СКАНДАЛНИ ПОГРЕБИ

СКАНДАЛЪТ с хилядите тонове бракуван европейски тютюн, внесен безотговорно в България в края на осемдесетях години, при мълчаливото съгласие на Контрола, избухна едва в края на 1988, когато радетели за Чиста Околна Среда бяха сигнализира-ни от гражданството. Тютюнът бе внесен от слабоизвестна швей-царска фирма управлявана от българин, с адрес вътрешността на страната. Предполагало се е, освен ако не е било заповед свише, че това е една успешна сделка с добро бъдеще. Но, резултатите от подобни съмнителни сделки по време, когато Европейската Общност внезапно бе въвела забрана за преработка на тютюн извън стандарта и, специално върху тютюна от клас “Тобак Ноар”, винаги са съмнителни. Освен за коми-сионера. Той винаги получава своето. В една или друга форма.

 

КАКТО СТАНА ИЗВЕСТНО години по-късно, тогавашният Коми-тет за Опазване на Природната Среда при Министерски Съвет - София, който имаше функции на свръхминистерство по отношение на екологическия контрол, официално обяви, че това са били "само" 15 000 тона бракуван тютюн, доставен по дву- странен протокол между Общински Народен Съвет - Разград и Българо-Швейцарската Фирма “Навайша Интернешънъл”. Предвиждало се е, поне така увери КОПС-МС, тютюнът да се из-ползва за преработка във фармацефтичната промишленост, без да се влага за консумация. Което не би могло да се твърди със сигурност. КОПС надлежно уведоми тъжителите, че тютюните съ-държат:

- Цезий 134,

- Цезий 137,

- Стронций 90,

като общата радиоактивност на килограм непреработена маса не надхвърля 30 бекерела на килограм. КОПС твърди:

 

“... Независимо как ще се съхранява... няма опасност за здравето на хората...”

 

Тези твърдения, биха могли за заблудят всекиго. Но, не и специалистите, които знаят че ниските концентрации са далеч по-опасни. Не само защото са пренебрегвани. В началото на осем-десетях години, бурният цъфтеж на планктон по Българското Причерноморие, се характеризираше с явно завишаване на радиационния фон. Което, също така “не било опасно”. Подир това, пък стана онази работа с Чернобил. Е, тя вече бе, и продължи да бъде, достатъчно опасна.

 

СКАНДАЛЪТ, с изключително опасния товар на м/к “Петерс-берг” - Германия, и складирането в порт Сулина на опасни хими-чески отпадъци със знание на местните власти, и до днес изправя на пръсти онези, които знаят какво бе това Море някога.

 

СКЛАДИРАНЕТО на опасни химически отпадъци по втичалото на река Провадийска; в депата разположени пред нос Гала във Варненския Залив; пред устието на река Камчия; не дадоха възможност за подобряване екологията и укрепването на брега. Но, създадоха предпоставки за тежко замърсяване на Морската Околна Среда и, на последните полета свободни от замърсители миди. Основно, с живачни отпадъци.

 

ЗЛИ ЕЗИЦИ ТВЪРДЯТ, че в страната се внасят варели с хими-чески вредни вещества от Западна Европа, още от татово време. Дори се сочи тяхното местонахождение: от порт Варна-Запад, към изоставени кариери в страната. Дали това е така, никой не би могъл да каже с положителност. Рехавият екологически контрол рядко обхваща подобен проблем. Като се знае, че и местните отпадъци никак не са малко, лесно е да се допусне, върху какъв екологически погреб се настаняват следващите поколения.

 

ДАЛИ БАЛКАНИТЕ са новият екологически погреб на Европа, все още не може да се твърди със сигурност. Но, България едва ли е страна подходяща за изтриване от картата на света именно, чрез погребване на химически отпадни вещества.

Едва ли...

1989.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО