ЧЕРНОБИЛСКИ СИНДРОМ

ИЗЦЯЛО КРИМИНАЛНИТЕ ПАЗАРЛЪЦИ, около вовеки отровената питейна вода на варненци, водени от неизвестна експертна група по отношение на нанесените щети на гражданите на знаменития град Варна; в средата на месец март 1996; установява сума в размер на 316.65 лв. за глава от населението на този перлен за страната и света причерноморски курортен център. Така, на спра-ведливото незабавно обезщетяване здравето на поразените от замърсена с нефтени деривати питейна вода люде, се слага учтиво край. Без да се предприемат, каквито да било ефективни мерки.

Тези срамни пазарлъци, представени на митинг и излъчени по медии, точно и откровено показват, че синдромът "Чернобил" тепърва ще се изживява. Отново и, отново. Под една или друга фор-ма. Но с еднакво съдържание и, краен резултат. От потърпевшия народ. Поради властдобралите се. Които за пореден път доказват, че поетите пред своите избиратели задължения са извън техните възможности и, компетентност. Защото се оказва, че предотвратя-ване и компенсиране на щети от рискови събития и аварии с регио-нално значение, остават жизнен проблем на съвсем ясно настояще и, на неизвестно бъдеще. Дали ги е имало в миналото? Вероятно. Дали са били прикривани? Разбира се. Дали са били все така гло-бални? Очевидно. И, както се полага на добри ученици на най-не-гативното в управлението на обществото, успешно биват препов-таряни отработени техники за отвличане на общественото съзнание и гражданската активност от всичко онова, което е докрай фатално.

Но, кое в Околната Среда не е фатално?

Разбира се, всичко, безусловно всичко е фатално...

 

АВАРИЯТА с главния водопровод на град Варна, (защото градът има няколко, а те бяха и са последователно жертви на подобни аварии), завари отговорните държавни и общински институции кротко да си кютат над папки изпълнени със статистически данни. Еднакво недостоверни, както самите тях. С други думи докрай не-подготвени. Макар многобройните нефтени разливи на сушата и в морето, да са станали традиция и начин на живот. Разливи, които никой не си дава труд сериозно да документира, да изследва, а още повече ефективно да предотвратява. Под предлог, че няма средства. Което, едва ли е достоверно. Ред международни програ-ми, зад които се крие политика на опазване на собствените интереси на източника на парщ, вкараха маса средства под форма на безвъзмездно парично обезпечаване в областта на Здра-веопазването и Опазването на Природната Околна Среда. Но, достигнаха ли Варна?

И, къде по-точно?...

 

АВАРИЯТА С ВОДОСНАБДЯВАНЕТО НА ГРАД ВАРНА, направи да се разбере, че пазарлъците са приоритет най-вече на политици от местен мащаб. В интерес на висши ешелони на властта. Които предпочитат да пият минерална вода от вносна бутилка.

Аварията направи, отговорните фактори на града да докажат, че са най-прилежни курсисти по менежмент на дребен бизнес, от където единствено черпят метод и подход.

Аварията показа, че поради политически колизии, властдоб-ралите се никога не биха тръгнали един срещу друг. След като са подредили така добре електората със заразена с нефтени деривати питейна вода. Електорат, на който не му се дава точка -време да се окопити от социално-икономическа криза, продължи-ла почти тринадесет века. За да навлезе без предупреждение в криза от невиждан характер. За която никак не е подготвен. Т.н. Екологическа Криза.

Ако ще да е имало коли-водоноски по време на аварията, те ще да са били за болниците и, за пред телевизионните камери. Зер, цял свят понякога ни гледа. При това онзи свят, чиито инвес-тиции се чудим как да привлечем.

Ако ще да е имало незабавни ремонтни работи, те ще да са били дотам профанаторски, че ефектът от аварията всяка пролет лесно се повтаря. За да се мултиплицира в здравето на населе-нието.

Всъщност, разяснителна кампания досежно катастрофата и бедите, които ще последват поради консумиране на замърсена вода, не посмяха да проведат нито местните вестници, нито местните радиостанции и телевизия. Не само, защото се ръководят от хора които се боят от собствената си двойна сянка. Не и поради това, че тези хора са навикнали на какво ли не. Освен, на екс-пресно оповестяване на трагични истини. Дори местният Червен Кръст не посмя да се размърда. Може би, защото не става дума за пореден кинофестивал.

10

Тогавашният областен управител (1996), благородно оповести номерата на "зоните с чиста питейна вода", с което отбеляза пореден "успех" на общественото поприще. Една съпътсваща го депутатка в тогавашното Народно Събрание, най-високомерно заяви, че отново "всичко е наред". При което, някаква канадска компания (!) щяла да захване да помага. Забравяйки, че за всичко трябва да се плаща в аванс. Директорката на местния Хигиенно-Епидемиологичен Институт, така и не се посвени да забрави да каже пред телевизионния екран, каква би трябвало да бъде стандартната концентрация на нефтени деривати в питейната во-да според Българския Държавен Стандарт, по същество охра-няван от закона. Министерствата потънаха в загадъчно мълчание. Но, безусловно всички знаеха, че АВАРИЯТА С ВОДОЗА-ХРАНВАНЕТО НА ГРАД СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ РАЗМЕРИ И ЗНАЧЕНИЕ ПОДОБЕН НА ВАРНА, Е ТОЧЕН ИНДЕКС ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВНИЯ СТАТУС НА НАСЕЛЕНИЕТО ВЪВ ВСЯКА ЕДНА УВАЖАВАЩА СЕБЕ СИ ДЪРЖАВА.

Разбира се, виновен за аварията трудно ще бъде открит именно на онова йерархическо равнище, на което би могло да се очаква. За да има резултат. Лесно ще бъде намерен някой не-щастен инспектор от ниските нива на контрол и управление с повече от две деца, който така да изпере кирливите ризи, че ВЪР-ХОВНИЯТ ЕШАЛОН ДА ОСТАНЕ ЧИСТ И КРИСТАЛЕН. Задрямалите от интелектуален мързел и самоизолация регионални администра-тори ще повторят дваж-триж, "ПАРИ НЯМА - ПАРИ НЯМА..." И, про-блемът от немай-къде ще отпадне. Вече потулен. До следващата пролет...

 

ТОВА ПОДОБИЕ НА ЧЕРНОБИЛСКИ ЦИНИЗЪМ, отравяне во-дата на компактна маса на повече от 350 000 жители, което отдавна се повтаря периодично, едва ли би могло да прочуе някого с добро. Притесненият народ, продължава да клечи и до днес, пред чучури със съмнителна "минерална" вода, дори без да изохка. Срамно е, че този народ все още не е инструктиран, какво следва да предприеме в подобни случаи. Освен търпеливо да си кюта.

Да си кюта ...

При наличие на солидни обществени връзки едва ли не с целия задокеански свят; но само с него ли; местната администрация не предприе нищо съществено за да създаде условия за под-държане на устойчив в хигиенно отношение воден режим в град Варна. Странна бе безропотността, с която местното насе-ление понесе бездушната безотговорност на безименни и без-бройни местни управници. Които цинично оценяват и преоценяват здравето на своите съграждани, за по-малко от цената на бутилка менте "Кока-Кола".

Но, безропотният народ винаги има още по едно на ум...

 

1996.

  СЛЕДВА                     НАЧАЛО