СПЕЦИАЛИСТИТЕ

ДРЕВНА ИСТИНА Е, че големите (на приказки) специалисти, задължително са инкорпорирани в управлението на държавата. Такъв е историческия опит. Както да го погледнеш. Както да го за-въртиш. Майсторите на словото са винаги там. По върховете. На едно или друго равнище. В управлението на държавата. А това, винаги означава управление на обществото.

Доколкото това общество съществува...

 

ТОВА ВАЖИ и, за съвременна България. Където по всички етажи на властта, висят добре дипломирани специалисти. Работата, то се знае - как да не се знае, не е единствено в дипломите. Макар, да притежаваш диплом все пак означава нещо. Работата навярно е именно, в стила и метода за генериране и вземане на управленски решения. За което има написани хиляди страници. Предимно от хора, които не са помирисвали генериране, предприемане и провеждане на решения. Що се отнася до отчета за провеждане на управленските решения, с това е добре да се занимава отделен екип специалисти. Най-често, това са ръководно обвързани с властта. По техните гърди личат медали. За чии заслуги? За заслугите на авторитета. Авторитетът е онзи параметър, който предоставя възможност. Предоставянето на възможност, никога не минава без възнаграждение. В един или друг смисъл. Значителен брой от земите подложени на свлачища по Българското Причерноморие, са именно подобни Възнаграж-дения. Някога земи на прости селяни от село Кичево. Национали-зирани или не, под предлог за създаване на Текезе. Орни земи, които единствено корените на лозите крепяха да не литнат към Морето. Единствен строеж в този район някога, бе фабриката за ловни съчми, разположена на самия морски бряг. В този смисъл старият политически виц, че ако Цар Борис Трети бе раздал на пролетариата по едно лозе, все още щеше да бъде жив и здрав, има определена стойност. Не само като литература, устна и народна. Като поучителен факт. Макар и, да е оземлявал предци на настоящи депутати от демократичната левица.

 

ПОРЕДНОТО ЕКОЛОГИЧЕСКО БЕДСТВИЕ; което би могло да се избегне, ако да се бяха ползвали методите на Геоложката Екология, но кой да се сети; е именно поредното масово БРЕГОВО СВЛАЧИЩЕ. За което, някой особено подготвени хитреци искат да ни убедят, че е най-обикновен цикличен процес. Повтарящ се периодично горе-долу през сто години по източното, а подир това по западното Причерноморие. И, ако това наистина би могло да бъде така, то в краят на двадесети век цикълът навярно е намален поне на половина. Дотолкова тежко натоварено, с рекреационни и промишлени съоръжения, е Българското Причерноморие. Без при това, да се предприемат каквито да било специални управленски мерки. Да напомняме ли, за глобалните екологически промени в резултат на прокопаване на Канала Дунав - Черно Море през румънска територия. Всъщност, през исконни бъл-гарски земи. Без никой никого да пита.

 

ПРАКТИКА Е, законодателят да предвиди наказателни санкции, не единствено срещу нарушителя, но и спрямо онзи, който е упълномощен да прилага Закона. По отношение начина за при-лагане на Закона. За да няма незаконни бенефиции от законови актове. Не е ли подобен именно случаят с т.н. ВАРНЕНСКИ СВЛАЧИЩА. Които озадачиха кого ли не, освен местните власти? Всичко отново бе отдадено на Природата. Не на Немарли-востта. Просмукала за кратко време, цяла една добре скроена държава от мозъка, чак до костите.

 

С РЕШЕНИЕ на Министерския Съвет от 01.09.1980, в град Варна, България, гръмко бе създаден НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН КОМБИНАТ ЗА БОРБА СЪС СВЛАЧИЩАТА И ЕРОЗИЯТА. Чиято задача бе предимно да строи кейове и буни именно пред почив-ните домове на номенклатурата. Дали този комбинат съществува и понастоящем, не е известно. Налице са единствено свлачища. Които никой не може да озапти. Широко рекламираните коорди-национни програми за регионите на Варна, Бургас, Балчик, Добрич, Шабла и Каварна, тук-там поукрепиха брега. Ала свла-чищата останаха и продължиха. Защото, не са явление в едно-мерна равнина, а от тримерна - плюс причинност.

 

ДНЕШНАТА "ГЕОЗАЩИТА" - Варна, е картотекирала пет основни свлачища по бреговата ивица от Галата до Кранево. Които периодично се самоактивират. И, какво от това? Тези свлачища

се пробуждат, за да отнесат поредното архитектурно-строително недоразумение право в морето. Всичко зависи естествено, не само от картотеките. Картотеките у нас рядко работят. Всичко зависи от това, колко пари и какви технологии ще се заложат.

На масата.

На зелената маса...

 

ЛИПСАТА на предварително заложени инфраструктури, разчитане на милостта на Природата, търсене на незабавни крупни печалби, лакомия за съвременни удобства на плебейски цени, правят високият бряг от срам да поиска да потъне в морето. Жалко, че не му се отдава изцяло и, напълно.

 

ИНЖЕНЕРИТЕ НА МИНАЛИТЕ ВЕКОВЕ; а град Варна е обхождан от векове от добри инженери; освен със знания са разполагали и, с онова особено чувство за съпричастност с Природата, с което малцина от нас днес разполагат. Можеби поради факта, че архитектурата като Начало на Началата в инженерните науки, все още не е била достатъчно разграничена от Природната Околна Среда. Поради подобни съображения старият, "турски" а всъщност "френски", фар* на нос Галата се оказва разположен на место, което както се види скоро няма да рухне. Докато новият фар заедно с ресторанта само това чака.

Истина е, че специалистите доказват себе си едва подир столетия.

Докато свлачищата го правят почти всеки ден...

1996.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО