И РАКЪТ Е РИБА

В НАЧАЛОТО НА ПЕТДЕСЕТЯХ ГОДИНИ, в равна Добруджа шепа самоотвержени мъже, с не дотам модерно оборудване, почти слепешката, успяха да открият и извадят нефт за промишлените нужди на страната. Експедицията бе съветско-българска геоложка група. Резултатите и днес са налице. Само подир десетина години време, поради дипломатически търкания, но и заради местни подводни течения, руснаците внезапно се оттеглиха. Междувре-менно те бяха доказали наличие на Промишлени Количества Земно Масло с изключително качество, дори във вътрешността на страната.

Подир оттеглянето на русите, търсенето на нефт западна. Петролните кладенци бяха изоставени на себе си. Страната започна да разчита на внос. Българските геолози се насочиха да вадят минерални води по крайбрежието и, из страната. Подир което сондажите отново биваха изоставяни на произвола на съдбата. Българското Геологопроучване се прехвърли в Ирак, Сирия и Либия, където така и не можа да добие нефт. На което, човек не може да не се чуди. И особено изследователя, гдето винаги търси основание. За анализ, диагноза и прогноза.

 

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТЯХ ГОДИНИ, руснаците се завърнаха тихомълком. За да продължат своето дело въз основа на двустранен договор за сондиране в морето. Повдигаемата крик-платформа "Сиваш", по същество крупен изследователски комплекс, слезе с лост на значителни дълбочини. Какво постигна сондажната платформа на руснаците, така и не стана известно. Фактът, че допълнително допуснатите пред българския шелф "Тексако", "Бритиш Гейз" и "Юнион Пасифик", сондираха недалеч от вече просондирани позиции от "Сиваш"; при това без широко доказани успехи независимо от крупната шумотевица в медиите; говорят ясно и отговорно.

Търси се онова, което вече е намерено. Полупотопяемата плаваща платформа "Океански Освободител" - Панама, се намеси за сметка на "Юнион Пасифик", една компания във всестранна инвазия, на 22 мили траверс на Шабла и 5 мили от

хоризонталната гранична линия с Румъния. Но, докато "Сиваш" откри онова, което следваше да открие, щатската платформа внезапно заклини. И, нищо не можа да се направи щото да продължи да сондира. Тя бе преместена незабавно пред нос Галата. Където откри земен газ.

 

"Народно Дело", Варна, Май 15/16, 1993, Брой 111(441)

 

НАШ РЕПОРТЕР ПРЕЛЕТЯ НАД ПЛАТФОРМАТА

 

"... щяло да има и вестници за нашите,

които се представяли добре въпреки езиковите

бариери (!). Решен бил въпросът със слизането на

г-н Богомил Аврамов, преводач с писателски наклон-

ности, чието "внедряване" (?) породило конфликтни

ситуации и загуба на време."

 

Очевидно работата ще да е била доста дебела, щом някакъв случаен репортер, без инженерна квалификация, без летателно превозно средство, хей така "прелетява" над платформата, установява това-онова и, подир няколко дни под прозорците на въпросния отсъстващ от дома инж. Богомил Аврамов, бива взривена лека кола. Трябва някому неудобен да е бил "Господин Преводача". Но, кому? Може би именно репортерът би могъл да каже.

Все пак, посещението на "Океански Освободител" - Панама, бе полезно за мнозина. Макар, съвсем рисковано.

Та, ето за какво служат понякога медиите. Да снемат неу-добни служители от плаващи полупотопяеми сондажни платформи. Морално остарели и, потенциално опасни за екологията на страната.

 

ДО "ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама, се отиваше предимно с кораб, докато хеликоптерния превоз бе оставен за висшия ешелон. Корабът, бе влекач от типа "снабдителни кора-би". Предназначени да пренасят от бреговата база в Балчик, до платформата в морето, не само хора и хранителни продукти, но и тръби, инструменти, крупни резервни части, цимент и бентонит, вода и промивка.

Работният цикъл за българския екипаж бе 2 седмици, при работа на 2 смени всяка от по 12 работни часа. На брега се

почиваше точно още толкова. Кухните задължително бяха отворени денонощно. Достъпът до храна неограничен. На няколко места по платформата имаше добре уредени зони, за почивка и закуска. Винаги много добре заредени. Без регламент или надзор.

Проектирана преди повече от двадесет и пет години време, платформата бе една истинска старица. Която без особени козметични усилия, все още се държеше на крака. Експлоатирана до неотдавна в сложните условия на Северно Море, аварирала на дребно, наградена през 1992 с диплом и плакет от Британския Съвет за Сигурност на Море, във водите на Черно Море плат-формата се държа отлично. Отговаряйки на всички изисквания за проучвателна дейност. (Обемите газ пред нос Гала бяха достиг-нати с румънска платформа "Атлас" от типа "Сиваш"). Плакетът-медал на Британския Съвет, се оказа вече опробван с ножове. Питам капитана, а той само свива рамене. Всички носят ножове, казва, не виждаш ли. Освен нашенците, казвам, а той си се под-смихва. Един стар и достоен капитан. Много добре знае, че това е работа на новаците, които съвсем не са моряци, а единствено печалбари. Събрани чрез метода на тоталитарното връзкарство из цяла България.

 

"ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама (Ocean Liberator - Panama), бе дълга 132 метра, широка 67 метра, с височина на работната палуба 40 метра, при скромно водоизместване от 20300 БРТ. Тя все още може да обслужва максимална морска дълбочина от 182.88 метра, като сондира теоретично до 7620 метра под морското дъно. Дали все още имаше сили да ги достигне, това бе въпрос, на който никой не успя да отговори.

 

"ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама, поне формално не бе собственост на нефтодобивната компания ТЕКСАКО. Тя принад-лежеше на "Даймънд М - ОДЕКО". Строителен N2 от една серия от около две дузини подобни съоръжения. Наситена с висша изследователска техника "Шлумбержер", тя все пак не успя да извади нефт, а това силно се очакваше. Сондира се на договорни начала. С нея може да пробива всеки, който има да заплати щом притежава блок под аренда.

 

НЯКОГА "ЮНИОН ПАСИФИК" - САЩ, компанията за която се сондира е започнала с железопътни превози, производство на вагони и транспортни средства. Добре известна от филми за

Дивия Запад, които я обвиват с несравнима романтика. Днес, тя се намесва в транснационалния добив на петрол, като поддържа свои интереси и в космоса. Всред мастодонтите на петролния бизнес, тя е средна величина компания, представена на борда на платформата от д-р М., креслив и нервен специалист, който стои с часове пред ИНТЕРНЕТ за да гледа голи женски задници. Ако не навиква някой от главните сондьори. Твърде български тип, с малки мустачки и грапав като шкурка глас. Край него се въртят един-двама млади щатски специалисти без пълномощия. Които харесват да почиват върху колело с динамометър на хеликоптерната площадка. Докато четат някой нов щур трилър. Те неочаквано откриват че българския персонал, съставен от мъжки момчета, твърде добре си знае работата.

Никога местото...

 

В МЪГЛИВОТО УТРО, да се стои на палубата на влекача е безсмислено. В малката каюткомпания, претъпкана с мъже тръг-нали към неизвестността - досадно. Част от работниците полягат в носовия кубрик, върху купища спасителни ризи, въжета и какво ли не, където основно домуват две българчета от Русе, членове на екипажа. Освен тях, на кораба има сменен капитан и, готвач-малтиец заедно с жена си. Тук изгладнелият български безработен, за първи път влиза в контакт с ИСТИНАТА ЗА РЕЖИМА НА ХРАНАТА. Който е: ЯЖ ДО НАСИТА И - ПОМЕНУВАЙ !

В мъгливото шабленско утро, "Океански Освободител" - Па-нама, израства бавно и величествено. Странна структура от сто-мана, сякаш долетяла от открития космос. От тук се очаква да бликне отдавна лелеяната мечта на българина.

За да подхрани рухналата икономика на Балканите.

 

ОЩЕ на 29.04.1993, платформата е юрнала длето надолу под земята и сега, когато се качваме за да подменим първата смяна български екипаж, длетото е стигнало и надминало хиляда метра. Независимо, че е ранно утро а подир това бял ден, платформата е ярко осветена. Предполагам, от съображения за морска и производствена сигурност. Забележително виене, силен ма-шинен вой, скрип и удари пронизват средморската тишина. Всичко е метал. Всичко се върти.

Всичко се клати и, вибрира.

Всичко работи...

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕКСПЕРТИ, които са пазарили именно тази машина да надъни морското дъно, "Океански Освободител" - Панама, трябва да е изглеждала в изрядно техническо състояние. Само че, това едва ли е така. Но, като няма риба и ракът е риба. Основният аргумент е, че разработките по шелфа са първите сериозни инвестиции по нашите брегове подир политическите (?) промени в края на 1989.

Сериозни до време...

 

КОМПАНИЯТА "ДАЙМЪНД М - ОДЕКО", е в региона на Северно Море от 1960. Където добре е доказала себе си. Някога потъналите в мрак брегове на древния Абърдийн, днес блестят в светлини. Стандартът на хората е изграден, благодарение активността на американските капитали, край английските брегове. През шест-десетях години, българският нефтодобив вече изцеждаше послед-ни капки нефт из недрата на стиснатата Добруджа. Пропуснати са десетилетия. Времето е нещо, което никой никога не може да навакса. Независимо, че още тогава в България се направи последен отчаян опит за добив на нефт чрез естакада в морето, резултатите бяха нулеви. Дали не бяха консервирани и засекре-тени? Понякога това не е никаква беда. По отношение на поко-ленията. Предложението за изграждане на изкуствени острови съставени от триподи и тетраподи, така и остана в папките на инж. Вавов. Чиято винаги неопределена усмивка на първопроходец в дълбокото роторно сондиране и, до днес води българския нефто-добив в задънената улица на догадки. По онова време, в хазната все още се намираше каквото бе необходимо. Младежта се трудеше по безсмислени селскостопански бригади, а външните заеми някак от самосебе си, се погасяваха.

Да се чуди човек и, да се мае...

 

ВСРЕД ГОЛЕМИТЕ хиляда щатски проспериращи корпорации, "Даймънд М - Одеко" отсъства. Някога "Даймънд М" бяха добри камиони за междуградски превоз през романтичните тридесет години. Имаше ги дори в България. Те конкурираха по лукс лимузи-ните, без да бъдат такива. Днес компанията предвижда 3 200 000 долара за тренировъчни програми на нови работници и ИТР, за обезпечаване сигурността при експлоатация, като не е ясно, дали това означава застраховане на работните места от аварии и злополуки. За въвеждане на нова система за ремонт и поддръжка, в краят на 1992 са предвидени 1 700 000 долара. Към краят на

същата година, компанията свива своето разгръщане при Абър-дийн, поради въведените драстични данъчни мерки от страна на Великобритания. Компанията търси нови профитабелни брегове. През 1993 тя пробва пред България. Дали успя или не, времето ще покаже. "Одеко" вече бе работила успешно в нефтеното петно Малта - Либия, а освен това бе усвоила част от залива на Лагос.

 

СМЕТКАТА НА КОМПАНИЯТА, да наеме български специалисти на борда на "Океански Освободител" - Панама навярно е пра- вена не от някаква особена нужда и, без да се имат пред вид българските мерки и теглилки. Освен, че пести пари от транспорт на персонал от зад граница до платформата и обратно, компания-та трупа положителен политически имидж. Гарантирайки петдесе-тина работни места по време на пълна национална безработица. Компанията дава хляб и, на своя български комисионер, който винаги цепи парата на повече от две. Освен, гдето я бави. Наел младежи почти деца, чиято квалификация далеч не отговаря на онази отговорност, която се налага при подобни рискови разра-ботки. Конфронтацията, на която българинът е перфектен майстор, веднага изправи основния филипински екипаж на пръсти.

 

"ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама, не бе кораб, но все пак бе съд на вода. Наситен със съоръжения, екипаж, изследо-ватели, работници и ежедневни гости. Сменният капитан Лес Морисън, твърде често излизаше от нерви. Гости налитаха като мухи. А самият той, бе до болка подозрителен. Заради съображе-ния от производствена сигурност, всяка седмица се провеждаха повече от една-две учебни тревоги: за борба с огън, за борба с газ, за оцеляване и, т.н.

 

КОГАТО ВЛЕКАЧЪТ застане недалеч от платформата, от нея с помощта на товарен кран, се спуска така наречената спасител-на кошница. Това е обикновен корабен спасителен пояс, обрам-чен в мрежа с няколко здрави въжета върху куката на крана така, че трима-четирима да могат да се хванат и да бъдат издигнати върху хеликоптерната площадка. Заедно с техния багаж. Твърде забавна операция. Горе, на площадката веднага попадаш в ръцете на някой от старата смяна. Той те помъква по залутаните коридори към каюткомпанията. Вместена в един от огромните тръбни плаващи крака на платформата. Където преминаваш задъл-жителен инструктаж по техника на безопасността. Междувремен-

същата година, компанията свива своето разгръщане при Абър-дийн, поради въведените драстични данъчни мерки от страна на Великобритания. Компанията търси нови профитабелни брегове. През 1993 тя пробва пред България. Дали успя или не, времето ще покаже. "Одеко" вече бе работила успешно в нефтеното петно Малта - Либия, а освен това бе усвоила част от залива на Лагос.

 

СМЕТКАТА НА КОМПАНИЯТА, да наеме български специалисти на борда на "Океански Освободител" - Панама навярно е пра- вена не от някаква особена нужда и, без да се имат пред вид българските мерки и теглилки. Освен, че пести пари от транспорт на персонал от зад граница до платформата и обратно, компания-та трупа положителен политически имидж. Гарантирайки петдесе-тина работни места по време на пълна национална безработица. Компанията дава хляб и, на своя български комисионер, който винаги цепи парата на повече от две. Освен, гдето я бави. Наел младежи почти деца, чиято квалификация далеч не отговаря на онази отговорност, която се налага при подобни рискови разра-ботки. Конфронтацията, на която българинът е перфектен майстор, веднага изправи основния филипински екипаж на пръсти.

 

"ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама, не бе кораб, но все пак бе съд на вода. Наситен със съоръжения, екипаж, изследо-ватели, работници и ежедневни гости. Сменният капитан Лес Морисън, твърде често излизаше от нерви. Гости налитаха като мухи. А самият той, бе до болка подозрителен. Заради съображе-ния от производствена сигурност, всяка седмица се провеждаха повече от една-две учебни тревоги: за борба с огън, за борба с газ, за оцеляване и, т.н.

 

КОГАТО ВЛЕКАЧЪТ застане недалеч от платформата, от нея с помощта на товарен кран, се спуска така наречената спасител-на кошница. Това е обикновен корабен спасителен пояс, обрам-чен в мрежа с няколко здрави въжета върху куката на крана така, че трима-четирима да могат да се хванат и да бъдат издигнати върху хеликоптерната площадка. Заедно с техния багаж. Твърде забавна операция. Горе, на площадката веднага попадаш в ръцете на някой от старата смяна. Той те помъква по залутаните коридори към каюткомпанията. Вместена в един от огромните тръбни плаващи крака на платформата. Където преминаваш задъл-жителен инструктаж по техника на безопасността. Междувремен-

но получаваш джебна брошура с общо описание на площадката и, всички основни данни за нея. И, попълваш задължителна бордна карта. Тя постъпва в компютъра в баластната зала. Всеки посетител влиза в ежедневния бюлетин за движението на хората, от и, на платформата. А те, никак не са малко. Тук ежедневно битуват стоти-на човека от около тридесет националности, които идват или си отиват по морски или въздушен път. Някъде сред нощ, принтерът изплюва своето т.н. НИОБИ. На заранта всеки, който се интересува го притежава. Получава го и Представителя на "Черноморски Нефтени Сервизи" - Варна, за когото е отделен офис точно върху разбитата бъркалка за шлам.

Така, още преди да бъде заплатен, той е докрай отмъстен.

 

КАБИНИТЕ и спалните помещения, някога трябва да са били истински лукс. Ако не се брои факта, че в повечето леглата са четири. Но, там не се заседява никой. Там, най-вече се спи. Лекарят е повече облагодетелстван. Притежава амбулатория, на която всеки би могъл да завиди. Каюта с телевизор, който не работи. Малка библиотека с остатъчни книги. Една Библия. При него може да се пуши на воля и, да се беседва за какво ли не.

 

ТЕЖКИЯТ РЕЖИМ НА РАБОТА, който по-скоро е досадно еднообразен, се поддържа със всякаква храна и питиета, освен алкохол и наркотици, които са забранени. Винаги кипящите кафе-варки и стационарните бюфети в стаите за почивка на смените, дават възможност да почиваш и работиш без особено напреже-ние. Странно е, как съзнателно започваш да гледаш на нещата, щом си добре обезпечен с легло, храна и заплата.

 

"ОКЕАНСКИ ОСВОБОДИТЕЛ" - Панама, бе явление пред брего-вете на България. Той бе онова предизвикателство, което времето налага и изисква. Наемането на втора нефтена платформа за доработване на изследваните позиции, единствено показа, че не винаги нещата могат да бъдат свършени на един дъх. Така, старата поговорка, че като няма риба и ракът е риба, отново доказа себе си и, пред бреговете на Българското Причерноморие.

1994.

 

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО