ЗДРАВЕТО НА ОКЕАНИТЕ

В ЕДНО ИНТЕРВЮ пред списание "Сирена", /22./, официален орган на Програмата за Регионалните Морета, подпрограма на Програмата при ООН по Околна Среда - ЮНЕП; д-р Гунар Куленберг, ръководител на известните "Доклади и изследвания N16" свързани със задълбочена научна проверка на състоянието на океаните за нуждите на ООН, твърди.

Сирена: Колко здрави са океаните?

Куленберг: Те са много по-здрави отколкото предполагаме...

Сирена: Означава ли това, че учените маринисти могат повече да не се тревожат във връзка със замърсяването?

Куленберг: Не, защото това не се отнася до крайбрежните зони, за регионалните морета, където състоянието е много сериозно...

Дали е имал пред вид Черно Море? Вероятно. Независимо, че за Черно Море все още не действаше подобна програма, инте-ресът към този ареал на Световния Океан бе значителен. Се- риозен пропуск бе, че за Българското Причерноморие, за което съществуваха достатъчно количество изследователски данни резултат от наши и съветски експедиции, никой, никога и никъде, не пожела да постави въпроса за КОМПЛЕКСНО ПЕРИОДИЧНО ДОКЛАДВАНЕ СЪСТОЯНИЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ по отношение на замърсяване и възстановяване на екологическите дадености, пред широката общественост и интересуваща се от наука публика.

Езикът на науката все по-често е достъпен и, за широк кръг ординерна медия.

Колкото пъти препрочитам всичко свързано с проекта "Здра-вето на Океаните" разпращан от ЮНЕП, все повече се убе-ждавам, че този крупен съвременен учен засмяно застанал пред малкото читатели на "Сирена", съчетава в себе си освен орга-низаторски качества, но и, такива на дипломат и шегобиец. Ръко-водител на забележителната изследователска група ГЕЗАМП, което ще рече Сборна Група от Експерти по Научните Ас-пекти на Морско Замърсяване, д-р Гунар Куленберг е навярно един от малкото учени в света, който е донякъде наясно със състоянието на Световния Океан, като цяло. Човек, който не желае да всява паника у никого. Защото при подобни крупни изследователски проекти играят съществена роля не толкова предоставените от ООН средства, колкото онези от концерните. Те също се нуждаят от подобни изследвания. За да си направят още по-добре сметката. И, за да се развиват.

Идеята да бъдат извършени подобни проучвания принадлежи на група експерти от Световната Метеорологическа Органи- зация. Които, на един шумен симпозиум в Понца и Рим през 1969, създават групата ГЕЗАМП. Която да оглави и продължи дейностите представени в докладите. От тогава насам, тази група от специа-листи обогати научните фондове със специфична номенклатура разработки, разпространявани предимно от ФАО-Рим. Подобна система предполага че, по света съществуват частни изследова- тели, интересуващи се и работещи върху глобалните проблеми на съвременността. Без да са пряко интегрирани в тежки научни фор-мации. В тези малотиражни справочници пестеливо се дават точни предписания за провеждане на морски мониторинг. Представяйки данни и факти, които другаде биха били поставени под ключ.

Спомням си, как в ръка с една подобна "Бяла Книга", посетих лабораторията по биология на морето в един представителен някога институт. По коридорите тежеше тишина. Подът бе добре почистен. Пушеше се, чак в парка над морето.

Бях посрещнат подозрително. Не е научен работник, а само надведомствен контрольор - какво търси в ранна утрин тук? Имах при себе си копие, от т.н. План за Опазване на Българското При-черноморие от Тежки Нефтени Замърсявания. И, едно от изданията на ГЕЗАМП, в което се даваше пълна методика за т.н. "Летален Тест". С помощта на който може да се установи доколко определен химикал попаднал в морската вода е вреден за живите организми в нея. Тъкмо по време, когато в един друг подобен институт бе изобретен оригинален български химически препарат за борба с нефта. Хубаво би било, да се постави кратко срав-нително изследване, с химикалите от внос. В неголямата лабора-тория, изпълнена със стъкленици и един-два допотопни микроскопи, ме посрещнаха сравнително дружелюбно. Поставиха ме пред един микроскоп. И ме убедиха, защо не е необходим подобен тест. Бяха страшно убедителни.

- Ето капка морска вода с микроорганизми...

Върху предметното стъкло течността пламна от движещи се тела.

- Ето капка химикал за борба с нефта...

Върху предметното стъкло се появи възжълто оцветяване.

- Ето двете течности в контакт!

Върху предметното стъкло се получи едно единствено петно.

- Видяхте ли?

- Какво да видя?

- Ами, микроорганизмите... Хм... Загиват...

Наистина микроорганизмите, това се виждаше съвсем отчетли-во, преустановиха своите нестройни за наблюдателя движения.

- И, какво е заключението? Вреден или полезен е този химикал?

Две учудени очи ми хвърлиха тъжен поглед.

- Нима не разбирате? Химикалът е и вреден, и полезен...

- Как така?

- Когато се използва за борба с нефта - е полезен. За микроор-ганизмите разбира се, е вреден. Но, това са микроорганизми, нали разбирате - и с тях, и без тях...

Не бях съвсем съгласен. Но, кой ме пита. Извадих докладите на ГЕЗАМП. Отворих страниците на методиката за "Летален Тест".

- Струва ми се, добре би било да се внедри този тест, ако имате възможност, време, средства и, желание.

- Оставете да се запознаем.

След няколко дни отново посетих лабораторията. Всичко бе на същото место, дори изследователките - две жени, при които приемствеността между поколенията трябваше скоро да даде сочни плодове. Не бях посрещнат със задоволство.

- Този тест... няма да стане...

- Но, защо? Една стъкленица, една бъркалка, малко морска вода, петдесет скариди "Крангон-Крангон"... Един часовник...

- Този тест... няма да стане...

Бях удивен от убедената упоритост на жената. Сбогувах се, като оставих копие от публикацията. И, до днес навярно е там. На излизане в коридора, бях настигнат. Нали най-съществените неща се споделят извън работните помещения. Сякаш коридорите нямат своите стени с уши.

- Вижте какво... хм!... колега... Работата е там, че всичко, всичко, всичко си имаме... единствено "Крангон-Крангон" нямаме... Нали знаете, след химизацията на Девненската Долина, в Белослав-ското и Варненско езера нищо не остана...

- Но, там се въдят едни малки... дегенерирали наистина... но все пак се въдят... - Бях невеж колкото си искам. - Значи, не всичко е загубено...

Жената майчински ме погледна и, тъжно се разсмя.

- Уви, това не "Крангон-Крангон"...

Тихо се прибра в лабораторията. Останах в коридора на института замислен върху широтата и предвидливостта на неговите проектанти. И, от безпомощността на институтските кадри, които знаят, могат и изследват, но така трудно внедряват. Всъщност, защо светът винаги се вслушва в думите на учените с песимизъм? Нали всичко постигнато е прозряно именно от такива като тях? Навярно това не е достатъчна гаранция за увереност в решенията, които те предлагат. Навярно, това не е гаранция за очакван промишлен просперитет. За какво всъщност е гаранция прозрението на един учен? Малко ще се осмелят да отговорят.

 

ПРОФЕСОР Д-Р ГУНАР КУЛЕНБЕРГ, вече бе подготвял през 1976 година за ЮНЕСКО-Париж, един доклад под същото название "Здравето на Океаните", копие от който днес е извънредно трудно да се набави.

Основните насоки за изследване процесите протичащи в Световния Океан по отношение на неговото замърсяване с химически и вредни вещества, са дефинирани още тогава:

- повърхностно моделиране на потоците,

- състояние на химическите и токсични субстанции,

- биохимичен механизъм - биохимична цикличност,

- общ преглед на географските ареали по отношение на тяхното здраве.

 

ДОКЛАД №16-82 съдържа почти същата структура. Нещо повече. Той дефинира точно и прецизно понятието "МОРСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ":

- намесата на човека директно или индиректно чрез субстан-ции или енергия в морската околна среда, (включително естуа- рии), резултиращо в такива вредни ефекти, като вреда на живите ресурси, опасност за човешкото здраве, смущения на морските дейности, включително риболова, снижение качеството на използ-ване на морската вода, редуциране на реакционните способ- ности. /12./.

Тази дефиниция, така важна и така изчерпателна, е съществена и за тази книга. В която всеки пожела да открие онова, което знае и никога онова, което не знае. Сравнително изчерпателна днес, тази дефиниция може да се окаже твърде повърхностна утре. Такава е съдбата на научното слово. То старее по-бързо от човека.

Следващото издание на Доклад N16, бе спомоществувано от Международната Морска Организация - ИМО-Лондон, която поддържа Постоянен Комитет по Замърсяване. В нейната Главна Квартира се провеждат заседанията на Работна група N26 на формацията ГЕЗАМП от началото на януари 1987 година до днес.

Подобна дефиниция на понятието морско замърсяване съвсем не е досадна за онзи, който периодично се е сблъсквал с проб-лемите за опазване на Морето. За онзи, за когото насоките на партията и правителството представени в не един директивен доку-мент не бяха празна дума за послужване, а насоки които всеки гражданин следваше да поддържа и развива. /39./ Защото раз-глеждайки подобни проблеми; шегувайки се понякога с тях; търсейки пряката и относителна връзка в промените на отно-шенията между живо, мъртво и привнесено; изследователите - в никакъв случай случайни хора а труженици на наука която едва сега започва да доминира; общественици на всички социални равнища; поставят въпросът за КАЧЕСТВОТО НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА, като особено деликатен проблем дирижиращ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА върху планетата Земя.

С една драматична сериозност...

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА понятието Качество на Морската Околна Среда? Очевидно противоположно на понятието замър-сяване. Но далеч по-сложно. Някои автори считат, че това е преди всичко и най-вече проблем на равновесие между елементите на т.н. "ЕКОЛОГИЧЕСКИ ЕКРАН", който не е единствено линейна струк-тура, /23./ /24./ /52/. В него участват, задължително и трайно, соци-ални показатели. Защото социалното съзнание и най-вече Масо-вото Социално Съзнание е онзи фактор, който се оказва реша-ващ за Опазване на Природната Среда. Практиката го потвър-ждава. Така, Докладът преповтаря отдавна известни истини, но истини научно документирани.

Около 50 процента от попадналите в морската среда цинк, кадмий, живак, селен, олово, са резултат от аерозолно пренася-не от източници находящи се на сушата. Същото се отнася и за нефтените деривати. Възникването на устойчиви петролни по-върхностни слоеве, наричани често "филми", влияят върху абсорб-цията и отстраняват електромагнитната радиация върху нея, влияят тежко върху климатичните условия не само в морето, но и на брега. От това скоростта на ветровете в северната хемисфера рязко намалява. В определени обеми на Световния Океан, авторите на доклада са наблюдавали относително стабилизиране на био-топи. Подобни биологични "депа" на сходна по вид биомаса, пред-полага се, да са един от главните механизми за гарантиране на саморегулативни процеси в океана. Общо за Световния Океан, годишно около 10 000 000 килограма живак постъпват от сушата. Подир живакът втори по значимост се явява кадмият. Около 90 процента от него се натрупва в седиментите на шелфовите зони. През 1980 за пръв път бива регистрирано натрупване на тритий. За което се предполага, че е резултат на някогашно из-пробване на ядрено оръжие в морската среда или в атмосфе-рата. Тъй като живакът се явява сериозен фактор за здравето на човечеството добре е да бъдат приведени данни за неговия приток в моретата и океаните.

 

Входящи замърсители в морската среда и техните въздействия върху човека и околната среда

 

Входящ замърсител Характерно изявен риск

 

01. Въглероден двуокис Промяна на климата,

Температурни промени,

Промяна равнището на моретата.

02. Метали Потенциални токсични ефекти.

03. Микроорганизми Обществено здраве.

04. Радиоактивни отпадъци Обществено здраве.

05. Нови химикали Токсични ефекти върху човека и организмите.

06. Нови енергийни източници Нарушение нормалните и традиционни условия на живот.

07. Разработки по морското дъно Намаляване прозрачността

на водата,

Нарушение на придънния

земен слой.

 

АКО БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ някои допълнителни пресмятания ще се окаже, че общото количество живак в Световния Океан е някъде към 6.85х10 6 тона. Живак, който не е естествена компонен-та на морската вода. Живак привнесен като резултат от технологи-ческо недомислие и социално безгрижие.

Приток на живак в Световния Океан и усвояване*

Коридор Общ Концентрация Приток

на усвояване масов поток тон/година

Планктон 50 мг/м.кв./год. 0.05 мг/л. 1 800

Риба 240х106 т/год. 0.10 мг/л. 24

Седимент* 4х108 т/год. 0.10 мг/л. 400

Валежи 4.2х1017 литра 10.00 нг/л. 4 200

Реки 3.2х1016 литра 10.30 нг/л. 320-1000

*ниво на седиментация 1 мг/см.кв./година.

 

Тези мъртви цифри разкриват една жестока истина: ЕКОЛОГИ-ЧЕСКАТА КАТАСТРОФА Е ПО-СТРАШНА, ПО-ТРАГИЧНА И ДЪЛГОТРАЙНА ОТ ВСЯКА ЕДНА ВОЙНА. Защото никой не може с положителност да каже, какви ще бъдат последствията от една неосъзнато постигната мутация на видовете, в резултат на все по-застрашителното замърсяване на Околната Среда. И, дали тази мутация(!) отдавна не е в своя естествен ход. В резултат на безотговорно изхвърляне в атмосферата, водите и почвата на екстремни количества вредни продукти.

Не само химически...

И, биологически...

 

НО КАКВО Е, с по-обикновени думи положението? Би могло да се характеризира като:

а) обезпокояващо - кристално чистите води на бреговите морета вече са само спомен от миналото. Когато понякога са бистросини - не се поддавайте на илюзии - тяхната "чистота" се дължи на значителното количество чисти химикали разтворени в тях.

б) неуправляемо - Международните конвенции и нацио- налното законодателство се явяват слаб и неефективен спомага-телен инструмент. Така наречените "рутинни" изхвърляния продъл-жават. Пренасянето на чисти химически вредни вещества по мо-ре, от ден в ден се увеличава. Чистите химически вещества изиск-ват чисти корабни обеми. Измиването на тези обеми от трюмни остатъци се извършва най-често в зоните на бреговите морета т.к. често корабите се движат под баласт. Регистрирането на подобни изхвърляния все още е достатъчно неточно, оставено на съвестта на капитана. Няма развита система от достатъчно надеждни контролни средства за засичане и контролиране на подобни изхвърляния. В главните товарни пристанища на света

все още няма съоръжения и достатъчно големи приемни обеми за приемане на замърсен баласт и, последващото му утилизиране за нуждите на промишлеността.

в) конфликтно - конфликтът на Човекът с Природата в све- товен план, някога пропагандирано като върховно постижение на човечеството, все повече се задълбочава. За това говорят прило-жените таблици, които не следва да се считат за излишни. Ежеднев-но изчезват пълни редове от Екологическата Пирамида и, това се отнася в най-висша степен за Морската Околна Среда. На тяхно място остава опасен Биологичен Вакуум.

Дали не пресилваме фактите? Подобни факти трудно се подслаждат. За това е необходимо нещо по-специално. Отсъствие на професионализъм и, наличие на груба материална заинте-ресованост. В крайна сметка замърсяването е дотам очевидно, че неговото присъствие се превръща в устойчив незабележим навик и привичка в бита на обикновения труженик, ако... ако... ако не резултираше пряко и косвено върху неговото здраве, върху здравето на поколенията. Подобни статистики често пъти са покрити с тайнствеността на непонятното. Кой ще тръгне да дири, какво представлява един нанограм живак на килограм живо тегло в човешкото тяло. Ето защо следва да се търсят нови форми и ме-тоди за информиране на населението, доколко е застрашено. Как следва да обработва хранителните продукти, които му предлагат Черно Море и вътрешните водоеми. Как при домашни условия да изследва и доказва наличие на вредности в кон-сумираните продукти. Как да подменя един хранителен про-дукт с друг. КЪДЕ ДА СИГНАЛИЗИРА ЗА ПРОМЕНИ В КАЧЕСТВОТО НА ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА И, В ЧАСТНОСТ НА МОРЕТО. Работа трудна и неблагодарна. Работа извън правата, задълже-нията и възможностите на множество държавни институти. Но, дей-ност напълно по силите на неправителствените организации. Из-хвърлянето на големи количества драгажни маси и вредни ве-щества обезлюдява значителни придънни площи. Което прогонва стадата риба от техните исконни пасища. Подобен е случаят със Залив Варна, където между Нос Евксиноград и Нос Галата някога се ловеше много, разнообразна и достатъчно риба. Днес, в тази акватория се сипят тонове отпадни материали от Девненската Низина. Едно сравнително изследване показва че крайбрежните подводни депа у нас, са позиционирани на недопустимо малки дълбочини. Те използват дълбочини по двадесет метровата и пет-десет метрова изобати, което сравнено с опита на напредналите

страни е изцяло ретроградно. Съвсем точно се знае, че в позицио-нирането на тези подводни сметища взеха участие лица, които нямаха нищо общо с опазване на морето и брега. Основно съоб-ражение по него време бе, колко газьол шаланите на СТФ-Варна ще пропилеят, ако се опитат да достигнат зони в района на откри-тото море, а главен аргумент бе, че тези малки по обем но добри по мореходност плавателни съдове не са снабдени с радио-станции (1982). Нима това са съображения, които могат да спрат една относително добре развита индустриална страна? И, нима реализираните икономии не са фиктивни? Защото имаше случаи, когато Морето пред Варненските Морски Бани бе червено, но не от планктон, а от пиритна угарка. Която шаланите сипеха безпощадно пред близкия хоризонт. И, народът се къпеше.

А, администрациите траеха...

 

Разположение на депа за химически вредни отпадъци

в морето /53. 54./

 

Депо Отстояние Дълбочина Вид отпадък

от брега /м/ море /м/

 

№01-Варна 12 500 28 до 50 химически

№02-Варна 1 500 8 до 10 химизиран пясък

№03-Варна 1 500 8 до 10 химизирани тини

"Ню-Йорк Байт"-

-САЩ: 195 000 1 200-2 700 химически

 

Предстоят разработки по морското дъно. Как ще се отнесе нашата общественост към тях? Със същото безразличие? Благата, които тези разработки ще донесат на бреговата страна са неос-порими. Но, провеждането на подобни разработки винаги води до увреждане на размножителната способност на рибата поради увреждане на хранителните полета в цялата тяхна сложна при-родна даденост. Всяко фонтаниране на нефт от земните недра в морето е съпроводено с масово измиране на риба, хайвер и ларви.

 

НАСИЩАНЕТО НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН ежегодно с около 20 000 тона разтворена мед е сравнително нов проблем регистриран за пръв път от проф. Куленберг. Допуска се, че тази мед е резултат от широко използване на специални ръждивоупорни бои за под-

водни покрития на корпуса на корабите на вода. И наистина. Подводните бои от типа "антифлаулинг" т.е. бои които не позво-ляват на морската фауна и флора да се прикрепват към корпуса на кораба и да намалят неговата ефективна скорост, съдържат в значителни количества именно медни съединения. По време на движение на кораба в морската среда, те отделят тази мед чрез сложни химични и механични процеси. Попадналия в морската вода цветен метал се съединява със солите на Океана. За да се отложи по неговото дъно. Довеждайки до неизучени екологически промени. Следва преминаване на тези соли чрез морската флора във морската фауна - най-консумирания продукт на нашата планета след питейната вода.

 

ПО ПОВЪРХНОСТНИЯ СЛОЙ НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН, но и, в седиментите на огромен брой индустриализирани брегови райони в света, битуват остатъци от Органохлориди от типа ДДТ, Поливенил-Бифенил и, други подобни. Няма да посочваме попу-лярния като мелодия рефрен, че органохлориди биват откривани в тялото и костите на хора и животни обитаващи райони около Полярния Кръг. Където, те не намират никакво практическо прило-жение. Предполага се че при млекопитаещите, определени видо-ве РСВ както накратко биват означавани, тук-там забранени със закон който ги извади от употреба но вкара в приложение още по-вредни химикали, водят до разстройство в сексуалните и ре-продуктивни функции. Съвсем точно установено за регионите на Балтийско Море и Вадензее при Холандия. Където концентра-цията на брегова химическа промишленост, е една от най-тежките в света. От друга страна чувствителността на човека към тези вещества е изключително висока. Тя нараства при консумиране на вече заразени морски хранителни продукти. Подлага ли се предлаганата на масовия консуматор океанска риба у нас, на изследване което би доказало носител ли е тя на РСВ?

Не, разбира се. Никога до днес.

 

ФИНАНСИРАН ОТ "ПРОГРАМА НА ООН ПО ОКОЛНА СРЕДА", докладът "Здравето на океаните", Изследователска серия №16, бе под оперативното ръководство на "Програма за Регионалните Морета". Която поддържа и ръководи съответни регионални подпрограми за изследователска и консервационна дейност за т.н. Брегови Морета. Тя действа в Карибите, Юго-Източния Пасифик, Западна Африка, Средиземно Море,

Източно-Азиатските Морета, Бахрейн, Ирак, Иран, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирати, Червено море и заливът Аден, Юго-Западния Пасифик, Източна Африка, а напоследък в Южния Пасифик, и Западна и Централна Африка. Освен специфични изследвания тя поддържа подготовката на местни кадри за борба със замърсяванията и застрашителното разширение на инвазията на човека срещу природните морски и брегови ресурси по света. За съжаление подобна програма в Черно Море все още не действа (1987). Какво спира нейното разгръщане по Българското Причерноморие? Толкова ли е блестящо състоянието на Морска-та Околна Среда? Толкова ли е ефективна дейността на раз-личните специализирани администрации у нас, що се отнася до екологическото равновесие на Черно Море? Би могло съвсем точно да се каже. С палиативни природозащитни мероприятия най-вече изразени словесно отколкото материално, състоянието на Българското Причерноморие още повече ще се влошава.

 

АКО СЕ ВЪРНЕМ ОТНОВО, към интервюто на професор д-р Гунар Куленберг пред списание "Сирена", ще почувстваме зад неговата шеговитост дълбоката загриженост на големия изследо-вател. Твърдейки, че в последно време нивото на живака в морето се задържа и намалява, той твърди:

"... Аз искам да добавя, че нивото на живака бе проверено само в няколко места..."

Дали тези "няколко места", дават достатъчно ясна представа за състоянието на Световния Океан? И, ако това "ниво" устой-чиво намалява, не се ли дължи на увеличената консумация на риба и рибни продукти от човека, особено през последните десе-тилетия? Тук крупния учен може би е твърде предпазлив. Там, където се отлага живак, твърде често се развива военна или отбра-нителна индустрия. А, в подобни точки на света учените имат достъп само "пост фактум". Какъвто бе трагичният случай с Минимата-Бей в Япония, Бопал в Индия и Севезо в Италия.

Но, какво вързва ръцете на съвременните учени?

Безспорно повсеместната подозрителност. Драматично неизживяния комплекс на всяко едно съвременно общество.

Все още на еколозите, а и на останалите учени се гледа, като на хора с нечисти помисли. Независимо, че дейността им се регламентира от международни конвенции с повече от петде-сетгодишно съществуване. Независимо, че тази дейност се

извършва все по-често под егидата на ООН, ЮНЕСКО или други независими и, основно неправителствени организации. Много от тях бяха прогонени поради прекалена прецизност. Доказвайки повече на себе си отколкото на света, че екологизирано земеде-лие е възможно, че екологизирана промишленост е допустима, че екологически чисто море не е мечта, а бъдеща действителност. Но, колко се знае за такива като тях? Почти нищо. Кой ги подпо-мага? Понякога средния и едър бизнес. За да развие още по-голям бизнес. Закриването на институти изследващи природната среда стана всеобща практика. Възникването и разтурването на ентусиазирани движения за екология и мир стана опасен обичай на съвременния свят. Именно поради подобни причини докладът "Здравето на Океаните" не си позволи да сложи докрай пръст в раната, а установи примирително:

- НЕ Е ТАКА ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕТО НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН,

- СЪЩЕСТВУВА ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРОЦЕСА НА НЕГОВОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ,

- НО ПРОЦЕСИТЕ НА НЕГОВОТО САМОПРЕЧИСТВАНЕ СЪВСЕМ НЕ СА ДОСТАТЪЧНО ДОБРИ ЩОТО ПРОЦЕСЪТ НА ЗАГНИВАНЕ ДА СПРЕ ОКОНЧАТЕЛНО,

- СВЕТОВНИЯТ ОКЕАН БАВНО И СИГУРНО ЗАГИВА - НАЧИНАЯ ОТ ЗОНИТЕ НА БРЕГОВИТЕ МОРЕТА!

Защото други учени, не така здраво потопени в магията на науката, но достатъчно добре запознати с нейното управление, както например д-р Питър С. Тийчър, помощник-изпълнителен ди-ректор на ЮНЕП за периода 1977-1983 година, успяват едва пред пенсиониране пестеливо да проронят:

"... Процесът - това е Политиката..." /25./

Това винаги се случва едва при напускане на сложния, все пак докрай политизиран, административен апарат на ООН. Където, както във всяка претоварена административно-управленска единица, харесват истината единствено с обилен сос. Комен-тирайки т.н. "Стокхолмски Процес", свързан пряко с дейността на Конференцията на ООН по Околна Среда на Човека, проведена през 1972 година в Стокхолм, а от там както изглежда тръгна освежаването на света, д-р Тийчър твърди:

 

"... Програмата бе задвижена. Предотвратяване замър-сяването на морето бе възприето като "порив" към между

народно коопериране, в противен случай много от правителства- та включени в нея не биха се съгласили да предприемат подобни акции, като ревизиране и развитие на своето Домашно Зако-нодателство, откриване и затваряне на критичните "клапани", намаляване употребата на пестициди и, едно множество от различни стъпки основаващи се на контекста на "Националния Суверенитет"..."

 

Но, да. Най-съществено е външната политика и националната сигурност да бъдат в ред. ЕКОЛОГИЧЕСКАТА СИГУРНОСТ все някак от думи ще се докара. Тук-там ще се явяват случаи като Минимата-Бей - народът бе издържал поколение подир поколение, докато откровено започна да се изражда. Или като Бопал - народът живееше до бомба със закъснител поради немотия. Или Севезо - където командваше Безумната М. Какво от това? Съществено бе, да не се вдига необмислен шум. Ако се появи такъв - навреме да се тушира.

Поколенията - какво значение...

1982-87.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО