ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА

В НАЧАЛОТО НА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ВЕК, някъде към 1608 година, холандският правист Хуго Ван Гроциус, наречен още Гроций или Грот, провъзгласи кратка харта с основни изисквания към държавите поддържащи мирен статус в моретата и океаните на тогавашния едва разбуждащ се глобален свят /30./ Неговият "Пацем ин Марибус" указваше, че държавите могат да притежават само това море, което могат да отбраняват. По онова така далеч-но за нас време, когато съоръженията на живота не бяха така съвършени но не по-малко мъдри, а отношенията между държавите както винаги сложни, най-мощните мортири изстрелваха своя смъртоносен товар на цели три мили разстояние. Тази зона, равна на една морска лига, бе възприета за суверенни териториални води от страните с излаз на море в цивилизования свят. Който по онова време бе единствено Европа. Страни, които притежаваха развит флот, следователно развити морски отбранителни и напа-дателни средства имаше вече достатъчно.

Концепцията на Гроциус доживя Наши Дни. Приносът на този средновековен правист и политолог за развитие на съвременното морско законодателно право, е огромен.

В наше време, концепцията за тримилна зона на териториални-те води бе погребана всред хилядите тонове персийски нефт разлят край бреговете на Корнуел през 1967 година от катастрофи-ралия танкер "Тори Каньон" - Монровия. Тъжна история с епилог, повторена десетина години по-късно край бреговете на Бретан от м/т "Амоко Кадиз" - Монровия. Където международните фарва-тери все още стояха неизведени от териториалните води на Фран-ция, а задължително съпровождане на танкери от кораби на мест-ното брегово обезпечаване никой все още не мислеше да въвежда.

 

ПРЕЗ 1945 ГОДИНА, когато поляризацията на силите на мира и войната бавно и устойчиво започнаха отново да конфронтират, а военните прогнозисти не твърдяха нищо добро, президентът на САЩ, Хари Труман, прокламира правата на САЩ да експлоатират ресурсите на шелфа извън териториалните води, настоятелно поддържани в техния тримилен смисъл още от времето на заседа-

нията на Американския Конгрес през 1794 година. Странна упо-ритост, като се знае, че тя бе манифестирана и по отношение на Салвадор /01./, който през 1950 едностранно вписа в своята кон-ституция 200 милен териториален лимит.

Още в ранните години на двадесети век, САЩ добива петрол от шелфа с помощта на стоманени естакади. По същество заим-ствуван от японците сондажен опит, което те постигаха с дървени мостове в морето. Америка, някога златна мина в края на света, след 1945 се превърна в еталон за Свободата, Мира и Прогреса. В името на една перспективна комбинативна политика. Предназ-начена да реши проблемите на монополите, да удовлетвори пре-тенциите на технократите и, да отстрани социалните напрежения вътре в самата нея, които някои външни сили с мъка се опитваха да поддържат.

Прокламацията на президента Труман още повече изостри напрежението. Някои страни от Южна Америка последваха при-мера на Салвадор. През 1958 година, Конвенцията за Тери-ториалното море /31./ и Конвенцията за Откритото Море

/32./, както и, Конвенцията за Континенталния Шелф и Конвен-цията за Риболова и Охрана на Живите Ресурси на Открито-то море /66./, създадени по решение на Общото Събрание на ООН от 27 Февруари 1957, се опитаха да решат всеобщо и предполагаемо завинаги възникналите проблеми. До неотдавна в пълна сила, тези четири генерални международни конвенции не можаха да разрешат множество правови проблеми с междуна-роден и междудисциплинарен характер, които бурното развитие на науката, техниката и естеството на природата внезапно поставиха пред народите. Броят на държавите на международ-ната арена се бе увеличил почти наполовина. Апетитите се бяха разширили. При все по-интензивно разпалване на международни-те противоречия. Две десетилетия по-късно, представителят на Република Малта в ООН, Вашингтон и Москва, д-р Арвид Пар-до, обърна внимание на Общото Събрание на ООН върху перс-пективите за разработване на океанското дъно и шелфа, като все-обща и може би последна жизнена перспектива за Човечест-вото.

Неговия авторитет и работоспособност доведоха до свикване на специална конференция при ООН.

 

ПРЕЗ 1970 ГОДИНА, Генералната Асамблея на ООН декла-рира, че морското дъно извън териториалните води е "Всеобщо

Наследство на Човечеството". Правистите веднага подеха спор върху тълкуването на понятията "териториални води" и "те-риториално море", върху сравнителната етимология и значение на тези термини - спътници.

Към 1973, бяха уточнени ред процедурни проблеми и, Третата Конвенция на ООН по Морско Право, (UNCLOS-III) започна да действа. Пресата веднага обвини ООН в авантюризъм. Проблемът бе един, а подпроблемите огромно множество. Заседанията, пре-нията и решенията, довели в крайна сметка до Международната Конвенция при ООН по Морско право от 1982 година бяха толко-ва многобройни, а пречките за преодоляване така значителни и дотам сериозни, че пресата както се случва често отново излезе права. Не се оправдаха единствено прогнози за предстоящ про-вал на историческото начинание. Междувременно шестнадесет страни, между които НР България, СССР, САЩ и Великобритания, бяха подписали договор за забрана употребата и разполагането на атомни и други оръжия за масово разрушително действие по дъното на океана. Тази специална конвенция спомогна сериозно за уеднаквяване и изравняване на разбиранията по отношение материята на съвременното морско право. За подобряване на деловите дипломатически контакти, което в крайна сметка доведе до възприемане на Международната Конвенция при ООН по Морско Право на 30 Април 1982, в Ню-Йорк, открита за подписване на 10 Декември същата година в Монтегю-Бей, Джамайка. Тя бе незабавно подписана от 122 страни и, влезе в сила след нейното ратифициране от повече от 50 подписали страни.

 

ПОДОБЕН МАСОВ ИНТЕРЕС към универсален международен документ с толкова сложен характер, бе нечуван прецедент в историята на Човечеството. Стремеж, породен от спонтанност-та на всеобщите икономически интереси на иначе най-опасната епоха в човешката история. Крайния текст на конвенцията /68./ съдържа 320 члена и 9 приложения с други 126 члена, като се очаква броят на приложенията да нарасне в бъдеще. Твърде под-робен и доста изчерпателен международен инструмент, съгласно който нациите при ООН спешно започнаха не само да реор-ганизират своето вътрешно законодателство и гранично-поли-цейски служби, но и, да залагат основите на своя океанска ин-дустрия и изследвания. САЩ имаха изключително съществен принос при правното тълкуване, разработване и постулиране на множеството конвенционални изисквания, и норми. В началото

на 1982 година, когато кипеше трескава подготовка за подписване на конвенцията, САЩ разпространиха специална "Зелена Книга" /34./. Опитвайки се да спрат на място сложния механизъм на Морския Перпетуум Мобиле на Бъдещето. Те се въздържаха от гласуване за подписване в края на същата година. Почти никой не ги последва. "Зелени Книги" се подготвят значително по-лесно от подобен конвенционален документ. На 10 Март 1982, президе-нтът Роналд Рейгън прокламира пред нацията промени в Нацио-налното Морско Законодателство. Съвсем сходни с изиск-ванията и клаузите на конвенцията. Извлечени от нейния работен текст и приведени в интерес на законодателството на САЩ. Притежаващи едностранна сила, потенциално насочени в ущърб на икономиката, на безусловно всички страни по Конвенцията. Подобен подход, основан на древното правило на "взаимност", сега изведено в основен междудържавен принцип, е добре известен в рутинната морска практика. Той води до погасяване на проблемите в интерес на по-гъвкавия и силен партньор. В своя отказ САЩ бяха последвани от Турция, държава, която изклю-чително трудно се присъединява към каквито да било конвенции; Израел - твърде педантичен във външната си политика поради генетични връзки със системата; и Венецуела - възприела 200 милно териториално море още през петдесетях години. Едва на 23 Април 1983 година, Русия излезе с декларация подкрепяйки подписаната конвенция, към което подписване партийния апарат на тогавашния СССР хранеше дипломатически резерви, поради политиката на програмиран терористичен изолационизъм, изведен до национална доктрина.

 

КАКЪВ БЕ РЪКОВОДНИЯ СЪСТАВ обезпечил успешна и ритмична работа на тази многогодишна конференция?

Специален представител на Генералния Секретар на ООН за Конвенцията по Морско Право; известна съкратено под названието УНКЛОС-III, (United Nation's Conference on Law of the Sea-III), защото това бе трета подобна конференция при ООН; бе Бернардо Зулета, постоянен представител на Колумбия при ООН.

Председател на неофициалните пленарни срещи бе Х. Шърлий Америсингхи, тогава все още цейлонски дипломат, започнал кариера в Цейлонската Гражданска Служба през 1937, прекарал от 1941 до 1946 година на поста министър на здравео-пазването на Шри Ланка, а от 1967 година постоянен представител на своята страна пред ООН, където бе избран за председател

на Комитета за Мирно Използване на Морското и Океанско Дъно в границите на националната юрисдикция.

Проблемите на традиционното изследване на океана бяха из-следвани и кодифицирани под ръководството на Андрес Модсли Агуилар, юрист и дипломат от Венецуела, преподавател по граж-данско право от 1948 година в Централния Университет на своята страна. От 1969, той бе несменяем постоянен представител на Венецуела при ООН.

УНКЛОС-III; нека читателят ни прости съкращенията в тази непретенциозна интердисциплинарна популярна книга; не бе създадена в празно пространство. Освен теоретичния принос на значителен брой големи имена обогатили материята на морското право за последните десетилетия, тя има за основа много подробните разработки на Третия Комитет към Конференция-та при ООН по Морско Право, създаден далеч преди УНКЛОС-III да започне работа, като Комитет за Морското Дъно. Той бе ръководен от видния български теоретик, преподавател по морско право, професорът от университета "Климент Охридски" - София, преподавателят от Академията по Международно Право в Хага, твърде популярния със своята лична просветителска дейност, член-кореспондент на БАН, професор Александър Янков. Роден през 1924 година в Бургас, преминал рано през фашистките зандани, следвал университет в който по-късно ще преподава и изследва, той бе секретар на Международния Съюз на Студентите в Прага в периода 1954-1957, а по-късно съветник към представителството на НР България при ООН до 1968 година. През 1968, професор Александър Янков, бе привлечен за Подпредседател на Комитета при ООН за Мирно Използване на Морското Дъно, което доведе до привличането му за член на Постоянния Арбитражен Съд в Хага през 1971. През 1972 година, професор Александър Янков прие да бъде посланик на България във Великобритания /3./, което бе прецедент за българската наука по това време. Този тих човек на науката и на дипломацията, когото години по-късно ще срещнем на Международната Конференция "Екология и Мир" - ЕКОФО-РУМ ЗА МИР - 1986, да поднася приветствието на президента Тодор Живков до участниците в нея, бе изградил оригинални собствени схващания за раздела за наука и опазване на природната среда в една подобна конвенция, твърде различни от метода на тоталитарното самонадценяване.

Сингапурският представител Тхонг Бии Кох, сравнително млад

човек, роден през 1937 в Сингапур, постоянен представител на тази страна при ООН от 1968 до 1971 година, бе упълномощен да председателствува комисията по финансови проблеми на дълбо-ководното разработване на океанското дъно. Томи Бии Кох огла-вяваше множество комитети. Навсякъде той бе експедитивен, пре-цизен и точен.

Най-възрастен в този разнороден екип бе, Константин Анге-лос Ставропулос, гръцки адвокат и политик със завидна съдба. Роден през 1905 година в Атина, завършил Атинския Универ-ситет, а след това Лондонското Училище за Икономисти, той бе емигрант в Англия по време на Втората Световна Война, където в периода 1942-1946 година, бе Председател на Спе-циалния Гръцки Морски Съд в Лондон. По време на войната гръцките корабособственици почти напълно бяха евакуирали своя търговски флот извън страната. За да превозват товари на съюз-ниците на сметка. Ставропулос бе в продължение на три години Генерален Подсекретар на ООН за работата на Генералната Асамблея. През 1973, по настояване на Бернардо Зулета, той влезе в ръководния стаф на УНКЛОС-III. За да ръководи отработването на проблемите свързани с ограничение на рибо-лова и дефиниране статуквото на Изключителната Икономи-ческа Зона (ИИЗ).

 

ПРЕДИ ДА БЪДЕ КОНСТРУИРАН окончателно апаратът на УНКЛОС-III през 1970, който бе тежък но в никакъв случай муден, ООН измина свой собствен път за осъзнаване проблемите на Све-товния Океан. Тези проблеми зрееха независимо от ООН, но под надзора на ООН. Те трябваше да бъдат обхванати, отразени и решени. При обща основа за всички нации - стари и нови; изос-танали, напреднали или развиващи се; брегови, островни или та-кива без излаз на море. Защото морето бе и остава хляб, и надеж-да, за всички.

Само две години след възприемане на четири основни конвенции по морско право през 1958 година:

- за териториалното море,

- за откритото море,

- за континенталния шелф,

- за корабоплаването,

към които държавите се придържат и понастоящем защото са перфектно детайлизирани, бе свикана УНКЛОС-II. Тя премина съв-сем вяло. Участниците постигнаха договореност за това-онова,

но големи проблеми не бяха поставени. Проблемите бяха остана-ли извън текстовете на конвенцията. Голямата политика не бе позво-лила да бъдат включени в дневния ред. Но, проблеми имаше. Проб-лемите чукаха на вратата. Гъвкави политици като д-р Арвид Пардо ги доловиха, обобщиха и представиха на вниманието на Генерал-ната Асамблея. Периодът до 1967 година бе затишие пред буря. Водеха се трескави проучвания на национално и, наднационално равнище. За да бъдат оформени като предложения, готови за внасяне в Генералната Асамблея. При подходящ случай.

През 1967, д-р Пардо каза своята дума пред Генералната Асамблея на ООН. Но, това не бе негова лична приумица. Зад подобни акции винаги остават скрити тесен кръг политици на "дълбоката сянка". Които умеят да долавят бъдещето не по-зле от всеки учен. Още на следващата година бе създаден Постоянен Комитет за Мирно Използване на Морското и Океанското Дъно Извън Границите на Националната Юрисдикция. Пресата разтръби нещата, както трябва. Основна задача на този комитет бе, да изследва възможности и предложи структури, за уста-новяване на международноправов режим и организация. Предназначени за рационално управление на дъното на морета-та и океаните. При равноправен режим. В международен план се наблюдаваше инвазия на авангардни технологии в открито море. Строеж на изкуствени острови и съоръжения за добив на нефт и руди от морското дъно. На соли от морската вода. Експлоа-тирани от мощни анонимни частни консорциуми, които често изпреварваха официалните изследвания оставяйки по морското дъно биотична пустиня. Тази инвазия изпреварваше правното институиране. Засегнати бяха глобални интереси. Необходим бе поне относителния ред на конвенционалното международно морско право. Неочаквано ООН се разбърза. Натискът от страна на развиващите се страни се оказа непредсказуем. През 1969 година Генералната Асамблея на ООН наложи мораториум върху дълбоководните разработки. Но вече бе късно. През след-ващите години до 1982, консорциумите успяха:

- да подберат и обучат персонал,

- да проектират и произведат съоръжения,

- да започнат да разграбват океанското дъно под пре-текст за "авангардност".

Всъщност УНКЛОС-II и, най-вече УНКЛОС-III, предоставиха така-ва възможност. Най-вече на САЩ и Венецуела. Които имаха забе-лежителен напредък в тази всъщност международно неузаконена

дейност. През 1970, Генералната Асамблея прокламира Декла-рация за Принципите на Морското Дъно. Едва тогава бе предло-жено да се свика Международна Конференция по Морско Право. Която, да създаде едноименна конвенция като общ пакет документи. Следващата 1971, Комитетът по Морско Дъно пре-хвърли дейността си пряко в рамките на конференцията. Където съществуваха условия за комплексна и многостранна обезпе-ченост. Незабавно бяха създадени нови три комитета:

- за морското дъно и екстериториалното море,

- за традиционното използване на морето,

- за околната среда и научните изследвания.

В този бегъл очерк е невъзможно да бъдат осветени изцяло нещата. Това ще сторят същинските участници в нейната дейност. Между които неколцина българи. Нашата задача е много по-скромна. Да запознаем, привържениците и радетелите за чисто Черно Море, с основните цели, проблеми и перспективи. Защото безусловно всичко което се извършва в Световния Океан се намира в особена причинна връзка. Докато, всякакви комитети и комисии могат както да подобрят, така и да увредят подобни връзки. Всичко зависи от това, кой защо и как ги ръководи.

 

ПРЕЗ 1973, УНКЛОС-III вече бе под пара. Конференцията се събра за три седмици в Ню-Йорк, за да определи процедурни правила и система.

Следващата година делегатите прекараха в Каракас, Венецу-ела, където десет седмици дебати се оказаха недостатъчни за разрешаване на поставените проблеми. В Каракас присъстваха представители на 138 страни. Със собствени проекти за междуна-родна конвенция и, огромен брой претенции. Техните претенции бяха внимателно изслушани. Техните проекти останаха в архивите. Решаваща бе една концепция и една идея, която даде основа на проекта. Тя се наричаше "Пацем ин Марибус" и, бе дадена преди няколко века от един холандски правист за който се знае твърде малко. От това време до 1982, конференцията се събираше периодично тук и там по света. За да изслуша, уточни и предложи.

Дейността на комитетите бе малко по-различна. Те бяха посто-янни и компетентни. Те проучваха и докладваха. Докато конферен-цията приемаше или отхвърляше.

През 1979, в Двореца на Нациите в Женева, в продължение на шест седмици Третия Комитет приключи работа, като док-ладва резултатите от своя дългогодишен труд /34./. От тогава датира

и предварителния текст на Международната Конвенция при ООН по Морско Право, впоследствие многократно допълван и уточняван, което продължава и понастоящем.

Към 1980 се наложи мнението, че е време дейността на конфе-ренцията да приключи. Тежки възражения наложиха преработване и допълване на текста, който едновременно се разпрост-раняваше на арабски, английски, френски, руски и испански. В Ню-Йорк заседанията продължиха пет седмици и, съвпаднаха с коледните празници.

Подписването се отложи за следващата 1981 година в Каракас. Но, Венецуела нямаше съдба за това. Твърде тежка бе реакцията срещу конвенцията от страна на нефтените магнати.

Конференцията се събра отново в Ню-Йорк, но разпростра-нената от САЩ "Зелена Книга" помрачи атмосферата и направи осемнадесет страни да се въздържат от предложеното гласуване.

Зле или добре, но народите отдавна не бяха работили така сплотено. Може би от времето на Втората Световна Война. Но, не бе ли една многогодишна война самата УНКЛОС-III? Истин-ска тиха война. Дали война без жертви. Едва ли.

Усилията вложени в тази борба обаче, изведнъж се оказаха пред провал. Дори през 1982 година, по време на подписване на този изключителен международен инструмент - за пръв път Обе-динените Нации демонстрираха подобна сплотеност - в Ню Йорк вместо в Каракас и всичко вече бе изяснено, атмосферата бе напрегната и мрачна, а провалът почти неизбежен.

Трудно е, да се представи в синтезиран вид текстът на Конвен-цията, и възприетите приложения към нея. По-важни от тях са следните:

- дванадесетмилно териториално море за всички страни по конвенцията,

- двеста мили Изключителна Икономическа Зона - ИИЗ,

- отчисление от приходите с международно участие от добива на нефт в ИИЗ в интерес на бреговата страна,

- безпрепятствен транзит на кораби, самолети и подвод-ни лодки през международните плавателни пътища,

- допълнителни права за навигация през ИИЗ и открито море,

- облекчен транзит до моретата и океаните на брего-вите страни, за страните които нямат излаз на море,

- подобрени права за улов на непромишлени видове риба за страни без излаз на море,

- консервиране на океанските рибни запаси и опазване на морската околна среда включително млекопитаещите,

- създаване на международни власти за морското дъно,

- създаване на международно управляеми фондове от доходите от експлоатация на придънните ресурси,

- създаване на международно морско предприятие за разработка на морското дъно,

- създаване и поддържане на международни арбитражни органи и, други.

 

ГЛАСУВАНЕТО се извърши на 30 Април 1982 година, в сградата на ООН в Ню-Йорк.

Пресата веднага отрази:

 

СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ НАПРАВИ ИСТОРИЯ!

 

Международната конвенция при ООН по морско право - 1982, бе гласувана със:

130 гласа "ЗА",

4 гласа "ПРОТИВ",

17 гласа "ВЪЗДЪРЖАЛИ"

Всъщност САЩ се въздържа защото Конвенцията целеше да превърне ООН в независима финансова наддържавна сила.

Въздържали се бяха НР България, СССР и всички социалисти-чески страни, без СНР Румъния. Но, те се присъединиха в края на годината в Монтегю-Бей, Джамайка. Подир координиране на своето становище на най-високо партийно-правителствено равнище.

 

Елиът Ричардсън, посланик на САЩ при УНКЛОС-III, неочак-вано отзован, бе вбесен:

"... съглашението ... служи най-добре на интересите на САЩ, отколкото нашия вот "Не" би могъл да отбележи. Неза-висимо, че това е по-малко добре отколкото бихме могли да имаме, то е все пак едно добро съглашение и едно истори-ческо достижение ..." /34./

За участниците в сесиите това не бе никаква изненада. САЩ спъваха много умело дейността на УНКЛОС-III, а по отношение на развиващите се страни те имат запазени интереси.

За наблюдателите от неправителствените обществени органи-зации свързани с Проблемите на Морето и Опазване на Морската

Природна и Околна Среда, този отказ подейства като шок. Някой от тях незабавно разпространиха свои меморандуми т.н. "Сини Листи". Други незабавно отпечатаха "Сини Книги". Това стана изключително бързо, защото текстовете с неудовлетворени претенции отдавна бяха готови. Надявайки се този отказ да бъде не само повод за допълнително обсъждане на текста. Но, предва-рително бе възприето текстът да се гласува в "пакет". Американ-ско нововъведение при всякакъв род преговори. Което неочаква-но се оказа, не чак толкова удобно за американците.

Една методистка организация свързана пряко със сектата на квакерите в САЩ, в специално издавания за целта бюлетин, финан-сирана от компании които считаха, че без правителствени субси-дии не могат да напреднат, и че, международните консорциуми ще разорят морското дъно открито се възпротиви.

Предложения за действие:

1. Напиши писмо до Президента с копие до вашия местен представител, за да подкрепиш Конвенцията!

2. Изпрати писма и къси бележки, до вашия местен вестник!

3. Изследвай задържането на Конвенцията във вашите граждански организации, църкви и синагоги!

Подир излизане прокламацията на Президента, вестничето приложи копие от същата до своите читатели. И, мирно приключи съществувание заедно с организацията, която побърза "да се влее" другаде, за да не бъде обявена за "червена".

Във връзка с въздържането на НР България от гласуване, чиито представители при Конференцията показаха компетентна и съзидателна дейност, председателят на последната сесия Томи Бии Кох отбеляза:

"... Тъй като възраженията на Вашата делегация се отнасят до един подпараграф, и един параграф от една единствена резолюция от пакета на Конвенцията, надявам се, това няма да попречи да подпишете и ратифицирате Конвенцията с течение на времето..." /35./

Той се оказа прав.

 

НА 9 Юли 1982 година, президентът на САЩ Роналд Рейгън опо-вести, че няма в никакъв случай да подпише конвенцията в нейния настоящ вид. Той обяви, че ще бъдат възприети "...само онези обез-печавания, които служат на интересите на САЩ ..." /36./. По-късно, официален говорител на Белия Дом обяви, че САЩ ще под-пишат Конвенцията без да вземат участие в Подготвителната

Комисия, която предстои да бъде конституирана подир подписване на същата от 50 страни по текста. Президентът бе обсипан с телеграми, писма и резолюции. Националния съвет на църквите заплаши. Професор - емеритус по международно право Люис Хенкин от Колумбийския Университет изтъкна:

"... Подписването на Конвенцията трябва да стане колко-то е възможно по-скоро. Това е в интерес на САЩ..." /34/

Но, САЩ виждаше интересите си по друг начин. Правителстве-ните органи започнаха трескаво да подписват минидоговори за минни и петролни разработки с една или друга страна - участ-ник в преговорите.

 

ГОДИНАТА бързо изтече. На 12 Декември 1982 година, Между-народната Конвенция при ООН по Морско Право, бе открита за подпис в Монтегю-Бей, Джамайка. Подписването стана при изключителна тържественост едновременно от 122 страни, между които НР България.

 

НА 10 Март 1983 година, президентът Роналд Рейгън,огорчен от внезапната изолация в която бе попаднал, прокламира Изключителна Икономическа Зона - ИИЗ за бреговете на САЩ, според вижданията на своите съветници.

 

НА 15 Март 1983, в Кингстън, Бахамите, се събра на своята първа сесия Подготвителната Комисия и Международния Три-бунал по Морско Право. На церемониала присъстваха 350 деле-гати, представители на 99 страни по конвенцията, 17 наблюдатели от други страни подписали под резерв крайния акт на присъе-диняване, както и огромен брой представители на граждански организации, журналисти и, просто любопитни.

И, Колесницата на Времето потегли.

 

Луи Кенън - "Вашингтон Пост":

"... ПО ДЯВОЛИТЕ ТОРПЕДАТА - ПЪЛЕН НАПРЕД!..."

 

1983.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО