. Размерите не бяха обявени. Макар, че сателитното наблюдение бе представило данни за това.

На своите подобни на телевизионно шоу брифинги, генерал Нор-ман Шварцкопф, определи петната като изходящи от терминала Мина-Ал-Бакр. Нищо повече. Самият той бе озадачен. Ирак неза-бавно обвини САЩ, че нарушава ред международни конвенции, които сам не бе подписал. САЩ отвърнаха със същото. Далеч по-убедително. Разузнаването се раздвижи и докладва, че войските на Ирак сами са отворили крановете на терминала при Сий Ай-лънд. Както и това, че спешно изпомпват в морето пет натоварени супертанкера, които се намират там. Чрез техните бордови пом-пени агрегати. Навярно иракските военни специалисти и техните невидими съветници считаха, че суровият нефт при климатичните условия на Персийския Залив, ще създаде отбранителен ефект подобен на онзи от химически оръжия. Кувейтският петрол е много лесно изпаряем. Но, съюзниците бяха добре екипирани. Изключая техните десантни кораби, на много от които тръбните магистрали се задръстиха с нефт. Но, Пентагонът обяви, че подобни опера-ции са военно неефективни. Този открит екологически тероризъм целеше, да попречи на очакван брегови десант на Съюзниците. Който те проведоха чисто, ефективно и точно.

 

ЗА ДА БЪДАТ спрени изтичанията от Мина-Ал-Бакр, генералът заповяда бомбардировка на терминала. Нещо, което безуспешно бяха пробвали английските ВМС в далечната 1967 при катастро-фата с м/т Тори Каньон пред Корнуел. Бомбардировката бе извършена с поразителна точност. Ракетите се самонасочваха, а освен това контролираха визуално от пилота и, по-някога от щаба. По този начин най-перфектните военни след английските доказаха, че на полето на честта грижата за екологията на света е празна прощална дума.

 

РЕЗУЛТАТИТЕ от неспасяемите пожари дадоха тежко отраже-ние върху метеорологическата обстановка в света и, особено върху тази на Балканите. Тук паднаха т.н. Черни Дъждове, но не така обилно, както това стана над някои региони на Турция и Индия. Дори Калифорния не остана непоразена. Фино диспер-гираните нефтени саждени частици обходиха и, Българското Причерноморие на значителна височина. Като намалиха види-мостта и проникването на слънчевата радиация. Доловимо с просто око. Никой не подозираше, че далеч подир приключване на военните действия, едно подобно въздействие е напълно възможно. Националната преса се запъти да включва български

контингент в тази регионална разправия, към която нацията нямаше никакво отношение. Освен да си прибере заемите от Ирак. Насе-лението отново не бе оповестено. Както това се изисква традици-онно при всякакви екологически бедствия. Здравето на българите - какво значение. Да живее политиката. (Всъщност, населението на страната вече бе подложено на по-слаби, но не по-малко вред-ни Черни Дъждове. По време на кремиране, на открито, на огромни количества бракувани вносни тютюни през лятото на 1987/89, тук и там из страната.)

 

ВЪВ ВОДИТЕ на Персийския Залив, преди започване на воен-ните действия за които тук става дума, съществуваха над 657 вида молюски, 106 вида риба, 2 вида морски костенурки, както и сто-тици видове птици. Все още недостатъчно добре проучени от чис-тата наука и, изследователската практика. По онези брегове често домува и, нашенския щъркел. Може да се предполага, какво се бе случило, с гордия нашенски щъркел.

 

КЪМ 30.01.1991, международните застрахователни агенции докладваха, че разливите от терминала Сий Айлънд възлизат на 462 000 000 галона суров нефт. Всичко това трябваше да се заплаща. На потърпевшия. Застрахователните агенции бяха преди всичко с английски корен. Те нададоха вой до Бога. Което хвърли военните в отчаяние. Войната тръгна към претупване, на две - на три. Разкриването на иракските супертайни военни комплекси останаха да решават легалните органи на ООН. Това бе война със загуби за повече от две страни. Разливите на нефт надминаха всякакви очаквания. (Прословутата платформа на Тексако в Мексиканския Залив Икcтокс Уан през 1979 , бе разляла само 140 000 000 галона нефт във водата).

 

ВНЕЗАПНО, пресбюрото на генерал Шварцкопф оповести експертна оценка за големината на петното в Персийския Залив. То бе покрило 300 квадратни мили площ, при първоначална дължина от 60 морски мили. За неголемите размери на залива, 600х200 морски мили приблизително, това бе знамение, че нефтът скоро ще достигне морски бряг. Духаха много хубави горещи вет-рове. Това се случи подир броени дни, при Кафджи. Където брегът вече бе изпоцапан не само с кръв, но и, с нефт. Иракците преди да се оттеглят, бяха разстреляли с артилерийска бомбардировка нефтените резервоари на Саудитска Арабия.

МАТЕМАТИЦИТЕ В САЩ, отдавна имаха готов математически модел. За движението на нефта и за пораженията, които той щеше да нанесе. Превенция не можеше да се постигне. Трябваше да се води борба с последствията. Компанията Ейплид Сайънс Ъшосиейтс от Нарангасет в САЩ, вече бе събрала данни от цивилни изкуствени спътници за размерите на замърсяването. И, се включи да помага. Моделът се оказа задоволителен. По време на една пресконференция, Валтер Врийлънд от Агенцията за Опазване на Природната Среда на САЩ заяви, че по време на войната ще се предприемат единствено Пасивни Предпазни Мерки. Това означаваше екологически мораториум до при-ключване на инцидента. Журналистите се опитаха да раздухат проблема, но кой знае защо, техните възмутени кореспонденции не попадаха на първите страници на медиите.

 

НЕЗАВИСИМО, че Саудитска Арабия притежаваше доста-тъчно добре обучен екип за борба с подобни бедствия, тя отправи призив към останалия свят за съдействие, и помощ. Не е известно нашата страна да се е подключила или отзовала. Това, щеше да бъде добра методическа школа и, извор на информация. Нефтени нашествия, предстоят и на България. От тях не е застрахована никоя морска държава. Публична тайна е, че възможните еже-годни партньорства и учения, рядко третират проблеми за опаз-ване на Българското Причерноморие от нефтена инвазия.

Саудитска Арабия получи оферти за реална помощ, и подходя-щи екипи, от повече от двадесет страни включително СССР, която при тежки нефтени разливи се осланя на западни експедиционни екипи.

 

В ПРОБЛЕМИТЕ на море, както винаги решаваща дума има неправителствената организация към ООН, ИМО, находяща се в Лондон. С компетентен поглед върху проблемите на шипинга и Световния Океан, тя отказа своята намеса в събитията. Нейният генерален директор, Уйлям О'Нийл, отговори уклончиво под пред-лог, че Международната Конвенция за Борба с Нефтени Замър-сявания все още не е в сила. Така той деликатно опази независи-мото наднационално статукво на Международната Морска Ор-ганизация - ИМО при ООН.

 

РАНО ЗАРАНТА на 21.01.1991, екип от американски експерти отлетя за Рияд, за да се заеме с борбата с нефта по американски. Не можеше да се чака решението на Световната Златна

Морска Костенурка - ИМО. Пазарът в САЩ се задъхваше за нефтопродукти. Американците не харесват да чакат на опашки за стока. Подобна бе задачата и, на операция Пустинна Буря. Да не бъдат чувствително засегнати международните петролни пазари. Което би предизвикало нова локална война.

 

В ЕКИПЪТ имаше представители на прословутата Брегова Ох-рана на САЩ. Странно, но ефективно военно формирование ед-новременно на подчинение на военните и, на цивилния минис-тър на транспорта. Десетилетия под ред имитирана у нас анемич-но от различни мероприятия на Министерство на Транспор- та, и на Комитет за Опазване на Природната Среда при Министерския съвет - София.

В екипа имаше представители на Агенцията по Околната Среда, ЕРА, чиито специални изследвания и разработки ползва половината цивилизован свят. Тя държеше пряка връзка с кабинета на Президента на САЩ, по отношение проблемите на екологията и, дори здравеопазването.

Представителите на Националната Океанографска и Атмос-ферна Администрация, трябваше да актуализират ежеминутните наблюдения над залива реализирани чрез сложна спътникова теле-комуникационна система.

Тяхна основна задача бе, заедно с представителите на вездесъщия Армейски Инженерен Корпус; който се намесва дори в артистични проекти касаещи Природната Околна Среда; да извършат качествена и количествена оценка на екологическите поражения от водената и, все още неприключила война. Като ед-новременно с това създадат подходящо информационно затъм-нение. Но, гражданските формации бяха изпреварили отдавна държавните администратори. Те бяха изпратили наблюдатели и анализатори на место. За да бъдат наясно, къде ще отидат парите на данъкоплатците по време на войната. И, от къде биха могли да ги възстановят отново. Всичко това още веднъж напомня, че тази война САЩ, я имаха за чисто своя.

 

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, краят на войната вече се виждаше. Пред-стояха големи възстановителни работи. Следователно огромни по-ръчки. Значи, големи пари. А, големите пари са нещо, което всеки харесва. Особено бившите военни. Във Вашингтон, представи-телите на големите компании в сената и конгреса, техните лобисти, пришпориха нещата. Курсът на акциите на борсата внезапно се

раздвижи. Продавачите на акции намаляха. Купувачите станаха безброй. Стойността на акциите свързани с войната в залива, вне-запно скокна нависоко.

 

МЕЖДУВРЕМЕННО, плаващите нефтени полета се придвижиха към Саудитския Бряг. Станцията за питейна вода при Ал-Кафджи, преработваща денонощно огромни количества морска в питейна вода, бе поразена. Тя бе незабавно закрита. Станцията даваше 90 процента от консумативната вода за Рияд. Спешно бе закрита и станцията за питейна вода в Джубаил. Засмукващите тръби, т.н. интейци, по които бяха работили и варненски водолази, се бяха задръстили с емулгирал нефт. Независимо от тежките бонови заграждения, които по изискване ги обграждат.

Мощният нефтен скимър Ал-Ваасит, който плаваше под неут-рален норвежки флаг, заработи с пълна мощност. За да навакса проспаните години без капка нефт във водата. Ежедневно той съби-раше по 352 000 галона нефт, но това далеч не бе достатъчно. Нефтът продължаваше да нахлува и да се изнася все повече на юг, в посока на Бенгалския Залив. Нефтът бе суров и, необработен. Приложение на химически вещества и биопрепарати, бе забра-нено от съюзните военни власти. Това, не се отнасяше за Ирак.

 

В ДАЛЕЧНО МЕКСИКО, професор Хомеро Ариджис, ръково-дител на т.н. Група на Стоте предупреди, че победата на Съюз-ниците във войната в никакъв случай няма да компенсира загуби-те и пораженията върху екосистемата на Персийския Залив. Която, е от съдбовно значение за екосистемите на света като цяло.

Групата на Стоте, бе основана през 1985 и включваше в себе си над 100 известни личности в науката, изкуството и културата. Хомеро Ариджис освен това бе известен писател. Той бе оглавявал множество успешни акции срещу комерсиа- лизацията на улова на морски костенурки в Мексико, срещу замърсяването на въздуха в Мексико Сити, срещу ловът на специ-ални видове пеперуди. Това бе една силна независима група от ентусиасти и, експерти.

Това бе групата, на която правителството на САЩ разчиташе при решаване на ред екологически проблеми, свързани с екологията в пограничните райони на САЩ и Мексико.

 

ЕЖЕДНЕВНО, войната поглъщаше по 500 000 000 долара. Не са-мо в космоса, не само в небето, но и на сушата, и в морето, тех-

никата бе от Идущия Век.

Изкуствените спътници ежеминутно предлагаха карти за раз-положението на противниковите войски, които всеки командир на поделение можеше да разпечата всеки момент от личния си преносим факс, който висеше през рамото му наместо коман-дирски планшет. При това, с указания за наличие на предпола-гаеми минни полета и противникови формирования.

В далечна Калифорния, където от години не бе валяло и степите се самозапалваха периодично, рукнаха проливни дъждове. Учените свързаха този факт с горящите кладенци в Кувейт.

Един фермер от Тексас заплаши Президента, че ако синът му загине по време на войната, ще си има работа лично с неговия Питон-375.

Акциите на борсата отново паднаха. Войната се затягаше.

Сега, когато войната вече е история, пораженията на сушата са еднакво значителни, както в морето. Уникални животински видове, характерни единствено за пустините на Залива, бяха напълно изчезнали. Бяха премахнати цели редове в Пирамидата на Живота. Изцяло. Напълно. Завинаги. Вовеки. Как природата ще компенсира този чудовищен екологически вакуум, не е известно. Промишлените плантации за миди останаха закрити за двадесет години напред. Зелените костенурки бяха напълно погубени. Унищожени бяха дребните човешки популации на брега, в които рибарите живееха от ден за ден, с това що Бог е дал.

 

ПУСТИННА БУРЯ, се оказа далеч по-опасна и унищожителна, отколкото това би могло да се предположи. Тя даде да се разбере и доказа, че тромавият бюрократизиран апарат на ООН, може да допусне коалиция за борба с всеки завоевател. Но, е неспо-собна да предотврати война в екологически крехки и, уникални региони. А, такива региони се намират във всяка точка на Пла-нетата наричана Земя.

Тази, на пръв поглед съвсем светкавична война, даде да се разбере, че свръхтехнологизацията не може да предостави въз-можности за възстановяване или възпроизвеждане на всичко оно-ва, което се нарича Природна Околна Среда.

Защото, за механизмите за нейното опазване и възстановяване знаем далеч по-малко, отколкото за методите за нейното унищо-жаване.

1993.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО