ЕДНА СРАМНА, СРАМНА ИСТОРИЯ...

ДЖЕНЕРАЛ МЕРИН ТРАНСПОРТ КЪРПОРЕЙШЪН - Ню-Йорк, бе сравнително добре организирана каботажна корабоплавателна компания. До края на 1988, тя оперираше предимно с влекачи и баржи в акваторията на Голям Ню-Йорк. Компанията съществува-ше повече от 40 години време. Тя бе роила две дъщерни компании с подобен профил на действие, и се ръководеше от една чудесна старица, известната г-жа Евелин Бермън Франк, която в добавък наричаха Желязна Лейди. На 73 годишна възраст, тя все още успяваше освен да шофира поради известна скромност сама един спортен Мустанг, но и, да осигурява безгрижно същест- вуване на своите наследници до трето коляно. Годишно, в касите на компанията влизаха над 20 000 000 щатски долара приход.

Компанията се ръководеше от заклета християнка, но не вършеше християнска дейност.Тя се занимаваше почти открито, а това означава че щатските власти си затваряха очите, с незаконно изхвърляне на крайно вредни отпадъци от химическите заводи в САЩ, право в морето. В териториалните води на САЩ. Пред самия Ню-Йорк Сити. Нещо, което крайно строго се преследва, съгласно иначе безкомпромисните щатски Закони за Опазване на Природната Околна Среда. Докато, през една безлунна нощ на 1988, стотина следователи и детективи, специали-зирани в установяване и санкциониране на подобни нарушения, всеки един от тях с тежък Смит и Весон под мишка, нахлуха в главната квартира на компанията в Ню-Йорк. Те размахваха освен пистолети и, прилежно отпечатано федерално постановление за цялостно разследване на компанията. Катерите на Бреговата Охрана също бяха там. За да осветяват доковете със своите прожектори. Полицаите завзеха мощния радиопредавател, с който престарялата Лейди лично ръководеше тези срамни, но изклю-чително необходими операции. Вредни за Морската Околна Среда, те бяха причинили нечуван мор по морските животни в акваторията на Ню-Йорк и, далеч на юг по Голфштрома. Поли-цията сложи под контрол принадлежащите на компанията баржи и влекачи. Натоварени до козирките и, готови да отплуват. Пълни със смъртоносен товар. Всичко това стана по програма и проект.

Пред дулата на ръчни картечници и, под светлините на полицейски прожектори. Щом тази част от операцията приключи, полицаите прибраха оръжията. И, извадиха писалките. Те трябваше да опишат конфискуваната архива на компанията. Която, незабавно отнесоха със себе си.

Така започна следствието срещу г-жа Желязна Лейди от порт Ню-Йорк Сити. Подир това и процесът, по време на който Евелин Бермън Франк получи още едно название в добавка - Драконова Лейди. Заведеното от властта дело срещу компанията не можа да бъде отклонено. Дело бяха завели и властите в Ню-Джърси, на противоположния бряг на залива. Цапаницата бе общо взето междущатска. Двете дела съдържаха 25 разумни обвинения, които предвиждаха затвор до 10 години и глоба в размер на

1 000 000 долара.

В крайна сметка, в края на 1990, госпожа Драконова Лейди бе осъдена да изплати горната сума, заедно с пет години условно затвор, като се задължаваше всяка година да отработва доказано по 500 часа комунален труд в полза на обществото. Което, трябва да признаем, е принудено все по-безразборно да цапа. Твърди се, че условната присъда се дължи на нейната преклонна възраст. Последва второ гледане на сдвоеното дело, под натиска на природозащитни формации. То доведе до съдебно прекратяване дейността на фирмата.

 

ПУБЛИКАЦИИТЕ в пресата изнесоха пред широката общест-веност подробности от биографията на тази силна жена. Дъщеря на полски емигрант, чийто занаят бе продажба на деривати на нефта по корабите на САЩ в годините на Втората Световна Война, Евелин неочаквано разбира, колко сладко е да бъдеш дете на богаташ. Довчера общ работник, после притежател на прими-тивна баржа за зареждане катерите на Бреговата Охрана с газолин, старият Бермън неочаквано се сдобива на безценица с нов стоманен плавателен съд. Подир войната бизнесът на Папа още повече се разраства. Заедно с двама от своите синове, той създава фирма за почистване на танковете на корабите от ВМС. Мръсна и скапана работа, с която кой да е не се заема. Тази дейност обаче се оказва нов, перспективен и устойчив бизнес. Когато, в средата на петдесетте години Папа Сам Бермън напуска Битието, неговата достойна дъщеря Евелин Бермън Франк, вече съпруга и майка на три деца, се захваща да развие и разшири занаята.

В началото на шестдесетях години, Евелин вече прехвърля отпадни химически продукти от южния бряг на Лонг Айлънд в оке-анското депо пред Ню-Йорк Сити, по него време само на дваде-сетина мили от Ню-Джърси. Тази нова работа дава блестящи ре-зултати. Химически и нефтопреработвателни компании, кораби и контролни органи по морето, се надпреварват да наемат баржите на Драконовата Лейди, да ползват услугите на нейните влекачи, чийто брой от ден на ден нараства. Компаниите-производители я подпомагат финансово и, обезпечават юридически. Това й дава основание да се държи все по-нагло с представителите на Орга-ните по Опазване на Природната Околна Среда.

Към средата на седемдесетях години в семейния бизнес; а дъщерни компании се ръководят от нейни синове и дъщери; вече оперират двадесетина тежки океански влекача и още толкова баржи. Но основно, управлението на нещата е в ръцете на стареещата все повече Евелин. До степен на оперативни под-робности. По радиото, на езика на пристанищните докери, тя ру-гае еднакво цветисто както своите капитани, така и подслушвачите от Морската Полиция. Без да допуска синдикална дейност в своите предприятия, тя се намесва лично стане ли дума за опаз-ване здравето на своите работници и служители. Дали винаги? Не е известно. Навярно всякога, когато законодателят размаха заканително пръст.

Към края на 1985, под влияние на широките екологически раздвижвания на интелектуалните пластове, масмедиите започват да се интересуват от нейния престъпен клан. На първо време се установява, че членовете на това Голямо Семейство един подир друг загиват от Левкемия. Този бизнес не е така безопасен, както изглежда на пръв поглед. Същото се случва и, с наетите работници. Те са високо заплатени, но слабо защитени. Ескплоатират се предимно кораби отдавна предназначени за слом.

През осемдесетях години, върху две от баржите стават тежки експлозии. Загиват двама моряка. Няколко години по-късно, загадъчно потъват в морската бездна една баржа пълна с отровна тиня и един влекач в пълна изправност. Медиите припомнят, че мирише на инсценировка. С оглед несанкционирано потапяне на изключително вредни химически вещества. Тъй като всичко отново преминава безнаказано, Евелин Франк прекратява изпла-щането на всякакви данъци и държавни глоби. Към датата на пре-вземане на нейната главна квартира, компанията дължи на феде-ралното и щатско правителства над 2 000 000 долара. Полицията в

Ню-Джърси, кой знае защо, престава да се интересува от делата на Драконовата Лейди. Източниците на сигнали биват отпра-щани, а имената на информаторите винаги достигат до ушите на Евелин. Те биват изхвърляни на улицата и остават подозрително дълго без работа. Това кара масмедиите отново да се намесят. Те твърдят и доказват, че Полицията е вътре в играта. Една много мръсна игра. Един журналист бива пребит. Друг загубва работата си. Телевизионен екип снима без да излъчи, а касетите изчезват.

 

ВСЪЩНОСТ, проблемът не изглежда така сложен. През 1987 година Океанското Депо на Ню-Йорк Сити бива изместено на 106 мили от брега на морето. Това означава, че баржите стават непригодни, а влекачите маломощни за работа в открито море. Разходите за гориво и екипаж нарастват, при запазени тарифи за услуги. Явяват се компании, които експлоатират кораб-инси-нератор, с водоизместване към 24 000 тона. Една сравнително безопасна технология, значително по-скъпа и докрай модерна. Нарояват се и нови компании по подобие на Дженерал Мерин Транспорт Кърпорейшън. Но, Старицата не се предава. Тя започва да издава компетентни разпореждания по своята радио-станция, за да бъдат изпълнени от капитаните на влекачи... доста-тъчно некомпетентно. Тоест, да изхвърлят отпадъците в удобни, лесно достижими координати. Честотата на постъпване на сиг-нали в Бреговата Охрана от страна на граждани, администра-тори, капитани на малки и големи кораби и специалисти рязко нараства. Агенцията за Околна Среда във Вашингтон се-риозно се заинтересова. В продължение на осем месеца дей-ността на корабите на компанията бива наблюдавана чрез все-възможни технически средства. Записите дават основание да се предприеме щурм върху главната квартира на фирмата в края на 1988.

 

СЛЕДСТВИЕТО установява, че компанията на старата Евелин е най-сериозния замърсител в региона на залива на Ню-Йорк Сити. Намесва се и ФБР. Оказва се, че именно там се крият го-лемите специалисти по опазване на морето от замърсяване. Установява се, че изхвърлените в морето нефтени отпадъци, за които леталните норми са значително по-ниски, удачно биват раз-месвани с отпадни бифенилхлоретани, чието изхвърляне в при-родата е под изключително строг контрол. С други думи недопус-тимо. Противозаконно и, чудовищно. Публичното гледане на това

показателно съдопроизводство раздвижи умовете, съвестта и държавната машина на САЩ. Както, само там това би могло да стане. Бе решено, през 1992 година, федералните власти изобщо да преустановят и забранят изхвърлянето на отпадни вещества в морето.

За съжаление, това все пак не може да се контролира съвършено.

1990.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО