СЛУЧАЯТ АМОКО КАДИЗ

МЕЖДУ РЕПОРТЕРИТЕ на Юманите Диманш в края на седем-десетях години, Реймон Леви се отличаваше със забележителни познания в областта на Опазване на Морската Околна Среда. През нощта на 16 срещу 17 Март 1978, телефонът в дома му про-звъня. Реймон се пробуди с мъка. Звънеше секретарят при кмет-ството в Брест, негов съученик и съидейник. Това, което Леви чу, бе повече от поразително. На свой ред, той позвъни на своя главен редактор, който още не беше си легнал. Получи картбланш и, хукна през глава към едно частно летище край Бурже. Някакъв танкер бе заседнал в скалите при Бретан.

И, когато по рано видело на 17 Март 1978, самолетчето преле-тя над брега, там вече кръжаха сума военни и, частни самолети и вертолети. Картината, която Леви успя да заснеме, бе твърде сходна с онази, която бе наблюдавал преди десетина години при опитите за спасяване на м/т Тори Каньон- Монровия. Край английските брегове при Корнуел. Само че, сега нефтът се бе из-сипал наведнъж в морето. Беше се разнесъл по брега. И, чрез прилива и отлива бе достигнал пристанищни и обекти на морското фермерство. Разбра, че ще се получи репортаж за милиони. Граб-на картата на пилота. С молив отбеляза мястото и приблизителните размери на катастрофата. По-късно, тази карта бе публикувана многократно из различни издания по света. Катастрофата на-истина бе глобална.

Какво се бе случило наистина?

 

ПРЕЗ НОЩТА на 16 срещу 17 Март 1978, дежурният радист Албер Врач, от радио Конке, приема сигнали за бедствие:

 

S-O-S...Амоко Кадиз попадна върху скалите...S-O-S..."

 

Бяха дадени и, координати. Сигналите биват прихванати и от ред любителски радиопредаватели. За да станат незабавно дос-тояние на медиите.

Във Франция медиите никога не спят.

 

ТЕЗИ СКАЛИ, бяха рифът Ли Браз, само на една миля от Порт-сейл. Танкерът носеше на своя борд 220 000 тона суров пер-сийски нефт. Албер Врач прихна. Този път англичаните, щяха да бъдат бити по всички показатели. Ливналата по бреговете на Франция мръсотия надхвърляше повече от два пъти товарът на Тори Каньон.

Радиограмата, бе веднага препратена в Министерството на Вътрешните Работи, където будуваше денонощен авариен център за всякакви проблеми. Включително за опазване от замър-сявания с нефт. Французите държат на качеството на живота, а това винаги зависи от характера на националната сигурност. Ми-нистърът бе открит извън Париж, но прекъсна сън и, веднага се яви в Министерството. Той свика щаба на плана Полмар, план разработен още по време на катастрофата Тори Каньон, а подир това обновяван многократно. Съвещанието раздвижи голям брой бюрократични мастодонти.

Националният Географски Институт, веднага изпрати към Бретан своя старомоден В-17, оборудван със снимачна техника последна мода.

Военната Марина изведе мощни тралчици в морето, но танкерът бе така близо до брега, а морето тъй бурно, че нищо друго не оставаше, освен да предупреждават и изтласкат извън обичайните фарватери курсиращите наблизо кораби.

 

МОТОРЕН ТАНКЕР АМОКО КАДИЗ- Монровия, бе аварирал, след като по неизвестни причини рулевото устройство бе отказало да се подчинява на команди от мостика, при вълнение 10 бала и скорост на вятъра 20 възела от югозапад, в района на остров Уесан. Капитанът на кораба Паскал Бардари, се бе свързал с корабособствениците на Бахамите, независимо от трудностите. Получи нареждане, да се оправя както може.

 

СПАСИТЕЛНИЯТ КОРАБ ПАСИФИК, бе едновременно кораб за спасяване, но и за реализиране на печалби. Той бе само на десетина мили от мястото на катастрофата. Подир 60 минути щурмуване на бурното море, той бе недалеч от м/т Амоко Кадиз. Капитанът на Пасифик предложи по радиото договор за спасяване. Капитан Паскал Бардари умуваше и, се двоумеше.

Междувременно, радистът на Пасифик бе призовал в помощ значително по-мощния Самсон, който след преход от 12 часа щеше да застане на дрейф недалеч от Амоко Кадиз.

Капитанът на Пасифик вече бе поискал огромна сума. Някои източници твърдят, че сумата се равнявала на цената на товара и, на половината от полагаемата се корабна застраховка. Трябва да е вярно, защото капитан Бардари рязко отказа. Корабът бе сравнително нов, строен в края на 1974-та. Капитанът се надява-ше, да успее да излезе от плитчината с помощта на собствените машини. Винтът на кораба обаче бе единствен. След три часа безуспешни маневри, корпусът на Амоко Кадиз започна да из-дава тревожен звук. Той докосваше скалното дъно. Паскал Барда-ри отстъпи и, подписа.

 

НА 17 МАРТ 1978, точно в 14:25 ч.м.вр., Пасифик подаде спаси-телно въже посредством линомет. Буксирното въже имаше диаме-тър 65 милиметра. Пасифик се бори с вълните и вятъра, повече от три часа. Най-накрая въжето се скъса. Но, капитанът на Паси-фик бе един проклет оптимист. Той направи изключително сложна маневра. Отново подаде буксирно въже към кърмата. В късната нощ, буксирът задържаше Амоко Кадиз да не попадне изцяло върху скалите, очаквайки пристигането на Самсон. Когато и този трос се скъса, Амоко Кадиз се завъртя тежко. И, легна право върху скалите. Подир половин час се появи Самсон. Но, него- вото присъствие вече бе безсмислено. До това време аварията бе следена внимателно и, от брега. Без да бъде дадена допъл-нителна помощ. Четиридесет минути подир сигнала за бедствие, вертолет на френските военно-морски сили евакуира екипажа на Амоко Кадиз. Военните винаги са наясно с нещата. Макар, да се намесват в цивилни дела винаги със закъснение.

 

КОРАБЪТ имаше сравнително голям екипаж. Четиридесет и четири души напуснаха с облекчение, залятата от вълни и нефт корабна палуба. В наклонения на кърма танкер, останаха единст-вено капитанът и главния механик. Те изчакаха да видят, каква ще да я свърши Самсон. И, тъй като нищо обнадеждаващо не се случи, повторно извикаха вертолета да дойде и, да ги прибере. Бяха премръзнали до смърт. Страхотен трясък ги накара да под-скочат. Корабът се бе скъсал през огледалото. При танкерите, това е като болест. Щом товарът малко нещо се размести. До вечерта, в морето се разляха близо 100 000 тона нефт. Тогава, ВМС отдадоха заповед и, шест кораба на Френския Военно-Морски Флот напуснаха своята база в Брест. За да разпръскват химикали в съгласие с изискванията на плана Полмар.

ФРЕНСКАТА ЖАНДАРМЕРИЯ успя да посети Амоко Кадиз едва на 18 Март. Тя разпита капитаните на Амоко и, на Паси-фик. Конфискува корабните документи и, журнали. Капитан Пас-кал Бардари, бе задържан под домашен арест в един хотел в Брест, до изясняване на обстоятелствата. След това, бе премес-тен под силна охрана в местния затвор. Собствениците на хотели искаха да го линчуват.

 

ТАНКЕРЪТ ДАРИНА, бе единствен танкер по крайбрежието, който газеше сравнително плитко. В плана Полмар, бе предвиден като спомагателно спасително средство. Дарина се опита да подходи към Амоко, но така и не успя. Бедстващият танкер бе заседнал на извънредно плитка скала с крен 20 градуса по левия борд. Поради голямата близост с оживения бряг и, поради опитът с Тори Каньон, ВМС отказаха да хвърлят напалм върху плътната пелена нефт, мазут и реактивно гориво, с които бяха пълни танковете на Амоко Кадиз- Монровия. Нефтеното петно бе тръгнало с течението, вятъра и вълните и, вече обхващаше дължина от бреговата ивица над 70 км при ширина от 7 км.

 

СПЕЦИАЛНО СЪЗДАДЕНИТЕ военни части във Франция за борба с екологически бедствия, се разположиха на брега около кораба, но се оказаха слабо ефективни. Крайбрежието на Бре-тан се превърна в Мъртва Зона. Стана ясно, че щетите върху плажовите ивици няма да могат да бъдат ликвидирани преди началото на курортния сезон. Разставените бонови заграждения с дължина 10 морски мили, се оказаха напълно безполезни. Вълне-нието ги късаше от котвите и, отвличаше навътре в морето. Където те потъваха, превръщайки се в заплаха за корабоплаването. Планът Полмар за втори път демонстрираше своята пълна без-помощност. Доставените със самолети от Англия плаващи моторни помпи са прехвърляне на нефт от водата в 40 мобилизирани цис-терни, бързо се задръстваха. Под въздействие на вече разпръс-натите детергенти, нефтът се превръщаше в тежък нефтен мус. Специалният биодеградиращ химикал за почистване на брегова-та ивица, предвиден от плана в несметни количества, се оказа само някакви си 300 килограма. Пред Морския Префектурат в Брест, възникнаха студентски вълнения.

Студентите скандираха:

ПОЛМАР Е СРАМ!

Никой не им обърна внимание. Бе студено и, студентите се прибраха в хотелите и кафетериите по брега на морето.

Според плана Полмар, трябваше да бъдат създадени без- брой оперативни центрове за действие. Така и стана. Те обаче си пречеха един на друг измъквайки си под носа хора, химикали и екипировка. Комунистите в Парламента обърнаха внимание на правителството на Република Франция, че едно от задълже- нията на ВМС е именно Охрана от Нефтени Разливи. Годишно край бреговете на Бретан преминаваха над 400 000 000 тона нефт, а по-точно покрай брега на Финистер.

На 21 Март 1978, президентът на концерна за добив и пре-работка на нефт Амоко призна пред медиите, че е допуснат разлив на нефтопродукти от злополучния танкер в обем повече от 170 000 тона.

 

ЕДНО ЧАСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ в Брест, се бе специализирало в борба с малки нефтени аварии. То разполагаше с два-три неф-тосъбирача и, даваше добри дивиденти на своите собственици. Неговите специалисти бяха подготвени и опитни, но липсваше финансова подкрепа. Те поканиха колеги от ТОВАЛОП-Лондон, международна асоциация за обезпечаване на нефтени разливи от танкери, днес почти в ликвидация поради промени в междуна-родното законодателство. Рано на 22 Март, те се качиха заедно на борда на танкера, за да действат. Вълнението бе стихнало. Специалистите констатираха единодушно, че на практика нищо не би могло да се направи. Но, можеше да се напише доклад. Техните точни и аналитични доклади бяха разпратени по институти и институции в Англия, Франция и Испания. Някой от институтите започнаха да разработват собствени превантивни методи за борба с Нефтено Нашествие. За да се убедят, че глобалните нефтени разливи са проблем, който единствено Природата би могла да разреши.

В продължение на дълги години.

Поразявайки човека...

 

ФРЕНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, отпусна 5 милиона франка помо-щи за пострадалите жители от региона. Предполагаше се, че Франция ще си вземе парите от компанията-нарушител. Нещо, което най-трудно става.

Към 24 Март, сизигийният прилив изхвърли нефта надалеч зад бреговата линия. Десетки хиляди доброволци, четири хиляди спе-

циално обучени военни и, огромен брой машини и съоръжения успяха да отстранят едва 2000 тона нефт за период от повече от три месеца време.

 

КАКТО ВИНАГИ СЕ ОКАЗА, че Шел превозва незастрахован товар. През един прекрасен априлски ден, тя обяви тази своя грешка. Един набеден брокер незабавно остана безработен. Компанията Амоко поиска от своя застрахователен клуб, и получи, 12 000 000 долара обезщетение.

 

КЪМ КРАЯТ на месец Март 1978, френската авиация хвърли 12 специални 170 килограмови бомби върху красавеца м/т Амоко Кадиз - Монровия. И, по този начин, почти го изтри от повърхността на морето.

Но, нефтът остана...

Френски водолази проникнаха сред маси нефт и, в непро-гледна тъмнина, обследваха танкера и подложиха под дъното му тротил.

Огромната стоманена конструкция се предаде. Амоко Ка- диз вече не съществуваше, а повече от 170 000 тона петролни продукти хукнаха към брега и океаните.

 

ПО ВРЕМЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ, нито един танкер не успя да се приближи така, че да изпомпа значителна част от корабния товар. Нефтът бе взет от морето. Минимална част бе отстранена през сушата и, складирана в утаителни цистерни за преработка.

Марк Бекам, секретар за провинциите на правителството на Република Франция обяви, че операцията струва по 1 000 000 000 франка дневно.

Това, не можеше да продължава до безкрайност.

И, ВМС свиха знамената.

Френското правителство заведе иск срещу монопола Амоко Кадиз, за приблизителна сума от 300 000 000 долара, който спе-чели едва подир 10 години. Като направи почти наполовина адми-нистративни разходи.

Очаква се, уловът на скариди, риба и краб, да бъде законно разрешен едва през месец Април на 1998.

Добивът на водорасли за медицински и парфюмерийни цели, бе открит само подир година, при някои специални условия.

 

ВМС прехвърлиха международните фарватери в екстерито-риални води. Днес, те придружават всеки превозвач на нефт, независимо от неговото желание, по цялата брегова ивица на Бретан.

 

НО ЗАЩО, разказвам всичко това?

Навярно, поради безпрецедентно щастливо приключилия случай с м/т Хан Аспарух-Варна пред нос Гала (1997).

А, може би не само поради това...

1990-97.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО