СТРАННАТА ГИБЕЛ НА “МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”

НА ГОДИШНОТО СЪБРАНИЕ на застрахователната компания “Шведски Клуб”, в края на 1980 в Стокхолм, Ларс Линдфелд, управител на клуба, завърши своя отчет за успешна дейност, с призиви за изравняване на изискванията на различните класифи-кационни организации. Независимо чии представители са те. Проблем, който винаги е водил до недоразумения и търкания. Щом стане дума да се изплащат глобални щети, вреди и рискове. Проблем, който често дава възможност, при излизане от един ко-рабен класификатор и влизане в друг, определени изисквания по класа на кораба да бъдат тихомълком игнорирани. Основна гри-жа на корабособственици експлоатиращи морално остарели кораби. А, те никак не са малко...

 

ТАЗИ ЗАГРИЖЕНОСТ, бе свързана преди всичко и най-вече със странната гибел на моторен кораб “Мария Бъколицас”-Пирея, недалеч от българо-румънската граница, на подхода към Кон-станца, в румънски води, на 01.03.1980. Трагедия, която все още се премълчава. Може би, защото бе докрай загадъчна.

 

“МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”, бе сухотоварен кораб с 24 500 тона дедуейд, натоварил 22 000 тона желязо на блокове, т.н. айрън пигс, от порт Виктория, Бразилия, за доставка в Констанца. Към 08:00 преди обед на същата фатална дата, корабът преминава безпроблемно Дарданелите и Босфора, телеграфирайки на своя агент в Констанца, че към 23:00 вече ще бъде на рейд. На борда на кораба всичко е било наред. Вълнението е между 3 и 5 бала. Вятърът с един бал повече. Видимостта намалена. Над морето превалява сняг. Към 22:00 ч.м. вр. м/к “Мария Бъколицас”-Пирея, внезапно подава сигнал “SОS” на честота 500 килохерца, заедно с опознавателните знаци, без да съобщи никакви коор-динати. И, повтаря съобщението в продължение на 50 секунди. Подир което изчезва от ефир. Радиостанциите по западното край-брежие на Черно Море не улавят тези кратки позивни. Радио-станцията на остров Лемнос, която е на разположение на гръцкия търговски флот, информира за сигнали от западното крайбрежие

на Черно Море. В района на българо-румънската граница спе-шно бива изпратен моторен влекач “Нептун”-Варна, който като не открива нищо до границата с Румъния, се завръща.

Излита по спешност хеликоптер на румънските ВМС, но и той се прибира без да има резултат.

 

НЕЯСНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, около гибелта на този немалък по тонаж кораб, предизвиква местни вълнения в Пирея. Семействата на екипажа, а командния стаф е именно от гърци, разбива прозорците на офиса на корабособственика. Той е принуден да извърши подробно разследване. Не толкова за да удовлетвори потърпевшите. Колкото, за да уреди получаване на застраховката. За която, е изплатил премия малко преди корабът да отблъсне от порт Виктория, Бразилия, излизайки от своя P-&-I Клуб и влизайки за застраховка при “Шведиш Клуб”. За което, неговият застрахо-вател инж. Горан Руделиус, вече е пристигнал от Стокхолм.

 

САМО ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО, корабособственик и застрахо-вател бяха в град Варна, за да извършат разрешени търсения по бреговата ивица на страната. Тъй като нямаше възможност да пол-зват цивилен вертолет, бе нает самолет “Пчелка”, който по онова време домуваше в Бургас и, основно служеше за издирване на последни рибни пасажи и Опазване на Природната Среда. Об-литането от Варна до Дуранкулак, и по протежение на морската граница с Румъния, на борд с пълната команда на самолета и двамата търсачи, не даде никакви съществени резултати. Тридесет и шест души екипаж, заедно с един не малък кораб, сякаш бяха потънали в земята. Но, това бе море и работата бе друга.

 

ОЩЕ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, Горан Руделиус и Антонис Псилос - корабособственик, отпътуваха за Румъния, за да продължат своите издирвания там. На 18.04.1980, с помощта на магнитна радиолокация, ВМС откриват кораба на 16 мили юг-югоизток от порт Констанца, потънал на дълбочина 42 метра. Спуснатият водолаз-оператор, успява да заснеме на видеофилм кърмата с безжизнения флаг, надписът по носа и, един спасителен пояс. На-пълно достатъчна подкрепа, за да може корабособственикът да получи застраховка в размер на 6 500 000 щатски долара за товара, хората и кораба. Незабавно и, изцяло. Ориентиран се-вер-северозапад, корабът и до днес навярно лежи с 10 градуса крен по ляв борд. Повторният оглед на следващия ден показва, че

аварийно-спасителните средства не са докосвани с ръка, докато корабът е разкъсан точно пред огледалото на кърмовата над-стройка, изостанала на разстояние около 400 метра от корпуса със хамбарите.

 

ТОВА КРУШЕНИЕ, е една от редките неизяснени корабни катастрофи по западното крайбрежие на Черно Море, където спасителните служби винаги са добре информирани и, в конвен-циална готовност. Тя остава професионална загадка и, до днес. За нея продължава да се мълчи. Не е известно дали товарът на ко-раба впоследствие е бил изваден. Което не е много вероятно. Хи-потезите са няколко:

- умора на метала и саморазпадане на корпус,

- умишлено крушение,

- натъкване на стара плаваща мина,

- сблъсък с кораб, който е избягал от произшествието.

 

ДЕЙСТВИТЕЛНО, недалеч от мястото на катастрофата, на 43.50 СШ и 28.47 ИД, все още съществува район опасен от мини.

 

ДЕЙСТВИТЕЛНО, още на 06.03.1980, в 23.43 м.вр. на рейд Варна постъпва кораб с незначителна повреда от удар по левия борд на носа, това е м/к “Сведе Сърпрайз”- Пирея.

 

ДЕЙСТВИТЕЛНО, т.н. “морски прасета”, тежки отливки от су-рово високопещно желязо биха могли да съдържат вътре в себе си какво ли не. А именно онова, което нечие законодателство не разрешава да остане на негова територия. Но, кой е чак толкова много богат! Дали порт Виктория е именно в Бразилия?

Всичко е възможно. Съдбата често твърде мрачно се шегува. Докато тежкия морски бизнес харесва да мълчи. Дали някога, ще да се разкрие мистерията съкрушила 32 моряшки семейства, от които 16 филипински, не е известно. Твърди се, че в подобни случаи корабособствениците продължават да изплащат трудовите възнаграждения на семействата на загиналите определен период от време. Но, едва ли и, на гастарбайтерите.

1983.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО