ВОДАТА КМЕТЕ, ВОДАТА...

НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ, макар това може би да не е така съществено, празникът на Света Марина*. В едно Свето Аязмо. Всред недалечните на Варна села...

До там се отиваше с тропотлива каруца. Натъпкана с дъхаво едва накосено сено. Всред шеги и, смехории. Всред задявки и поплясквания с камшик. Не само по задниците на атовете, но и назад по всички нас, премалели от радост, от безгрижие и смях.

Предвкусващи Предстоящото.

Неподозиращи Бъдното...

 

ОКОЛО АЯЗМОТО на Света Марина, малка каменна църк-вица съградена над корито на древен лековит извор, се къпеха хора и диплеха трапези. Влизахме в Аязмото вкупом. За да го изпълним. Ухаеше на тамян и, благовонно. Бълбукаше вода. Трака-ха бакъри и, менчета. Прехвръкваха сребърни стотаци "За Здра-ве", право в зеленясалото корито на извора. Свещеник благо-славяше и, мъдруваше.

 

ДНЕС, това Аязмо едва ли съществува. Както множество селски и градски чешми. Градени някога с искрен доброволен труд, или с пара на препатили. Тъжно погинало под безмилостна лопата на булдозер, а водата изчезнала незнайно где. И, заедно с нея, Надеждата за Здраве.

Надеждата за Здраве...

 

СТРУВА МИ СЕ, подобни спомени креят в сърцата на мнозина. Зная, нищо не би могло да възвърне погубеното-безвъзвратно. Особено, ако то е насила изтръгнато из паметта, наричана народна. Убеден съм, че един прекрасен ден, Човекът отново ще се завърне със страхопочитание и жал, към подобни Свети Места. За да съгражда отново малки, но съществени Храмове на Водата. Не защото я има. Просто, защото няма да я има.

И поради това, избива ме на плач. Но, аз съм човек без особено значение...

 

В НАЧАЛОТО НА 1996, медиите внезапно откровено обявиха град Варна за "ГРАД НА УЖАСА". Такъв той остана за дълго. Ви-новна бе единствено Водата.

Още през 1993, а това едва ли е начална дата като се знае що за вода пие варненеца подир пускане в експлоатация на Девненския Водопровод, "Гражданска Защита" - Варна реги-стрира отклонения от стандарта в качествата на питейната вода в квартал Виница и, в село Каменар. Освен това и, в курорта "Златни Пясъци". И, в трите случая става дума за НАЛИЧИЕ НА НЕФТ В ПИТЕЙНАТА ВОДА. Чието присъствие е така значително явно, че вече не може да се игнорира. Тези съобщения попадат в медиите едва подир задкулисно сондиране становищата на ВиК-Варна и ХЕИ-Варна. Две престижни институции с твърде загадъчни функции и, предназначение. Вината бива хвърлена върху единствена цистерна с нефт, разсипана през ранната пролет на 1993 в местността "Батова". Без да бъде идентифициран нарушителят. Батовският Водопровод е най-старият съвреме-нен водопровод централно снабдяващ центъра на град Варна с вода, още от началото на тридесетях години. Дали по неговото протежение всичко е било изправно?

Практиката да се подхранва населението на града с нестандартна питейна вода съвсем не е от вчера. Установяване качествата на питейната вода, едва ли е проблем на Перманен-тен Мониторинг. Да не говорим, за реда на оповестяване на населението до неотдавна, но и понастоящем. Всеки граждански интерес буди нездрави подозрения. Зер, този гражданин не се доверява комуто трябва. Основен индикатор остава "мирисът на нефт", който се проявява едва когато концентрацията надхвърли 16 мг/литър (в зависимост от качествата на нефта). Но, това не би могло да бъде стандартен метод за експресен анализ в краят на двадесети век.

Не ли?...

 

МЕЖДУВРЕМЕННО никой не обръща внимание на факта, че нефт се появява в най-различни клонове на водоснабдителната система на град Варна. Независимо от тяхното разположение и посока за подаване на водния дебит. Години под ред, отговорна институция като ХЕИ-Варна, явно ратува "ДА НЕ СЕ СЪЗДАВА ПАНИКА".

Дали единствено по отношение на нефта?...

 

В КРАЯТ НА 1993, Световната Банка - Вашингтон, която така или иначе държи съдбините на тази част от света във свои ръце, чрез свои представители обяви в град Бяла, Област Варна, където се бяха събрали кметовете на всички причерноморски общини, че отпуска сума в размер на 300 000 долара, предназначени за да тръгнат две регионални бюра във Варна и Бургас, за Програма за Управление на Крайбрежието. Никой не пожела, щото тези бюра да бъдат разкрити в някои от малките живописни градчета по крайбрежието. Та, да живнат и те. От тогава до днес, мълчанието е двустранно. И, тъй като проблема с питейната вода би следвало да бъде основен проблем в една добре разтръбена политика на регионално развитие, редно е да се запитаме, не само къде са тези пари. Но и, колко от тях са вложени за подобряване на водния режим в град Варна. Защото БДС изисква съдържанието на нефт в питейната вода да бъде 00.000 мг/л.

 

ГРАД ВАРНА, е удачно водоснабдяван още през древността. Остатъците от басейни в темелите на древните Римски Терми са предназначени не толкова за атлетически цели, колкото за водохранилища в случай на обсада. Съвременната водопровод-на мрежа бива открита едва през 1937 година, с пускане в експлоатация на водопровода "Батова-Варна". Никой не е допускал, че един прекрасен ден, заводите ще изпият водата на хората. За да бъде водоснабдяван града от язовири и извори, със съмнителни вкусови и бактериологически качества. С хигиена пред която, цял един главозамайващо структуриран институт умело си затваря очите. Поради щатно разписание. Поради беззаконие. Поради немарливост. Поради интелектуален мързел и, лична безотговорност. Поради студ през зимата.

 

ПОДАВКИ за калпава питейна вода има още в началото на осемдесетях години. Когато водоснабдителната мрежа на града бива подключена към деривацията "Девня-Варна". Време, когато от чешмите откровено течеше кал, а институциите се правеха, че не виждат и не чуват. Но, нефтени деривати по онова време все още нямаше.

В началото на 1996 обаче, градът изтръпва в ужас. От чешмите се разнася миризма на "нещо като газ". В продължение на 20 часа жителите на Варна, Падина, Житница, Синдел, Бозвелийско и Бързица, пият вода отровена с нефтени деривати. Без някой да ги уведоми, да не го правят. Гражданска Защита - Варна,

мълчаливо обявява наличие на умишлен пробив. ХЕИ - Варна се раздвижва и взема проби от цели 14 пункта в града за един ден. На Окръжна Болница биват предоставени 20 тона чиста вода, (но от где?), в цистерни.

 

СТАВА ДУМА, за умишлен пробив на нефтопровод недалеч от село Бозвелийско. Където, около 2 квадратни километра от къра са превърнати в нефтено блато. Разливът е така крупен, че селя-ните с голи ръце по цял ден събират и се запасяват с нефт, за през идващата зима. По река Анадере, разливът постъпва в река Провадийска. Оттам в Белославско езеро, Варненско езеро и, най-накрая в Морето. Единствено ДПЧМВ-Варна има някаква готовност да посрещне разлива пред втичалото на река Прова-дийска. Което и, прави. Но, съоръжения за работа на къра все още няма усвоени. Дори ръчният метод е неизяснен методично. ВиК се разпорежда, по улиците на град Варна, да бъдат отворени ред противопожарни кранове. За да се оттече заразената с нефт вода в краката на минувачите. Макар това да е напълно безсмис-лено. Официално е обявено съдържание на въглеводороди във водата в границите от 2 до 20 мг/литър. Което е повече от скандално.

Около чешмите с минерална вода в Морската Градина опашките нарастват критично. Хората се запасяват с минерална вода. Която я бива за някакви болежки. Но, едва ли за ежедневна консума- ция. При това, опашките не понасят никакви роптания. Те подкре-пят Администраторите по Водата с най-търпеливо послушание. На пазара са изхвърлени хиляди бутилки с минерална вода, много от които със съмнителен произход и качество. Цената на минералната вода скача нерегулируемо.**

 

ОКАЗВА СЕ, че нелегалната инсталация за източване на криминален нефт от нефтопровода Бургас-Провадия води до истинско фонтаниране на нефт недалеч от село Бозвелийско. По-сетнешни проверки откриват повече от две дузини устройства за черпене на нелегален нефт за сметка на държавната хазна. Специализирана бригада успява да спре това изтичане, но населението е предупредено едва 24 часа по-късно да не пие от водата. Никой не свързва случаят със замърсяването на водата от деривацията "Батова-Варна".

Защо ли да го прави?

 

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА - Варна, изпраща своят Четвърти Отряд да обезопасява вече поразеното население. Както винаги постфактум. Само няколко дни по-късно бива открит нов пробив по инсталацията. На болниците бива забранено да дават сведения за броя на пострадалите от катастрофата. Съдържанието на въглеводороди във водата започва да намалява, но БДС изисква то да бъде Нула. Двата тръбопровода кой знае защо са прокарани по едно и също трасе, на незначително отстояние един от друг. Болните на хемодиализа от Окръжна Болница - Варна биват спеш-но прехвърлени в клиниката при курорта Албена. Отново става ясно, че контрабандните кранове не са един или два. Очевидно, това са кранове за обезвъздушаване на тръбопровода при необходимост.

Много удобно за послужване...

 

ОГОРЧЕНИ ВАРНЕНЦИ, започват цинично да си подвикват един другиму "дизели". Синдромът "Чернобил" е в действие. Какви ще да бъдат неговите последствия? За какъв период от време? Това не знае никой. Както винаги данните за здравословното състояние на населението са ... засекретени. Сякаш те касаят всеки друг, освен самото население. Става ясно, че лицето Стефан Христов още през 1993 изпраща Доклад за състоянието на тръбопроводите в Девненската Низина. Които не пренасят само нефт. Той настоява за аварийни планове в национален мащаб. Знае се, какъв отговор би могъл да получи подобен гражданин. Още през следващата 1994, той бива уволнен от поста шеф на Гражданска Защита - Варна. Но, не е ли така по цял свят? Става дума за голяма далавера, която консуматорите на вода в региона ще има да изплащат с цената на собственото си здраве.

 

КМЕТЪТ на град Варна, не пропуска възможност за поредно пъблисити. Той иска от фонд "Бедствия" над 102 милиона лева, за да "покрие загубите на гражданите". С тези пари биват покрити разходи по пречистване на водопроводите, чрез отварянето им за изтичане по варненските улици. Което е служебно задължение. Разпределена на 311 704 души, тази сума прави много граждани да се поболеят от смях. Отново Държа-вата плаща на Държавата. Но, потърпевш е редовият гражданин - не ВиК. Защо парите отиват именно във ВиК? Очевидно, защото там се изплащат премии.

ДНИ ПО-КЪСНО, латерната отново бива включена. Това не е необходимата аварийна сирена, която да открие на гражданите възможност за опазване на собственото здраве в една накърнена екологическа обстановка. Това е приспивателен шлагер за възможностите, които би дало едно "проучване" за свър-зване на деривацията Китка-Варна за подаване на питейна вода. Тя трябва да убеди гражданството, че водата в язовира, над който има ситуирана петролна база (?), "става" за пиене. И, само бог знае дали това вече не е сторено.

 

ТАЗИ СРАМНА, СРАМНА, СРАМНА ИСТОРИЯ, изобщо не може да се сравнява с програмираното унищожаване на архитектур-ната фасадна околна среда в Центъра на град Варна през 1987/88. Подобно добре гримирано безобразие едва ли би могло да се открие в друга точка на света. И, не мога да не се сетя за един стар, вече не между живите, патил-препатил истински комита, който от неугледния свой кабинет още през 1976 се тюхкаше за безгрижно изоставените и, без никаква охрана водоизточници на град Варна. Той нямаше специално образование. Не разбираше от екология. Но, принадлежеше на своя роден град Варна, с цялото свое същество.

1997.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО

--------------------------------

* Аязмото Света Марина, недалеч от село Стожер е под заплаха да се превърне в официално междуградско сметище на Добрич и Варна.

** Днес (1998) цената на един литър минерална вода е почти изравнена с тази на един литър краве мляко.