ДОЗА НЕФТ ЗА АНТАРКТИКА

ПРЕЗ НОЩТА на 23.03.1989, американският танкер под панам-ски флаг Ексон Валдез, спешно бе натоварен на терминала Валдез в Аляска, за да отплува към Лонг Бийч в Калифорния. Където, да разтовари нефт за преработка. При относително добри и поносими метеорологически условия, под командата на капитан Джозеф Хейзелвуд, подпомаган от държавния пилот на Аляска опитния капитан Едуард Мърфи, корабът внезапно заседна върху рифа Блийг. Само на 25 мили от товарния терминал, а това означава под пълен товар и, на пълен ход. Танкерът разля огромно количество суров нефт в арктически условия. В историята на корабоплаването, това се случваше за пръв път.

Новината за това тежко за Световната Околна Среда кру-шение, незабавно обходи световните телеграфни агенции. Тя направи специалистите да се замислят. Периодично, в световен мащаб, капитани с огромен корабоплавателен опит, управляващи кораби обезпечени с последни достижения на науката и техни-ката, си позволяваха да допускат Глобални Нефтени Разливи. В резултат, Морската Околна Среда, респективно цялата биосфе-ра на планетата наричана Земя, се увреждаха за дълъг период от време. Вредите и до днес не са изследвани, както следва. Но, повече от ясно е, че подобни експерименти не търпят компромис.

 

МОТОРНИЯТ ТАНКЕР Ексон Валдез, по време на катастрофата, бе само на две години. Възраст, средна за подобни кораби. Пред-назначени да се изплатят през тези две-три години, за да донесат крупни приходи на корабособственици и наематели през следва-щите две. Преди да бъдат препродадени за вторична употреба. В години на спад, подобни кораби често биваха превръщани в брегови складови бази за нефтопродукти. После, отново ги пускаха по трасето. Този танкер бе дълъг 301 метра, широк 50.63 метра и, газеше само 26.9 метра. Едно крупно послушно морско животно.

Но, дали достатъчно надеждно?...

 

КАПИТАНЪТ на танкера, Джозеф Хейзелвуд, бе мъж на средна възраст и, ръководеше екипаж от 20 човека. Както показа неза-

бавното разследване подир аварията, от страна на Националния Съвет за Сигурност на Корабоплаването, капитанът бил забелязан да употребява алкохол, малко преди да поеме команд-ването на танкера след слизането на пилота. Капитанът вече бе поел от пилота командването, а пилотът все още не бе слязъл от кораба, когато Ексон Валдез крушира.

 

ДЪРЖАВНИЯТ ПИЛОТ на Аляска Едуард Мърфи, бе напуснал кораба в 23.24 ч.м.вр., предавайки командването в ръцете на капитана, спазвайки заверения план и, програма.

 

ТРЕТИЯТ ПОМОЩНИК-КАПИТАН, Георги Кюзин, бе приел командването от капитан Хейзелвуд, около 23.50 ч.м.вр. За да върне кораба в чертите на дълбокия фарватер, незабавно след като бъде засечен и вписан в бордовия журнал бреговия фар при остров Бъшби. Само петнадесет минути по-късно, а имен-но в 0:05 ч.м.вр. танкерът Ексон Валдез след серия странни и почти фантастични маневри, яко засяда. В Морската Околна Среда попада пълното съдържание на товара от танкера. Осем от неговите товарни танка са разкъсани. Три танка под баласт също изтичат в морето, а добре се знае какво представлява за морето танкерен баласт. Водещите конструктори по света; някои от тях бяха призовани като експерти за оценка на катастрофата; установиха, че концепцията за двойни бордове освен двойно дъно, е на дневен ред в строежа на танкери в световен мащаб. И, потриваха ръце.

 

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ само на няколко часа, танкерът се намести възможно най-удобно, сякаш бе живо същество, върху подводния риф Блийг, недалеч от остров Бъшби. Голямата мръсотия тръгна към бреговете на Аляска.

 

РАЗБИРА СЕ, извинения се намират винаги. При това, за всичко.

Специалистите, защитници на интересите на корабособстве-ника, една от най-мощните щатски компании за добив на нефт, обясниха странните маневри и засядането на кораба от своя гледна точка. А именно: малко подир напускане на кораба от пилота, капитан Хейзелвуд предупреждава Службата по Кораб-ния Трафик на Бреговата Охрана на САЩ в порта; а това озна- чава едновременно военните власти и министерството на транспорта; че се налага да излезе и отново да влезе в стандарт-

ния фарватер, поради наличие на плавателни съдове по пътя. Такива в действителност е имало. Но, дали са били така значими, че да се манипулира едновременно с машини и с рул, това никога няма да стане ясно.

 

ПРИ ПОДОБНИ КОМПЛИЦИРАНИ СЛУЧАИ, когато е поставено на карта Всеобщото Наследство на Планетата, а именно Екологическото Равновесие на Световния Океан, следствието в някои страни започва незабавно. В резултат, капитан далечно плаване Джозеф Хейзелвуд, бе изправен пред Върховния Съд на Аляска. За да отговаря за криминално престъпление. На повече от 100 свидетели-очевидци, бе гарантиран персонален имунитет. За да бъде установена съдебната истина. Мнозина от тях бяха членове на самия екипаж. За капитана бе поискано от предварителното следствие седем години затвор и, 60 000 долара глоба. Частните собственици, арендатори и рибари в региона, предявиха отделни граждански искове.

 

ОБВИНЕНИЕТО, в лицето на прокурора Брент Кол, прокара тезата, че през фаталната нощ капитан Джозеф Хейзелвуд, е бил под тежко въздействие на алкохол. Доказано чрез незабавна експертиза. Капитанът е бил далеч от корабния мостик твърде дълго време и, особено по време на отговорните маневри. Като е пре-доставил управлението на кораба на член от екипажа, не серти-фициран от съответни институции да управлява подобен кораб през протоци и между острови. Капитан Хейзелвуд, се е опитал чрез погрешен маньовър да извади кораба от рифа, при което, ако би успял този маньовър, корабът щял да се преобърне вместо да заседне.

 

ЗАЩИТАТА, в лицето на адвоката Ричард Мейсън се опита да докаже, че аварията е резултат на неопитността на младшия помощник-капитан. Отклонил се от разпорежданията на капитана. Че, Хейзелвуд действително е бил пиян, но незначително, несмър-тоносно и каквато е практиката по корабите изобщо. Че, стран-ното маневриране в никакъв случай не би преобърнало кораба. И, че всичко изобщо е било наред.

Независимо, че щетите са неотразими.

 

ПРИСЪДАТА, бе произнесена на 23.03.1990.

Съдебните заседатели единодушно намериха капитан

далечно плаване Джоузеф Хейзелвуд абсолютно виновен. Той бе осъден да заплати на правителството на САЩ 50 000 щатски до-лара. Както и, да извърши лично почистване на плажовете пора-зени от нефтения разлив, а това означаваше целия залив Принц Уелс. Той трябваше лично да отработи, и това наистина се случи, 1000 работни часа. Колкото време всъщност продължи почиства-нето на залива с помощта на възможно най-съвременна техника.

Удивително, но САЩ са добре екипирани и подготвени за опазване на какво ли не.

 

РАЗЛИВЪТ, бе ни по-малко ни повече от 496 000 тона суров нефт от добивните полета на Аляска. През първите няколко дни, нефтът се разпростря по бреговете на залива Принц Уелс, а после пое към близки и далечни брегове. За да убива. Птици, тюле-ни, моржове, риби, елени и хора. Замърсена се оказа брегова ивица с дължина 1080 морски мили. Горе-долу шест пъти колкото бреговата ивица на България. Около една четиридесета от бреговата ивица на САЩ. Замърсената морска площ се оказа над 3000 квадратни морски мили. Подир година време, пресата все още надаваше вой, при това с основание, доказвайки, че около и по бреговете на Аляска все още се намират над 75% от изтеклия в морето нефт.

 

СПАСИТЕЛНИТЕ РАБОТИ по кораба започнаха незабавно. Те продължиха до 04.04.1989, подир което екипажът на кораба вече разпитан, бе разпуснат. Съдбата му бе, да не работи повече на подобни плавателни съдове. До тази дата, два малки танкера на Ексон разтовариха онова, което все още бе останало на бор- да, но то съвсем не бе много. Теглен от четири влекача танкерът Ексон Валдез, бе изведен в открито море. За да бъде провлачен за ремонт. Докато стигне Калифорния, разходите по провлачване надхвърлиха 30 000 000 долара. Подир оглед, танкерът бе пре-продаден за старо желязо. Една компания го изкупи и, наряза на парчета. Може би защото едва ли някой щеше да го купи.

Авариралите кораби, както неудачниците в живота, се прочуват лесно.

За да се превърнат в неприятна легенда.

 

ОТГОВОРНОСТ ЗА РАЗЛИВА пред Обществеността, а в САЩ съществува такава, бе поета от компанията- корабособстве-ник с мъжество, характерно за богатите нефтени концерни.

Нефтодобивният концерн Ексон се бръкна и, плати. Над 1000 души високо квалифициран персонал спешно бе прехвърлен по въздух в Аляска. Разходите по почистване стигнаха рекордната цифра 1 000 000 долара дневно. Компанията получи точно 1400 специални работни предложения за ефективно почистване. Някои от тях съвсем фантастични, но до едно безспорни техниче- ски новости. Ексон възприе само 40 от тях. За да ги обсъди. Най-накрая се спря на четири. Останалите 36 отхвърли, но някои от тях откупи като патентна новост.

Бъдещето винаги е пълно с неизвесности...

 

ПОЧИСТВАНЕТО бе реализирано основно чрез изпомпване на огромни количества гореща вода, върху замърсените скали и ле-дове. След това, изтеклата водно-маслена емулсия в морето, бе засмуквана посредством плиткогазещи скимъри*. Полученият вторичен нефт, бе изпращан за преработка някъде в Орегон. Където "Ексон" поддържа и днес складове за отпадно гориво, при специален преработвателен завод. Бяха направени опити за за-палване на повърхностните слоеве нефт. Което, бе поредна адми-ралтейска грешка. Доказала себе си още по времето на Тори Каньон и Амоко Кадиз. Не се получи нищо. Но, ледовете на Аляска бяха отново застрашени. Този път от смог. Бяха приложени биодеградиращи препарати, но мутантите микроби не искаха да се хранят със студен клеясал нефт.

Агенцията за Околна Среда на САЩ, ЕРА, веднага се наме-си. Тя задължи "Ексон" да финансира специална програма за разработване на нови разграждащи нефта микроорганизми, чийто апетит не се променя от ниска арктическа температура. Днес, тази технология е налице, но остава все така безумно скъпа.

 

РАЗХОДИТЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА МОРЕТО в края на 1989, над-хвърлиха сума от 2 000 000 000 долара. Те бяха изразходвани за поддръжка на 11 000 души персонал, 84 вертолета, 1430 кора-ба, 1500 специални помпи, 4 000 радиотелефона, 330 тона хра-нителни продукти, 200 000 метра всякакви бонови заграж-дения. И още, и още, и още...

Независимо от това, резултатите години подир инцидента, през което време почистването не бе спирало нито за миг, оставаха нищожни. Такива са и, понастоящем. Визуалното замърсяване е

 

*скимър - плаващ специализиран нефтосъбирач.

отстранено, но остава замърсяването в биологическата хра- нителна верига. Край Аляска ловуват огромен брой риболовни флотилии.

 

АКО РЕФЕРИРАМЕ ТУК ТОЗИ СЛУЧАЙ, то е за да бъде напомнено на цял куп самодоволни администратори, в страната все още наричана България, че борба с подобен крупен разлив, едва ли е по силите за една страна като нашата.

Щото, това много често се забравя...

 

ПОРАЖЕНИЯТА ВЪРХУ ЖИВАТА ПРИРОДА, бяха катастрофални. Още през първите няколко дни, "Ексон" построи рехабилитационен център за поразени видове животни, недалеч от градчето Валдез. Едновременно с това бяха разкрити три болници на сушата и една плаваща, за работещият по почистването персонал и доброволци. Стотици доброволци от най-различни хуманитарни структури, от САЩ и от Света, се включиха в спасяване на поразените от нефт животни. От които, едва 10 процента останаха живи. Само временно. Към краят на 1989, а това бе Първата Смъртоносна Вълна, приблизителните цифри дават 37 636 поразени животни.

За поразени хора не се споменава.

Цената само на един временно излекуван тюлен, бе оценена на 82 000 долара. От заболелите и спасени видове, напълно излекувани останаха едва 233 екземпляра. Другите бавно измряха.

 

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА САЩ, бе дълго време ангажирано.

Срещу компанията "Ексон", бяха заведени 170 дела за щети и вреди предимно от брегови рибари. Компанията бе призната за виновна. Тя изплати над 600 000 долара държавни глоби. Не е известно, колко изплати на ищците-рибари. Това не бе публичен проблем.

 

БЕДСТВИЕТО предизвика една от най-оживените дискусии върху същността на природозащитното законодателство, в национален и международен аспект. Сенатът на САЩ повдигна въпроса за премахване на ограничената отговорност на кора-бособственика, поради неограничените възможности на съвре-менната техника за добив и пренасяне на земно масло. Към кон-струкцията на танкерите се предяви изискване да бъдат не само с двойно дъно, но и, с двоен корпус.

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ от катастрофа-та с моторния танкер Ексон Валдез, съвсем не бяха розови. Правителството на щата незабавно затвори 23 фирми за добив и преработка на рибни продукти. Над 2000 рибари останаха трайно без препитание. Нарасна употребата на алкохол. Криминалните престъпления се увеличиха. Установи се нарастване кривата на разводите. Както и, на конфликтите между работници и работода-тели. Множество наемни работници незабавно напуснаха своите работодатели, пренебрегвайки социалните осигуровки, за да се захванат да почистват нефт. Срещу твърде високото заплащане от 16.69 долара/час. Социални вълнения обхванаха 18 селища и, окончателно провалиха курортния сезон по тези места.

 

СЛУЧАЯТ ЕКСОН ВАЛДЕЗ не е пръв, нито ще бъде последен в глобалната мореходна практика. Добивът на нефт в областта на териториалния шелф, е препитание и бизнес за много държави по света. Това очаква и бреговете на България. Създавайки проб-леми от мореходен и технически характер, които надхвърлят ком-петентността и възможностите на държавата и нейните институции.

За да останат да тежат върху здравето и джеба на населе-нието.

1991.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО